/Поглед.инфо/ Зърненото споразумение, което всички вече погребаха, възобновява работата си. Трудно е да се каже колко дълго ще продължи (особено предвид факта, че така или иначе изтича скоро). Едва ли някой си прави илюзии относно достоверността на получените от нашето министерство на отбраната „писмени гаранции от Украйна“. Със сигурност решаващи станаха гаранциите за контрол от страна на ООН и особено на лидера на Турция Реджеп Ердоган. Ще бъде интересно да видим колко бързо киевският режим отново ще изложи своите покровители.

Още по-любопитно – какво да правят сега западните политици, които вече успяха да припишат предстоящото поскъпване в страните си на „коварните действия на Русия“. И през тези три дни, докато черноморската инициатива беше забавена от нас, какво ли не казаха на Запад за нас! Ето само няколко примера.

„Русия обстреля украинска баржа със зърно, прекъсвайки сделката по коридора за корабоплаване“, такива заглавия могат да бъдат намерени в западните медийни ресурси ден след официалното съобщение за спирането на участието на Русия в сделката за зърно. „Русия обвинена в убийството на двама мъже от „зърнения конвой“ след прекратяване на сделката“, беше заглавието на британския “Таймс”, който включи снимка на кораб за насипни товари в тази новина, така че никой от читателите му да не се съмнява относно целта на предполагаемия удар.

Разбира се, това е фалшификат - от началото до края. Освен това се основава на необоснованото съобщение на украинското военно командване "Юг", че на 31 октомври в резултат на руски обстрел са били повредени два пристанищни влекача в Очаково. Самата тази информация трябва да бъде подложена на съмнение, но дори и в нея не става дума за зърновози, не за насипни товари или танкери, а само за две малки лодки, които вероятно са били през цялото време в пристанището. Те наистина са могли да пострадат по време на ударите по учебния център на украинските сили за специални операции в Очаков, потвърдиха от руското министерство на отбраната.

Но какво да кажем за зърното? Западните медии, тиражиращи фалшификата, дори не си направиха труда да погледнат картата. Иначе щяха да разберат, че Очаков е настрана от зърнения коридор, определен от споразумения между ООН, Турция, Русия и Украйна. Според тези споразумения украинското зърно може да се товари изключително в три украински пристанища: Одеса, Черноморск, Южно. И със сигурност не става дума за Очаков, предвид факта, че пристанището и Кинбурнската коса, контролирани от руските военни, са разделени само на два-три километра. Но проверката на фактите за действията на Русия в Украйна отдавна не е дело, с което да се занимават западните медии.

И още повече, ако говорим за "разкъсаната от Русия зърнена сделка" - така европейски и американски издания представиха спирането на споразумението за три дни. Що се отнася до това събитие, тук те писаха с утроена енергия. По всичко личи, че са искали да разгърнат докрай този информационен повод, представяйки го като обяснение на всичките си вътрешни неволи. Ето защо отразяването на тази новина беше придружено от толкова голям брой партенки и атаки срещу нас, които бяха напълно несъвместими една с друга.

Например, западните коментатори от не се посвениха да смесят обвиненията срещу Русия, че мори от глад най-бедните страни в Азия и Африка с обвинения, че се опитваме да продадем „откраднато украинско зърно“ на тези континенти. Западните коментатори категорично не виждат никакви противоречия в тези два несъвместими стремежа.

Този подход беше демонстриран най-добре от “Файненшъл Таймс”. Той поставя на първа страница статия за това какъв „катастрофален удар“ за най-бедните страни в света ще бъде решението на Русия „да се оттегли от зърнената сделка“. И тук, точно в статията, той дава линк към цяла страница, която вестникът е посветил на своето „разследване“ за това как Русия уж тайно продава зърно от „окупираните региони на Украйна“ на тези много бедни страни. В статията вестникът, в познатия на британците стил „хайли-лайкли“, се опитва да докаже, използвайки примера на един морски зърновоз, че той уж тайно е влязъл в пристанището на Бердянск, където може да бъде натоварен със зърно за продажба в Азия.

Дори няма смисъл да анализираме дали това "разследване" е фалшиво или не. Тук е достатъчно да се обърне внимание на противоречивостта на посланията в две статии на един и същ вестник: Русия се стреми да предизвика световен глад и да вдигне цените на храните, като същевременно доставя зърно на най-бедните страни, което ги спасява от глад и допринася за нормализиране на хранителните пазари.

