/Поглед.инфо/ Изострянето на ситуацията в Нагорни Карабах повдигна редица въпроси. По-специално защо Москва не бърза да ходатайства за Армения и защо не критикува остро Азербайджан. Отговорът е, че Москва и Баку имат много близки отношения, и то не само икономически. И така, каква е стойността и нуждата от Азербайджан за Русия?

„Конфликтът в Нагорни Карабах предизвиква сериозно безпокойство у нас. Не защото е много близо до нашите граници, а главно защото и Армения, и Азербайджан не са чужди държави, ние имаме специални отношения и с двете страни “, напомни за позицията на Москва вчера постоянният представител на Русия при ООН Василий Небензя.

„Да, Турция недвусмислено подкрепя Азербайджан. Но това не означава, че ние сме от другата страна, подкрепяйки Армения срещу Азербайджан”, заяви руският представител в ООН. Москва, подчерта Небензя, се застъпва за незабавно прекратяване на огъня от двете страни, за справедливо уреждане на арменско-азербайджанския конфликт.

Обяснението на руския постоянен представител при ООН дойде в контекста на дискусията дали Русия трябва да подкрепи някоя от страните в изостряне на ситуацията в Нагорни Карабах - Армения, която също като Русия е член на Организацията на Договора за колективна безопасност (ОДКБ), или Азербайджан, който е свързан с Русия чрез икономически контакти и военни договори. Азербайджан се възприема и наистина е най-близкият партньор на Турция, която сега стимулира военната кампания на Баку в Карабах. Москва, както следва от думите на Небензя, се стреми да помири страните и да върне Ереван и Баку към статуквото преди ескалацията на конфликта.

„Русия заема неутрална, равнопоставена позиция в конфликта в Карабах. За нас Азербайджан е не по-малко стратегически ценен от Армения “, казва военният експерт, главен редактор на списание „Национална отбрана“ Игор Коротченко. Освен това добрите лични отношения между президентите Владимир Путин и Илхам Алиев се превърнаха във важен фактор в руско-азербайджанските контакти, казва източникът.

„В отношенията между ръководителите на двете държави има така наречената „взаимна химия“- съчувствие, подкрепа и симпатия, което е важно при международните контакти. Нашият президент е сдържан и предпазлив политик, той държи на разстояние повечето си партньори в международната политика, така че добрите отношения с Алиев са скъпи“, отбеляза експертът. Пример по-специално е приятелското общуване и съвместните изяви на двамата лидери в дискусионния клуб “Валдай” през октомври миналата година.

„Биографичният момент е важен тук“, предполага експертът. “Бащата на настоящия азербайджански президент, дългогодишен лидер на републиката, Гайдар Алиев и Путин имат общо място на работа. Гайдар Алиевич е служител на държавната сигурност, който от младши лейтенант се издига до председателя на КГБ на Азербайджанската ССР, след което започва работата си като държавник в Политбюро и Съвета на министрите на СССР".

Като цяло според Коротченко „произходът“ на семейство Алиев е разбираем за руския лидер: „Илхам Алиев е възпитаник на МГИМО, той говори руски и английски еднакво добре“. Друго нещо е лидерът на Армения, премиерът Никол Пашинян, който дойде на власт на вълната на „цветната революция“ от 2018 г., смята експертът: „Според мен личните контакти между Алиев и Путин са с пъти по-добри от контактите между Путин и Пашинян.“ Той подчерта, че става въпрос за лично взаимодействие на ниво лидери на страните, а в междудържавните отношения Москва е на еднакво разстояние, както от Ереван, така и от Баку.

„Армения е член на Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ), но между другото Азербайджан също изрази желание да стане наблюдател в тази организация. Ереван блокира това решение много преди то да бъде обсъдено“, казва експертът. „Армения купува руско оръжие, но и Азербайджан придобива големи обеми от нашето въоръжение. Важно е, че Баку е един от малкото партньори, които плащат с реални пари. Азербайджан има финансова основа за тези покупки“, казва Коротченко. Армения плаща срещу целеви заеми, отпуснати на Ереван от Москва.

