/Поглед.инфо/ В Европа отново се чуват думите, че „руснаците не са европейци“. Прилича на отглас от първичния европейски нацизъм, но това не е единственото. Европейските политици виждат в Русия преди всичко не военна, а идеологическа заплаха. Какви са истинските разлики между съзнанието на европейците и руснаците?

„Не трябва да забравяме: дори руснаците да изглеждат като европейци, те не са европейци. Тези думи на германския политолог Флоранс Гауб предизвикаха вълна от негативни коментари от руските експерти, както и от обикновените жители на страната - до обвиненията на фрау Гауб в расизъм. Това обаче не е расизъм в класическия, етнически смисъл на думата. Не става дума за кръв и не за размера на черепа, а за ценности.

Неевропейци

Русия започна специалната операция в Украйна след безплодните опити да се договори за правилата на играта в Европа, продължили почти 15 години (от речта на Путин в Мюнхен през 2007 г.). И тези опити бяха безплодни, защото през всичките тези години си говорихме на различен език. Ако Москва оперираше с езика на интересите (система за колективна сигурност), то европейските държави ни отговаряха с езика на ценностите, през призмата на които Русия се разглеждаше не като част от голямото европейско семейство, а като чужд елемент.

„Европейските елити не ни възприемат като европейци. Но това не е расов проблем – сред европейските елити, лидери на държави, мислители и дори значителна част от населението е широко разпространена идеята, че европейското се определя не само от принадлежността към географска Европа и европейския етнос, но и от споделянето на определени ценности и политически нагласи. Това предполага постмодерни ценности, абсолютна свобода за избор на пол, абсолютна толерантност към всякакви малцинства, преоценка на историята на суперлиберални прогресивни основания. Несъответствието на Русия с тези ценности не им позволява да разглеждат Русия като европейска държава, а руснаците – като европейски народ“, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания.

За разлика, например, от Украйна, която след Майдана пое курс към ускорено възприемане на европейските ценности. И когато ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен казва, че „Украйна е една от нас“, тя наистина мисли така. Никой не нарича Русия така.

Култура на върховните постижения

На пръв поглед няма нищо лошо в това. Дипломацията и международните отношения предполагат, че различни страни с различни ценности трябва да преговарят, за да реализират основни държавни интереси (оцеляване, просперитет и прочее). Въпреки това, две европейски цивилизационни характеристики стоят на пътя на тези споразумения: културен нацизъм и животински страх.

„Чувството за превъзходство – и съпътстващата мисия за „цивилизоване“ на долния неевропейски свят – е в основата на европейската идентичност“, казва Ханс Куднани от британската „Чатъм Хаус“. Винаги е било така, в цялата европейска политика, от времето на кръстоносните походи и завършвайки със стотици години колониална практика. За Европа човешката история е история на европеизацията на човечеството.

Да, този подход сега е общ за всички либерални глобалисти и прогресисти, но в Европа е особено силен. Европейските държави, които са значително отслабени в икономическо и военно-политическо отношение, компенсират това чувство на загуба, като се позиционират като крепост на глобалните либерални ценности. Що се отнася до страха, Русия с нейния набор от ценности се възприема не само като „чужд“ елемент, но и като пряка заплаха за сегашния европейски ред.

Факт е, че съвременните европейски прогресивни ценности са официално позиционирани от Брюксел като венец на идеологическото развитие на човечеството, като отхвърляне на кървавото минало. „Целият европейски проект е сложен опит да се надхвърли историята на национализма в Европа и империализма по света“, казва Марк Леонард, основател на Европейския съвет по външни отношения. „Проевропейците – тоест привържениците на европейската интеграция в сегашната ѝ форма – обичат да мислят, че ЕС представлява пълен разрив с всичко лошо в историята на континента. По-специално, те го виждат като олицетворение на отхвърлянето на национализма, което доведе до вековни военни конфликти в Европа, особено между Франция и Германия и завърши с две световни войни“, казва Ханс Куднани. Европейците го разглеждат като отхвърляне на насилието и войната в Европа като средство за решаване на политически проблеми (и от тази гледна точка те смятат войната в Югославия за изключение, което само потвърждава правилото).

Въпреки това европейският национализъм все още спи в националните държави. А в някои източноевропейски страни от ЕС (Полша, Унгария и други), набързо включени в ЕС, той все още определя националната политика, създавайки много проблеми на Брюксел. Днес Русия не е просто крепост на традиционните ценности, но и ги разпространява в Европа със своите действия, застрашавайки прогресивния малък свят, изграден с такава трудност от местните елити. „Не сме ревизирали националния суверенитет, не споделяме прогресивни ценности. А действията на Русия в Украйна връщат Европа към онези демони, които са царували в нея преди началото на европейската интеграция, предназначени да предотвратят такова завръщане“, казва Дмитрий Суслов.

Ще покръстваме

Да, Европа се опита да преодолее животинския си страх от Русия с помощта на една от най-ефективните форми на културен нацизъм – ценностно мисионерство. „През последните 30 години ЕС се заема с европеизацията на Русия, официално обявена и открито прилагана. Тя предполагаше трансформацията на Русия в съответствие с ценностите, приети в Европа, и подхода на Русия към ЕС. Влизането на Русия в интеграционната орбита на ЕС без предоставяне на членство и право на глас на Руската федерация“, казва Дмитрий Суслов.