Но основното послание на западната преса беше да убеди публиката си, че повишаването на цените на храните им е дело на Русия и само на Русия. Веднага след нашето решение да спрем инициативата за зърно, “Дейли Експрес” излезе със заглавия на първа страница: „Цените на храните може да се повишат още повече, когато Путин наруши зърнената сделка”.

И ето заглавието на “Дейли Мейл” (забележете разликата): „Цените на хранителните стоки във Великобритания може да скочат още повече, след като Путин блокира черноморския износ на зърно от Украйна. Страдащите британци ще трябва да плащат още повече за хляб, тестени изделия и зърнени продукти. " Или ето още един пример, този път в “Дейли Телеграф”: „Британците бяха предупредени, че цените на храните ще се повишат отново, след като Русия отмени постигнатото от ООН споразумение за зърно“. А ето и “Дейли Мирър”: „Британците са предупредени, че цените може да се повишат поради последните действия на Владимир Путин“. И така в почти всяко британско издание! Трудно е да се повярва в случайността на такава монофония.

А какво изобщо имат британците с това? Албион изглежда не подозира, че зърното, според черноморската инициатива, трябваше да отиде в най-бедните страни, към които Великобритания все още не принадлежи. Но само през октомври тази година, когато сделката действаше, според Световната продоволствена програма, броят на гладуващите в най-бедните страни в света се е увеличил с два милиона души. Как така? Къде отиде това зърно? Нима в други страни, като Великобритания?

Още по-трудно е да се обясни на обикновените британци защо цените на храните започнаха да растат много преди военните действия в Украйна и особено се повишиха точно по време на тази сделка? При това те наистина са нараснали значително: при хляба - от 20 на 40 на сто, при млякото - до 30, при някои видове тестени изделия - от 30 до 60 на сто, при слънчогледовото олио - до 65 на сто. Подчертаваме, че става дума за поскъпване на почти всички основни хранителни продукти във Великобритания в годишно изражение от септември, тоест по времето, когато действаше сделката по отношение на износа на украинското зърно.

Ето защо британските вестници се хванаха за съобщенията за спирането на зърненото споразумение - изведнъж се появи възможност инфлацията да бъде приписана със задна дата на Русия. Кой знае, може би затова Британския флот участва в торпилирането (и буквално, и преносно) на този проект, имайки пръст в подготовката на терористична атака срещу Черноморския флот в Севастопол. Може би британците са се надявали и се надяват да погребат сделката за зърно по този начин, а след това да посочат с пръст Русия на своите граждани: вижте кой е виновен, че само за година делът на британските домакинства, които едва свързват двата края е нараснал от 20 на 40 процента. Знаем, че Путин е виновен. И кой друг?

Европейците пък чуват от устата на шефа на централната си банка Кристин Лагард: "Инфлацията в Европа се появи от нищото!" Ако не беше Путин, нямаше да има увеличение на цените. Е, да, в края на краищата всеки знае, че може да пусне печатница за пари докрай и да не очаква инфлация по-късно.

Сега европейските медии са изправени пред нова трудна задача: да обяснят на своите зрители и читатели защо споразумението за зърното отново е започнало да работи, а цените на храните в Европа продължават да растат стабилно. Невъзможно е да се обясни, че това е следствие от безразсъдни антируски санкции. Германският канцлер Олаф Шолц, например, ожесточено спори с Владимир Путин (разбира се, задочно), като увери, че „няма санкции за руското зърно, то може да се изнася по целия свят“.

Сякаш канцлерът не знае, че има много препятствия по пътя както на зърното, така и на торовете от Русия: отказ да се застраховат руски кораби, официални ограничения за влизането им в западните пристанища, невъзможността на бедните страни да извършват плащания на Русия зърнопроизводители поради блокиране на банковите преводи. Тоест именно западни санкции, които според Шолц не пречат на никого. И въпросът е откъде идва гладът? Откъде е поскъпването на храните? Откъде идва възмущението на бюргерите? Няма страшно, след като зърнената сделка отново проработи, британските вестници отново ще измислят как да обвинят Русия за тези проблеми.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com