„През последните години Русия продаде оръжия на Азербайджан за повече от 5 милиарда долара. Това са реактивни системи за залпов огън, тежки огнехвъргачки, огромен брой съвременни танкове и бронетранспортьори, както и комплекси С-300 в последната версия. Преди няколко месеца имаше съобщения, че Азербайджан проявява интерес към закупуване на нови руски изтребители Су-35 и МиГ-35 “, припомни експертът.

Освен това в края на август страните си размениха посещения. Министърът на отбраната Сергей Шойгу посети Баку, а новият ръководител на външното министерство на Азербайджан Джейхун Байрамов посети Москва на следващия ден.

И двете страни се интересуват от икономически контакти - съдейки по търговския оборот, надхвърлил 3 млрд. долара през миналата година, отбелязва азербайджанският експерт, ръководител на политическия клуб "Южен Кавказ" Илгар Велизаде. Миналата година Министерството на икономиката на Русия регистрира двукратен ръст на оборота.

Велизаде казва, че важен фактор в отношенията между двете страни е присъствието на значителна азербайджанска диаспора в Русия. „Оценките за броя на имигрантите от Азербайджан в Русия са различни. Според официалната статистика около 600 000 азербайджанци имат руско гражданство. Броят на жителите на нашата република, които постоянно или до голяма степен живеят в Русия или често идват и си отиват, надхвърля три милиона души “, каза азербайджанският политолог.

"Движещата сила в тези регионални връзки се играе от азербайджанския бизнес в Русия, по-специално в сферата на услугите и търговията", каза Велизаде. Азербайджанци също присъстват в големия руски бизнес. На първо място трябва да се спомене роденият в Баку, руски гражданин Вагит Алекперов, президент на “Лукойл” (капитализацията на компанията миналата година надвишава 67,2 млрд. долара, а личното състояние на бизнесмена е 20,7 млрд. долара). Значителни позиции заемат и съсобствениците на групата “Киевски площад” Зарах Илиев и Год Нисанов (със състояние от 3,5 милиарда долара), президентът на “Крокус Груп” Араз Агаларов (1,9 милиарда долара).

„Статистическите данни за присъствието на имигранти от Азербайджан в Русия варират, но във всеки случай тези хора са връзката между нашите страни“, убеден е Велизаде. „Не бива да забравяме, че азербайджанците са и местни жители на южната част на Русия - в Дагестан, в град Дербент те съставляват над 30% от населението.“ Експертът отбеляза, че Азербайджан официално поддържа връзки с над 80 руски региона.

Има област, в която Русия и Азербайджан се конкурират силно - това са доставките на въглеводороди, казва Константин Симонов, генерален директор на Националния фонд за енергийна сигурност. От една страна, и ние, и те участват в сделката ОПЕК+, но от друга - произвеждаме един и същ продукт и го предлагаме на същия пазар“, обясни експертът.

„Що се отнася до газа, Азербайджан ни заобиколи при доставките си за Турция. Газопроводът ТАНАП (Трансанатолийски газопровод) започна да работи и през него около 6 милиарда тона ще отидат за Турция. И скоро ще се отвори газопроводът ТАП (Трансадриатически газопровод), следващата част от южния газов коридор, а Азербайджан вече ще достави 10 милиарда тона за ЕС: 8 милиарда за Италия и по 1 милиард за Гърция и България “, припомня експертът.

Русия е готова за тази конкуренция и обемите на турски доставки няма да „затворят“ руските, но това потвърждава, че Баку е пряк конкурент на Москва на газовия пазар. „Азербайджан беше позициониран от европейците като алтернативен доставчик на газ за Русия, а Южният коридор като диверсификация на руските доставки на тръбопроводи“, каза Симонов.

Като цяло отношенията между Москва и Баку могат да бъдат оценени като прагматични и партньорски. По-специално, доставката на азербайджански продукти у нас е очевидно полезна за Русия, отбеляза експертът. "Ние не се състезаваме в доматите", каза Симонов. Но, добави той, има тънка подробност във взаимно изгодната покупка и продажба на руски оръжия - Баку ги купува с "петролни" пари. „Тоест има такава тънка верига: Азербайджан продава петрол, конкурирайки се с нас, и харчи петродолари за нашето военно оборудване“, каза Симонов.

Превод: В. Сергеев