Голяма подкрепа за този ЕС оказаха Щатите, които искаха да се възползват от историческия момент, за да изтласкат Русия. „Не ме тревожеше връщането на Русия към комунизма, а връщането към ултранационализма, замяната на демокрацията и сътрудничеството с имперски стремежи, каквито имаха Петър I и Екатерина Велика. Не вярвах, че Елцин ще го направи, но никой не знаеше кой ще дойде след него“, обясни Бил Клинтън. „Клинтън се опита да превърне Русия в нормална европейска национална държава – не имперска по своята структура, предоставяйки независимост на всички неруски образувания в себе си, които искат тази независимост“, казва Суслов.

Това не се получи – многогодишните опити на Европа да създаде „културно правилно“ руско общество доведоха само до формирането на тесен европоцентричен слой в големите градове. И дори тогава част от този слой много бързо се отклонява от Европа веднага след като Москва и Брюксел влязоха в открит конфликт за Украйна.

Има много причини за провала: историческа памет и реваншизъм след 90-те, и дълбок културен слой (който всички реформи в образователната система не изкорениха от хората), и консервативна северна идентичност, и банално наблюдение до какво доведоха "прогресивните" идеи в Европа и САЩ. Религиозните организации в Америка вече бият тревога – „европеизацията“ на Щатите доведе до факта, че през последните 11 години броят на американците, които се наричат християни, е намалял с 10 процентни пункта (от 73 на 63% от население). И проблемът (от гледна точка на държавата и обществото) в никакъв случай не е, че по-малко хора ходят на църква - вярата създава определен набор от традиционни ценности и консервативни поведенчески характеристики, които от своя страна са важни не само сами по себе си, но и от гледна точка на устойчивостта на обществото. Ако вземем конкретно протестантството, тогава говорим за трудова етика, семейни ценности, специфично отношение към собствеността и прочее. В резултат на това в цяла Америка се извършва „културна революция”, която унищожава американската държавност.

„Русия няма нужда да става част от политическата Европа, която съществува в рамките на Европа на ЕС. За Руската федерация приемането на тези ценности е пряка заплаха за нейната държавност и всъщност е катастрофално. Русия е страна на европейската цивилизация, европейска култура, но не и страна на европейското политическо пространство“, казва Дмитрий Суслов.

Луда мешавица

Европейските държави обаче не виждат обективна картина или по-скоро не искат да я видят. Вместо това те персонализират причината за своя провал. „ЕС, за разлика от САЩ, все още не е извършил критичен анализ на своята политика спрямо Руската федерация. Докато някои американски експерти признават грешките, които са допуснали (например разширяването на НАТО), в Европа все още няма признаване на собствените им грешки. Те смятат връщането на Владимир Путин в Кремъл през 2011-2012 г. като основна причина за провала. След това политиката на европеизация на Русия от ЕС започна да се забавя и през 2014 г. тя всъщност беше нулирана“, казва Дмитрий Суслов.

Да, след 2014 г. Европа все още не изоставя надеждата си да „покръсти“ Русия в „правилните ценности“ – оптимистите в Брюксел смятаха, че трябва просто да изчакат Владимир Путин да напусне поста си. Надяваше се, че на негово място ще дойде друг лидер, с когото ще може да се работи, но дотогава е необходимо да се съсредоточим върху работата с руското общество.

„Преобладаващият наратив на западноевропейските страни, които подкрепяха диалога с Руската федерация до 24 февруари 2022 г., беше, че диалогът и взаимодействието трябва да се поддържат за периода след Путин. Необходимо е да се улеснят визите за руснаците, за да видят приятел в Европа, така че след Путин да има възможност за нов кръг на европеизация на Русия. Сегашната невъзможност за европеизация се свързва изключително с фигурата на Путин“, казва Дмитрий Суслов.

Повечето европейски политици обаче не разбраха Русия и следователно поеха погрешен курс. Те се опитаха да съчетаят работата с гражданското общество и наказанието на Русия (за нейните действия в Крим и подкрепата на Донбас) чрез налагане на санкции срещу руската икономика. И сега са много изненадани, че тази стратегия не работи.

„Много европейци – експерти, политици – казват с объркано изражение, че техните санкции имат за цел само да убедят обикновените руснаци, че Путин е източникът на техните проблеми. Насочено е към намаляване на подкрепата на режима, а не към увеличаването ѝ. И голямата изненада е, че санкциите имат обратен ефект. Те често не разбират, че санкциите, които налагат на Руската федерация от 2014 г., консолидират елита и населението около Кремъл“, казва Дмитрий Суслов.

Вероятно след известно време разбирането все пак ще дойде. Европейските интелектуалци осъзнават, че Русия (и народа, и елита) е географски Европа, но от културна гледна точка, истинският Север. Тя не може да бъде променена, не може да бъде „покръстена“ или култивирана. Можете или да съжителстват с нея като пречупят културния си нацизъм през коляно, или да влизат в конфликт и пречупят националните си интереси и перспективите за икономическо развитие през същото коляно.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!!!

Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“

информира, че организира по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с

доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.

Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg

Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.

Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.

От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