/Поглед.инфо/ След повече от два месеца управление президентът на Съединените щати Джоузеф Байдън все още не е направил опит да разговаря с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган.

Въпреки че трябва да се внимава да не се търси твърде много в това, липсата на обаждания и други сигнали от Белия дом и Държавния департамент показват, че екипът на новия американски президент не вижда причина да дава приоритет на подобрението на отношенията с президента Ердоган.

Турция е вторият или третият по население член на НАТО. Дори и с икономическите предизвикателства, с които се сблъсква сега, тя остава една от 20-те най-големи икономики в света.

Освен това, тя свързва Европа и Близкия изток, като три моста, обхващащи Босфора, свидетелстват за неината геостратегическа, търговска и културна обвързаност с тези два региона. Истанбул се намира на почти еднакво разстояние от Калифорния на запад и Япония на изток, като гарантира, че в периода след Ковид, когато въздушният транспорт се върне на нивата отпреди вируса, градът ще се класира сред един от най-важните центрове за въздушен транспорт в света.

Едва ли е необходимо да се споменава, че Турция граничи с няколко държави, в които Съединените щати имат голям интерес - Сирия, Ирак, Иран, Гърция - и е близо до други, които имат голямо значение за опасенията на Вашингтон - Израел, Кипър, Ливан, Египет. (примерите са илюстративни, а не изчерпателни.)

Поради гореспоменатите причини, трябваше да се очаква обаждане от президента на Съединените американски щати до президента на Турция скоро след встъпването му в длъжност. И все пак след два месеца няма такова обаждане. Предлагам три основни причини, поради които това е така.

Първо, възприятието за необходимост е намалено. В продължение на години президентът Ердоган се държи така, сякаш Съединените щати и Западът като цяло имат по-голяма нужда от Турция и от неговото ръководство на страната, отколкото Анкара и той самият имат нужда от Запада, по-специално от Вашингтон.

Това е така, въпреки години наред, през които многобройни американци на авторитетни позиции се съгласяваха с турските действия, които биха получили силен отпор иначе, ако бяха извършени от друг по-малко значим партньор.

Но Байдън и екипът му за национална сигурност нямат никакъв интерес да се преструват, че Съединените щати имат нужди и интереси, които зависят от добрата воля на турските лидери.

Въпреки че може да има някакво понижаване на способностите чрез премахване на съоръжения и оборудване на Съединените щати от Инджирлик или Малатия, съществуват и други възможности.

Подобрените отношения на Съединените щати с Гърция и подобрените връзки между Израел и арабските държави създадоха възможности, които намаляват необходимостта от достъп до турски военни съоръжения.

Турските съоръжения може да останат първия избор, но те вече не се възприемат като единствената приемлива възможност.

Второ, разговорът обещава да бъде неприятен. Публичното отчитане на евентуален диалог почти със сигурност ще включва наблюдението, че това е „откровен и честен обмен на мнения“.

Този дипломатически език би скрил факта, че по повечето важни въпроси САЩ при Байдън и Турция при Ердоган не пеят от една и съща страна.

Кандидат-президентът Джоузеф Байдън даде да се разбере, че зачитането на правата на човека - правата на ЛГБТК общността, правата на жените, свободата на печата и т.н. - ще бъдат централно място в американската външна политика.

Досегашните му думи по този въпрос засилиха това впечатление. Държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан също направиха силни изявления в подкрепа на правата на човека, почти толкова често, колкото споменавайки руските системи за противовъздушна отбрана.

Положителните разговори за участието на Турция в неотдавнашните арменско-азербайджански боеве, дейностите в Либия или Сирия, реториката за Източното Средиземноморие и Егейско море изглеждат също толкова малко вероятни.

Усилията за потискане на HDP (предимно кюрдска политическа партия, бел.р.) и поставянето на пресата под фактически държавен контрол също няма да доведат до ползотворни разговори.

И без вероятност от омиротворение на умовете по проблемите и по-малко от способността на г-н Байдън да убеди г-н Ердоган да промени посоката, защо във Вашингтон да се занимават с телефонно обаждане, което само да изостри съществуващите области на несъгласие, включително например, що се отнася до S-400.

Трето, президентът Джоузеф Байдън е обсебен от отмяната на всичко, което направи неговият предшественик Доналд Тръмп. Това включва и начина, по който г-н Тръмп е ръководил външните работи.

Подписването му на десетки изпълнителни заповеди и коментари, направени на неотдавнашна пресконференция, разкриха тази мания. Тогава президентът Ердоган се радваше на благоволението на президента Тръмп, но последният напусна Белия дом.

Ако не поради друга причина, то поне по тази г-н Байдън няма интерес да разговаря с някой, когото вероятно възприема като турски Доналд Тръмп - популистки демагог с авторитарни тенденции, който не прави много в полза на националните интереси на Съединените американски щати.

В обобщение, поради тактически, стратегически и лични причини, президентът Байдън вероятно няма да инвестира толкова време и енергия във връзка с президента Ердоган, като делегира тази задача на своите способни подчинени.

Той ще се ангажира само когато е необходима тежестта на неговия офис .

Тази добре дошла деперсонализация на външните отношения, иронично, отчасти поради личния му анимус към всички неща, свързани с Тръмп, може или не може да донесе ползи за отношенията между Съединените щати и Турция в близко бъдеще.

Това е така, тъй като президентът Ердоган трябва да играе голяма роля в бъдеще по посока на отношенията между Съединените американски щати и Турция.

Но ако всичко това сигнализира за по-голям консенсус и по-малко личен подход към външните отношения, по-голямата предсказуемост ще бъде най-добре дошла за изграждането на по-силни отношения между САЩ и Турция с течение на времето.

Превод: СМ