/Поглед.инфо/ Само за няколко седмици САЩ успяха да спечелят три икономически блицкрига /светкавични войни/ наведнъж – срещу Канада, Мексико и Колумбия. И Белият дом обещава да не спира дотук. Наистина ли САЩ ще водят икономическа война с целия свят, включително Китай и Европейския съюз? Дори това да е вярно, нови блицкригове няма да се случат и ето защо.

Първата жертва на тарифната война на новата администрация на Белия дом беше Колумбия. Вашингтон бързо намери претекст за това: властите в Богота отказаха да приемат колумбийски граждани да бъдат експулсирани от Съединените щати. В отговор президентът на САЩ обяви въвеждането на 25% мита върху всички стоки от Колумбия и редица лични санкции срещу колумбийски служители.

Първата реакция на колумбийския президент Густаво Петро беше да наложи ответни мита върху американски стоки. Той каза, че сега страната ще изнася стоки за всяка страна в света, с изключение на Съединените щати.

В помпозно послание, изпратено до американското ръководство, той написа: „Колумбия вече спира да гледа на север, гледа към света, нашата кръв тече от кръвта на Кордобския халифат... латинските римляни от Средиземноморието, онази цивилизация, която основа републиката, демокрацията на Атина... Вие никога няма да ни доминирате... Вашата блокада не ме плаши, защото Колумбия е не само страна на красотата, но и сърцето на свят... От днес Колумбия е отворена за целия свят с отворени обятия, ние сме строителите на свободата, живота и човечеството."

В отговор Вашингтон заплаши да повиши митата до 50% и да наложи ограничения върху финансовия сектор на Колумбия. Няколко часа по-късно Богота се предаде. Не е изненадващо – САЩ са най-големият външнотърговски партньор на Колумбия (към 2023 г. 28% от износа – 14,1 милиарда долара и 25% от вноса – 16,1 милиарда долара).

Густаво Петро, в опит да запази лицето си, каза, че няма да позволи колумбийците да бъдат изгонени с белезници и изпрати президентския си самолет да ги вземе. И САЩ отложиха въвеждането на санкции. Злите езици обаче твърдят, че колумбийските власти не толкова се уплашили от митата, колкото се поддали на натиска на колумбийските наркокартели, за които въвеждането на пълна проверка на колумбийците, преминаващи границата със САЩ, би съсипало установения им бизнес. Но тарифите също изиграха роля.

Следващите жертви бяха Мексико и Канада. Президентът на САЩ обяви въвеждането на 25% мита върху вноса от тези страни. Посочените причини са задоволяването на нелегалната миграция и трафика на наркотици, както и дисбалансите във взаимната търговия.

Канада и Мексико са част от зоната за свободна търговия USMCA. Той предвижда премахване на бариерите между тези страни във взаимната търговия и инвестиции. Големи американски компании са използвали споразуменията, за да преместят своето трудоемко или опасно производство в Мексико. Това им позволи (като се имат предвид по-ниските заплати в Мексико и по-малко строгите екологични разпоредби) да запазят разходите ниски. А за Мексико това означаваше инвестиции и работни места.

Днес Съединените щати представляват 79% от мексиканския износ (472 милиарда долара). Делът на САЩ в мексиканския внос е 42% (255 милиарда долара), което означава, че търговският излишък на Мексико със САЩ е 217 милиарда долара. Заплахата на Тръмп да наложи мита от 25% върху мексиканския износ за Съединените щати заплашва да струва на Мексико около 118 милиарда долара.

Така Мексико няма да оцелее в търговска война със северния си съсед. И така, два дни след обявяването на американския ултиматум, мексиканският президент Клаудия Шейнбаум също капитулира , а Белият дом обяви, че отлага въвеждането на мита.

Канада също се опита да се съпротивлява. Канадският премиер Джъстин Трюдо първоначално обяви, че ще наложи мита върху набор от американски стоки на стойност 155 милиарда канадски долара (почти 107 милиарда долара). Митата щяха да засегнат вноса на американска бира, вино и бърбън, както и плодове и сокове, включително портокалов сок от родния щат на Тръмп Флорида, дрехи, спортни стоки и домакински уреди.

В допълнение, близо една четвърт /22,5%/ от канадския износ за Съединените щати са доставките на петрол и газ. Ето защо Канада дори започна сериозно да обсъжда спирането на тези доставки в случай, че се разгърне пълномащабна търговска война.

Бързо обаче стана ясно, че повечето от нефтопроводите и газопроводите, които доставят въглеводороди в индустриалния изток на Канада от находища, разположени в западните провинции, минават през територията на САЩ поради протести на канадски еколози. И САЩ са тези, които могат или да спрат крана на Канада, или да вдигнат тарифите за изпомпване.

Най-важното е, че САЩ представляват 77% от износа на Канада (439 милиарда долара) и 49% от вноса (277 милиарда долара). Канада е в абсолютно същата позиция като Мексико по отношение на зависимостта си от търговията със Съединените щати. Не е изненадващо, че Трюдо в крайна сметка се съгласи с всички условия на американците и САЩ отложиха въвеждането на мита срещу Канада.

Разбира се, за Белия дом това все още не е окончателното решение на „канадския проблем“. Забраната на американските банки да работят в Канада е въпрос, който новият президент на САЩ неминуемо ще повдигне в предстоящите си разговори с Трюдо.

Пред лицето на предстоящата битка с международните финансови конгломерати, които подкрепиха глобалистите - демократи, Тръмп трябва да хвърли кокал на тази част от американските банкери, на които планира да разчита в реиндустриализацията на Америка.

Това е една от причините, веднага след Мексико и Канада, Вашингтон да нанесе удар на Китай, като обяви въвеждането на 10% мита върху всички стоки, идващи в САЩ от Китай. Оправданията отново включват големия търговски излишък на Китай с Америка и участието му в производството на фентанил от наркокартелите.

