/Поглед.инфо/ Втори газопровод след “Силата на Сибир” до Китай от Русия през Монголия придобива все по-отчетливи черти. Трасето е определено, предпроектното проучване е почти готово, а срокът за изграждането му е обявен за първи път. Липсва една важна подробност – търговски договор между Русия и Китай. Кога ще бъде подписан?

Изграждането на втори газопровод от Русия до Китай става все по-реалистично. Първо, вече е определено трасето на тръбата с дължина над 960 км. На второ място, до края на годината се очаква готово предпроектно проучване, след което инженери и техници ще започнат работен проект на газопровода. Подготвителната работа ще отнеме около две години.

И накрая, за първи път беше обявена датата за започване на строителството на газопровода – през 2024 година. Това заяви заместник министър-председателят на Монголия Саинбуянгин Амарсайхан. Строителството може да отнеме още четири до пет години, тоест първият газ през тръбата може да премине не по-рано от 2028-2030 г.

Според монголския лидер три държави - Русия, Монголия и Китай - ще подпишат споразумение за регулиране на тарифите и цените след началото на строителството на газопровода. Експертите обаче силно се съмняват в това.

„Газпром“ няма да строи газопровода преди да бъде подписан договор за търговска продажба на газ“, каза Игор Юшков, експерт от Националния фонд за енергийна сигурност и Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

Все пак става дума за доставка на 50 милиарда кубически метра газ годишно по тръби. Това е дори повече от капацитета на “Силата на Сибир - 1”, през който Газпром може да доставя 38 милиарда кубически метра газ годишно. Сега Китай взема целия газ, който Русия технически може да достави по този тръбопровод. Защото руският тръбопроводен газ сега е изключително евтин за Китай, защото е подписан традиционен договор с Пекин, където цената е обвързана с петрола с девет месеца закъснение. Докато втечненият природен газ, който Китай също изсмуква от пазара, се оценява на борсови цени, където цените са дори по-високи от тези в Европа.

Според Юшков, Китай се нуждае от нов газопровод от Русия за 50 милиарда кубически метра газ годишно със същата петролна връзка на цените в момента. В крайна сметка, тогава той ще може да купува много по-малко от по-скъпия ВПГ.

Любопитно е, че през 2020 г. ситуацията е малко по-различна. През първата половина на 2020 г. Китай, напротив, на практика не взема руски газ от тръбата, а купува основно ВПГ. Защото се случва уникално събитие: пандемията и карантините по света сриват борсовите цени на петрола и газа. В договора с “Газпром” цената за Китай се оказва по-висока, отколкото на спот. Но тази година тя се формира на базата на ниските цени на петрола от миналата година (като се вземе предвид закъснението от девет месеца).

Вероятно Пекин разбира, че първо, новият газопровод от Русия ще намали зависимостта му от ВПГ, доставян по морето, и ще неутрализира скъпата му цена. Второ, газопроводът и договорът ще гарантират стабилността на доставките от Русия на евтин газ, за разлика от ВПГ, който може да бъде закупен по всяко време и може да не достигне до Китай. Потреблението и търсенето на енергия в Азия нараства не само в Китай, но и в Индия и други страни. „Настоящата енергийна криза също тласка Китай към втори газопровод от Русия, защото това са гарантирани доставки, никой друг няма да ги купува, този газ няма да отиде никъде, а това е конкурентна цена“, казва експерт от индустрията.

Третият важен момент са съществуващите рискове да остане без газ от Туркменистан. И това е най-големият доставчик на тръбопроводен газ за Китай днес. „Китай не е доволен от това , което се случва в Централна Азия. Изтеглянето на западните и американските войски от Афганистан, който граничи с Туркменистан, увеличава заплахата за туркменската енергийна инфраструктура. Говорим за доставка на 40 милиарда кубически метра газ годишно, който ще трябва да бъде заменен за една нощ в случай на война“, казва Игор Юшков.

И накрая, Китай става все по-съгласен с Русия по въпроса с нарастването на напрежението със САЩ. „Със тежка ескалация на конфликта между двете страни, Съединените щати могат да доведат до ресурсен глад в Китай. Те могат да блокират всичко, което отива към Китай от юг през Малакския проток. И тук минават както газови танкери, така и петролни от Близкия изток и Катар “, отбелязва експертът на ФНЕС.

Русия също има нужда от този газопровод. Европейците последователно заявяваха, че ще намалят покупките си на руски газ като част от своя енергиен преход и отхвърляне на въглерода. Европа получава газ от западносибирските находища. И именно газът в Западен Сибир трябва да се превърне в ресурсна база за нов газопровод до Китай през Монголия – “Силата на Сибир – 2”. Това, между другото, благоприятно отличава този проект от “Силата на Сибир-1”, където е необходимо не само да се построи газопровод до Китай, но и да се разработи нова ресурсна база. При втората тръба ресурсната база вече е налична и в нейното развитие ще са необходими минимални инвестиции, каза източникът.

Централният проблем на преговорите е цената на газа. И двете страни смятат, че времето е на тяхна страна, така че преговорите не вървят толкова активно. Русия вярва, че Китай ще стане по-сговорчив, тъй като конфликтът му със Съединените щати се засилва. И Пекин вярва, че Русия ще стане по-сговорчива, когато Европа намали закупуването на руски газ и няма да има накъде да се точи от Западен Сибир“, обяснява Юшков проточването на преговорите между Русия и Китай за “Силата на Сибир-2”.

Защо Монголия се появява в тази история - транзитна страна, след като преди това газопроводът “Алтай” се насочваше направо към Китай без трети страни? Проектът през Монголия се оказва изгоден. „Страните вече не се страхуват от транзита. Малко вероятно е Монголия да изнудва Русия и Китай за транзитната тръба, защото Китай стана много силен и мощен “, каза Юшков.

Второ, това съкращава продължителността на доставката на газ до крайните потребители и премахва конкуренцията с газ от Централна Азия. Факт е, обяснява експертът, че нетранзитният маршрут доставя газ до западната граница на Китай и китайците трябва да пренасят газ през цялата страна до крайбрежието, където е съсредоточено основното население на страната и основната индустрия . Освен това конкурентни газопроводи от Централна Азия (Казахстан, Туркменистан и Узбекистан) също стигат до западната граница на Китай. Това дава на Пекин силна позиция при договаряне и дава възможност да поиска много ниска цена от Русия.

„Газопроводът през Монголия дава възможност за рационализация. Газът от Западен Сибир идва директно в китайските региони на активен разход на гориво. И руският газ идва в различна част на Китай, отколкото газа от Централна Азия “, казва Юшков.

Превод: В. Сергеев