/Поглед.инфо/ Настоящата криза в Беларус унищожи голяма част от онова, което властите създадоха през последните години. Международният статут на Минск беше подкопан, политическите връзки със страните от ЕС практически престанаха да съществуват и в близко бъдеще републиката може да се окаже под най-сериозния санкционен натиск в цялата история на своята независимост. Ръководството на Беларус, изпаднало в изключително трудна международна ситуация, реши да демонстрира на Запада, че няма да направи отстъпки и няма да позволи външна намеса във вътрешните си дела.
Санкциите, наложени от Европейския съюз, както и непризнаването на Александър Лукашенко за легитимен държавен глава, многократно предизвикаха негативна реакция от официалния Минск. На 22 декември външният министър на Беларус Владимир Макей заяви, че страната му ще реагира сурово на третия пакет от ограничения, въведен от ЕС, който включва санкции срещу няколко белоруски предприятия. В същото време белоруските власти все още не реагират сериозно на действията на САЩ, особено на фона на неотдавнашното одобрение от Камарата на представителите на Конгреса на САЩ на законопроекта „За суверенитета, правата на човека и демокрацията в Беларус“
За разлика от действията на ЕС, които винаги са предизвиквали остра реакция от страна на властите в Беларус, първоначално само председателят на постоянната комисия на Камарата на представителите (долната камара на белоруския парламент) по международните въпроси Андрей Савиних се изказа за САЩ. На 19 ноември той заяви, че „Съединените щати продължават да действат по инерция, стереотипно, използвайки обичайните методи за намеса във вътрешните работи на други държави, нарушавайки техния суверенитет и принципите на международното право“. Подобно изявление направи на 24 декември Президиумът на Съвета на републиката (горната камара), който нарече одобрението на законопроекта „За суверенитета, правата на човека и демокрацията в Беларус“ „груба намеса във вътрешните работи на Беларус“. Отново прозвучаха думи на недоумение за опита за разрушаване на отношенията между Беларус и Русия, за заплахата за „международния мир и сигурност“. Не последваха по-резки изявления. Дори белоруското министерство на външните работи, което се събуди на 24 декември, не спомена пряко Закона за демокрацията в своето изявление. Външното министерство реагира само на разширяването на визовите ограничения, приети от Държавния департамент на САЩ по отношение на 39 души. Минск отбеляза изключително беззъбо, че информацията за въвеждането на допълнителни санкции е взета предвид, решението на Вашингтон е "емоционално и няма нищо общо с реалното състояние на нещата", а прилагането на визови и финансови ограничения е "съзнателно безполезен и контрапродуктивен" инструмент. В същото време белоруското външно министерство побърза да напомни, че винаги е изхождало от факта, че е важно да се поддържат нормални взаимоизгодни отношения със САЩ.
Причините за всичко това са няколко.
Първо, след президентските избори в Беларус на 9 август Вашингтон не е предприел сериозни стъпки към Лукашенко. Освен дълги изявления за непризнаване на резултатите от изборите, осъждане на насилие срещу протестиращи и искания за зачитане на правата и свободите на гражданите, Белият дом не е направил нищо на практика. Съединените щати се ограничиха до налагането на ограничения за осем белоруски длъжностни лица на 2 октомври, след което ограниченията бяха разширени през декември. Съгласно така наречените блокиращи санкции, в най-строгия списък на СОГ (Специално определени граждани) в арсенала на Съединените щати бяха включени няколко ръководители на силите за сигурност на Беларус, представители на Централната избирателна комисия, на ОМОН в Минск и на звеното “Алфа” на КГБ. Активите, включени в списъка, ще бъдат блокирани, на американците е забранено да правят бизнес с тях или да сключват сделки, а на самите белоруси е забранено да влизат в САЩ. За сравнение: Европейският съюз вече е въвел три пакета санкции срещу Беларус, които включват над 80 души, включително Лукашенко, и 7 белоруски компании. На 18 декември се появи информация за започване на замразяване на сметки на белоруски организации - средствата на санаториума на Административния отдел на президента на Беларус бяха блокирани в Литва.
Що се отнася до приемането на “Закона за демокрацията”, той съществува повече от десетилетие и половина и се прокарва от един и същи политик - конгресмена Крис Смит. Подобни документи бяха приети в САЩ през 2004, 2006 и 2011 г. Този закон по-скоро ще бъде рамков документ, който официално да позволи на ръководителя на Белия дом да провежда по-активна политика спрямо Беларус. Това включва финансиране на опозицията и налагане на санкции срещу не само белоруските, но и руските власти. Всичко това съществува в белоруско-американските отношения повече от дузина години и по никакъв начин не засяга реалното състояние на нещата. Действията на американските власти засега са само от морална подкрепа за белоруската опозиция. В Белия дом не се говори за радикални действия срещу Беларус.
На второ място, в Минск има ясно разбиране, че Съединените щати не могат да навредят на Беларус повече, отколкото вече е направено, без да засегнат собствените си интереси и Русия. Политическите санкции, както и няколко изявления на американски политици, се възприемат в белоруската столица като напълно често явление, на което няма смисъл да се реагира. Както казва Лукашенко, той е свикнал да живее под санкции и "не му пука" за тях.
Беларуските власти осъзнават, че Белият дом няма малък пряк интерес към Беларус. След 2014 г., след като се заеха с Украйна, САЩ спряха да обръщат голямо внимание на белоруския въпрос, опитвайки се да не влошават ненужно отношенията с официален Минск. Тази политика продължава и до днес. Това се доказва от отсъствието на икономически санкции срещу Беларус, както и от клетвата на новия посланик на САЩ в републиката Джули Фишър на 23 декември. Сега само от Минск зависи дали американският дипломат ще дойде в белоруската столица или не.
Трето, за разлика от Европейския съюз, който финансира опозицията чрез различни фондове и влияе на общественото мнение в Беларус чрез медиите и прозападните лидери на мнение, САЩ все още нямат такава възможност в републиката. В страната няма американски фондации и сериозни проамерикански политици. Американското влияние върху Беларус идва косвено чрез Полша и балтийските държави, което отслабва прякото присъствие на САЩ в републиката.
Освен това напоследък белоруските власти в страната предпочитат да не говорят, а да действат. Това стана особено забележимо след президентските избори на 9 август. В продължение на няколко месеца в страната бяха арестувани десетки прозападни политици и общественици, а мрежата от организации със западно влияние беше подкопана. По-специално, на 22 декември бяха задържани представители на културно-образователната институция „Журналистска работилница “Пресклуб“. Тази организация е част от международна мрежа от пресклубове. Мрежата има пряка връзка както с европейски, така и с американски фондове за развитие на демокрацията, а оттам и с разузнавателните служби на САЩ.
В крайна сметка не може да се каже, че Минск и Вашингтон са на ръба на криза в отношенията. По-скоро това е продължение на историята на белоруско-американските отношения през последния четвърт век, когато периодът 2015-2020 беше белязан от известно затопляне. Отношението на Белия дом към Лукашенко не се е променило и в Минск не очакват приятелска прегръдка от Вашингтон. Единственото нещо, за което белоруските власти могат да съжаляват, е, че сега им е трудно да разчитат на САЩ като на някакъв противовес в диалога с Москва.
Превод: В. Сергеев