На пръв поглед зависимостта на Китай от търговията с Китай също е изключително голяма. През 2024 г. търговският оборот между САЩ и Китай възлиза на 688 милиарда долара. Пекин обаче обяви и ответни мерки: въвеждането на мита върху американски петрол и селскостопанска техника, както и върху LNG и въглища от САЩ. Ясно е, че Китай няма да отстъпи толкова бързо, колкото предишните жертви на действията на Белия дом.

Всичко това са външните и най-ярките прояви на новата икономическа политика на Вашингтон. Но основният въпрос – какви цели всъщност преследва 47-ият президент на САЩ, като размахва тарифната тояга – остава зад кулисите.

Настоящият министър на финансите на Белия дом Скот Бесент очерта целите на бъдещата тарифна война по време на изслушването си в Сената : „Тръмп ще използва митата по три начина: за коригиране на нечестни търговски практики (които според Тръмп ще съживят американското производство); за повишаване на федералните приходи (което е важно за финансиране на плановете на Тръмп за удължаване на данъчните облекчения от 2017 г.); и като лост за размяна в преговорите с чуждестранни сили вместо санкциите, с които Тръмп смята, че е злоупотребено.“

Самият нов президент на САЩ формулира стратегическите цели на тарифната си политика по следния начин: „В най-близко бъдеще ще наложим мита върху чуждестранни компютърни чипове, полупроводници и фармацевтични продукти, за да върнем производството на тези жизненоважни стоки обратно в Съединените щати“, каза Тръмп.

„Те ни напуснаха и се преместиха в Тайван, който, между другото, произвежда около 98% от чиповете, и ние искаме те да се върнат.“ Но засега Тръмп използва тарифни заплахи не срещу Тайван, а срещу Канада и Мексико, които нямат авангардно производство на чипове.

Анализатори от американската агенция Bloomberg твърдят , че „е важно да се отдели драмата на свободните публични изявления на Тръмп – като валутните му заплахи за мита за Мексико, Канада и Китай… – от по-бавните процеси, чрез които се разработват и прилагат митата.“

Те прогнозират, че реалните мита, които ще оформят икономическите отношения на Америка с други страни, ще бъдат въведени постепенно, а не утре. Това, което виждаме сега, е използването на заплахата от въвеждането им за постигане на непосредствени цели по въпроси, които може да нямат нищо общо с икономиката.

Това изглежда е вярно. Освен това е важно да се разбере, че основната задача на Тръмп днес е да вземе властта в Съединените щати възможно най-бързо. И да я поеме реално, преди дълбоката държава да мобилизира всичките си ресурси и да започне да саботира действията му, както направи по време на първия му президентски мандат.

Тръмп трябва да покаже, че е твърд и успешен президент. И поставя ултиматум на Мексико и Канада, които капитулират до дни. Да, ще последват преговори. По време на преговорите собственикът на Белия дом ще търси отстъпки не само в интерес на бюджета на САЩ, но и в интерес на тези, които го подкрепиха на изборите.

Тръмп обеща, че няма да въвлича Америка в чужди войни, както направи администрацията на Байдън. Той обеща, че ще направи американската армия най-силната, но тя няма да трябва да воюва. Но той не говореше за търговските войни.

Той твърди, че пътят към "златния век" на Америка ще бъде труден - и това може да не се дължи само на нарастващите цени поради вносните мита, но и на обещанието за проблеми за онази част от американския бизнес, която подкрепя неговите опоненти.

Митата са оръжието на Тръмп, за разлика от доларите, разпространявани чрез USAID за организиране на „оранжевите революции“, които бяха използвани при Байдън (и преди това при Обама, Клинтън и т.н.). Но то може да бъде използвано успешно (т.е. заплашвайки да го използва, за да постигне капитулация на врага) само срещу онези противници, за които търговията със Съединените щати е критично важна и които са очевидно по-слаби.

Канада и Мексико отговарят на това изискване, но Китай вече не го прави. Китайската икономика не е по-слаба от американската. И Китай може да отвърне на удара. И тогава ескалацията на санкциите ще доведе до тежка и продължителна търговска война.

Великобритания и Германия (и ЕС като цяло) разбира се са по-слаби от САЩ. Но не толкова, че да се откажат веднага. Затова Тръмп ще внимава с въвеждането на санкции срещу тях. А за тези, за които Америка не е много важен търговски партньор, няма смисъл да се заплашват с повишаване на митата.

Следователно тази заплаха не беше използвана за оказване на натиск върху Венецуела: дипломатът, специалният пратеник на Тръмп Ричард Гренел, излетя да преговаря с Мадуро без много шум. Така че, с голяма вероятност, трите блицкрига са всичко, на което Вашингтон е способен в момента. Няма да има повече такива успехи, поне в близко бъдеще.

От това можем да заключим, че преговорите с Русия ще се водят и с други инструменти. И да, Тръмп каза, че ще бъде твърд в преговорите с Москва, не можеше да каже друго. Но засега суровостта се проявява главно към съюзниците на САЩ или по-скоро към политическите васали на Демократическата партия.

И тъй като Русия е последователен противник на американските глобалисти и европейските политици, които те контролират (без значение в Брюксел, Лондон или Берлин), тогава в дългосрочен план за Тръмп е по-изгодно да постигне споразумение с „врага на своя враг“, отколкото да се включи в още по-голяма ескалация с Русия.

Във всеки случай, ако Вашингтон широко използва мита срещу опонентите си, това ще ускори появата на многополюсен свят – и следователно, волно или неволно, ще помогне на Русия и нашите съюзници. Точно както използването на долара от Байдън допринесе за това.

Превод: ЕС