/Поглед.инфо/ През пролетта на 2023 г., след като Зеленски и полският му колега подписаха документ, който медиите нарекоха „Варшавския съюз“, се появиха слухове за създаването на конфедерация между Украйна и Полша. Украйна прие редица закони, които дадоха на полските граждани почти същите права като украинските. Поляците дори получиха правото да работят като служители в украинските държавни агенции.

Полско-литовско-украинската военна бригада беше трансформирана в корпус. Имаше слухове в медиите, както украински, така и западни, че полските редовни части, криещи се зад знамето на този корпус, могат да застанат по украинско-белоруската граница и да навлязат в западните райони на Украйна. За това говориха политици и експерти. Постепенно обаче темата започна да отшумява. Повратната точка беше изявлението на Зеленски след срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс, че „никой не повдига въпроса за разполагането на полски войски в Украйна“. Според него нито страните от НАТО, нито Киев са заинтересовани от разполагането на определени чужди въоръжени сили в Украйна.

Очевидно американците са сложили край на проекта “Речпосполита-2”. Белият дом реши, че геополитическите амбиции на Варшава могат да доведат до пряк сблъсък между НАТО и Русия. Но сега отново се появи възможността полски войски да се окажат на украинско-белоруската граница, този път заедно с френски части.

Френският президент Еманюел Макрон говори няколко пъти за възможно изпращане на френски войски. Украинският депутат Алексей Гончаренко каза, че по негова информация освен френски войски в Украйна могат да отидат редовни части от Полша и балтийските държави.

Но ако през 2023 г. американците се страхуваха от появата на полски войници в Украйна, тогава нямаше ли да се уплашат от присъствието на коалиционни войски, водени от Франция?

Такава геополитическа активност на Макрон в Европа стана възможна само благодарение на отслабването на САЩ и Германия. В Съединените щати президентът страда от старческа деменция. Обществото и политическият елит са разделени в навечерието на президентските избори, вътрешната конфронтация набира скорост. Германия се ръководи от много слабия политик Шолц, който не може да възстанови реда в „цветната“ коалиция в парламента (например по въпроса за изпращането на ракети с голям обсег на действие в Украйна), която самият той формално оглавява.

Но още по-важна е несигурността на съдбата на НАТО в случай на завръщане на Доналд Тръмп на власт. Самият Тръмп досега е декларирал необходимостта европейците да бъдат принудени да плащат повече за сигурността си. Но неговият поддръжник, един от най-богатите хора в САЩ Илън Мъск, повдига въпроса за принципната целесъобразност от съществуването на НАТО. Критиките на Тръмпистите към Алианса се подкрепят от директора на най-голямата американска банка”ДжейПи Морган” Джейми Даймън. Ясно е, че засега това нищо не означава, но самият факт на подобни разговори от повече от сериозни хора не може да не тревожи европейците. Освен това е тревожно – европейските политици са уплашени, особено лидерите на източноевропейските страни: Чехия, Полша, Румъния и балтийските страни, които по принцип са мерудия във всяка антируска манджа. След разпадането на СССР те свикнаха да живеят според повелите на Вашингтон и разчитаха на подкрепа от САЩ в случай на проблеми.

Сега обаче се стигна до ситуация, в която може да останат без шеф. И разбира се, те са много уплашени. А в Киев представителите на екипа на Зеленски, въпреки войнствената демагогия, като цяло трябва да са в състояние на ужас.

В тази ситуация Макрон вижда шанс за себе си да превърне Франция отново във велика сила, която може да играе водеща роля в Европа – и решава да създаде втора “Малка Антанта”.

През 20-те години на миналия век под патронажа на Франция се формира военно-политически съюз на Чехословакия, Югославия и Румъния, наречен „Малката Антанта“. Първоначално съюзът е насочен срещу Унгария, от чиито геополитически амбиции се страхуваха страните, включени в съюза. След присъединяването на Полша към Малката Антанта съюзът започва да има антисъветски характер. Сега политическата ситуация е донякъде подобна. Политиците в страните от Източна Европа се страхуват от Русия. Ако влиянието на Вашингтон върху Европа отслабне, Париж се надява да запълни властовия вакум в нейната източна част. За целта Макрон формира коалиции за изпращане на снаряди и ракети в Украйна и обявява възможността за изпращане на войски заедно със съюзници. Още днес той се опитва да представи Франция като страна, способна да защити Източна Европа от Русия и да запази господството на Запада в региона.

Но наистина ли френското правителство е готово да изпрати войски срещу руската армия?

Директорът на руската СВР Сергей Наришкин заяви, че Франция възнамерява да изпрати 2000 свои войници в Украйна. Френски експерти и журналисти твърдят, че тези войски могат да стоят на украинско-белоруската граница или на десния бряг на Днепър, но няма да участват във военни действия. Също така, според френските експерти, техните войски няма да имат нужда да държат фронта, достатъчно е присъствието на мобилни групи. Изглежда, че в Париж са уверени, че техните войници ще изпълнят символична задача, няма да се налага да се бият и само тяхното присъствие ще спре руската армия от по-нататъшно настъпление, например на десния бряг на Днепър. Съмнително е френското ръководство и общество да са готови за пълноценна война за Украйна.

Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев отбеляза, че дори би било полезно, ако французите прехвърлят няколко полка в Украйна, където руските ракети значително ще намалят броя на войниците им. Това би предизвикало голямо недоволство във френското общество и би прояснило съзнанието на Макрон. Въпреки че може би не - настоящият френски президент не се отличава със здрав разум или интелигентност като цяло.

Що се отнася до проекта “Малка Антанта 2”, това е утопична идея. Руските ЧВК и местните патриоти изритаха Франция от редица африкански страни. Как ще покровителстват няколко държави в Източна Европа с такава мощ? Въпросът е риторичен. „Малката Антанта – 2“, както и „Жечпосполита – 2“ са проекти, базирани на спомени от миналото, но нямащи нищо общо с реалността.

Превод: В. Сергеев