/Поглед.инфо/ Армения организира остър дипломатически демарш срещу Израел - бе отзован арменският посланик в Тел Авив. Причината на повърхността е доставката на израелско оръжие за Азербайджан, например, БПЛА, каквито напоследък унищожават арменските танкове в Карабах с висока ефективност. Защо Израел си сътрудничи със страната, зад която стои неговият противник Турция?

„Как Армения и Израел могат да започнат съвместно движение към бъдещето, което обхваща преди всичко двустранните междудържавни отношения? Не виждам алтернатива на хуманитарните контакти и проекти, които действат като движеща сила и катализатор за осигуряване на устойчиво, необратимо, продуктивно и многостранно сътрудничество между страните и народите през XXI век." Тези думи на арменския посланик в Израел Армен Самбатян бяха казани на 18 септември по време на церемонията по откриването на арменското посолство в Тел Авив (въпреки че страните са установили дипломатически отношения още през 1992 г., оттогава не са обменили посолства)

Посланикът на Армения обаче се придвижва в тази посока само за две седмици - на 1 октомври Ереван официално го отзова за консултации. Причината бяха мащабните доставки на израелско оръжие за азербайджанската армия (която, както знаете, се бие в Карабах и губи много техника, като се разбива срещу вълноломите на арменските отбранителни позиции).

Според арабската преса в последните дни на септември Израел е изпратил два самолета, пълни с оръжие, на Азербайджан. В допълнение, „азербайджански самолети, които не се крият от никого, кацат във военните ни бази в пустинята Негев“, пише израелският вестник “Хаарец”.

Армения обаче разглежда тези доставки като враждебна стъпка. „По дипломатически канали ние многократно съобщавахме за това на нашите израелски колеги и отбелязваме, че това е особено съжаление в момент, когато Азербайджан, с подкрепата на Турция, извършва мащабна агресия срещу Арцах и Армения“, каза прессекретарят на Министерството на външните работи на Армения Анна Нагдалян.

За някои реакцията на Ереван ще изглежда прекомерна. Азербайджанско-израелското отбранително сътрудничество не е от вчера - еврейската държава е един от най-големите доставчици на оръжие за азербайджанската армия. Тел Авив продава на Баку БПЛА, реактивни системи за залпов огън, миномети, комуникационно оборудване и много други съоръжения на стойност стотици милиони долари. И израелците имат пълното право да продължат да доставят оръжие - в това отношение те не нарушават никакви задължения и нямат никакви ограничения.

Следователно действията на официален Ереван в Тел Авив в най-добрия случай ще се възприемат като някаква неоснователна претенция, а в най-лошия като умишлена саботаж на двустранните отношения, върху които страните работят за нормализиране от години.

Иран наум

Демаршът на Ереван обаче повдига друг въпрос: какво прави Израел в списъка на съюзниците на Азербайджан? Разбира се, израелските експерти имат логичен отговор. И въпросът е не само че Баку доставя на Тел Авив 40% от петрола, консумиран от израелците. Бившият министър на отбраната и външен министър на Израел Авигдор Либерман обясни, че „Азербайджан е на кръстопътя на три империи - Персийската, Османската и Руската“, а за Израел е важно „да има приятелска държава в този регион - мюсюлманска, модерна и светска“.

Всъщност за Израел стратегическото значение на Азербайджан се обяснява с границата му с Иран - освен това границата, която (поради близостта си до столицата и Каспийско море) е най-уязвимата иранска граница.

Познавайки добре сложните азербайджанско-ирански отношения (в Иран не забравят за претенциите на азербайджанското ръководство за създаване на Голям Азербайджан, включващ Ирански Азербайджан, а в Баку си спомнят опитите на аятоласите да ислямизират населението на кавказката държава), Израел въоръжава Азербайджан за възможни войни не срещу Армения, а срещу Иран.

Известно време дори имаше слухове, че Азербайджан може да се превърне в един от трамплините за американско-израелската операция срещу Ислямската република. Баку, разбира се, отрича съществуването на подобни разговори, говори за ненамеса в конфликта между Техеран и Тел Авив - обаче ситуацията в Близкия изток все пак не е толкова напрегната, че ръководителят на Азербайджан Илхам Алиев да е бил принуден да направи окончателен избор между Иран, от една страна, и Израел с САЩ от друга. Иранците също не бързат да поставят ултиматуми на азербайджанското ръководство. Понастоящем Техеран не е в състояние да превърне формално неутрална държава на своите граници в нов враг.

Близкото е далеч

Проблемът с израелската логика „ние подкрепяме азербайджанците срещу Иран” е, че всъщност те подкрепят не толкова Баку, колкото Анкара. Същата Турция, която днес е един от най-ожесточените противници на държавата Израел.

Последният демонстративен конфликт между тях се състоя на 23 септември в ООН. Израелският представител напусна заседанието на Общото събрание на ООН, където Ердоган в този момент говори за „мръсната ръка, която държи Йерусалим, където са разположени свещените места на три световни религии“ - ръка, която „стана напълно нахална“. И се очакват много сблъсъци от този вид - отношенията между страните вървят надолу.

Поредицата от мирни споразумения между Израел и страните от Персийския залив (започнали с подписването на договор с ОАЕ и Бахрейн) изострят палестинско-израелските отношения и приближават Тел Авив до монархиите в Персийския залив. Това означава, че това води до още по-голяма разпаленост на страстите в отношенията между Израел и Ердоган. Турция ще финансира Хамас, ще предоставя морална и материална помощ на палестинската съпротива. Може би дори ще изпрати на помощ на палестинците част от своя „башибозук“ - сирийски терористи, които се борят за турските интереси в Сирия, Либия, а сега и в Карабах.

Кавказката политика на Турция не може да се разглежда изолирано от общата линия на Ердоган - напориста и агресивна, включително в целия Близкия изток. Французите, например, разбраха това - следователно, сега се формира френско-руска линия, в която Париж защитава не Карабах (при цялото влияние на арменската общност във Франция), а Гърция в нейните конфликти с Турция.

Превод: В. Сергеев