Френският президент беше обиден от властите и местните лидери на Африканската република Мали, които заявиха, че французите не са в състояние да осигурят ред в страната им, а действията им, напротив, засилват разделението. Докато руснаците дойдоха в съседна Централноафриканска република и само за три години постигнаха положителен напредък. Преди това руснаците се справиха с подобен проблем в Сирия. Като цяло „колко страхотно би било, ако тези специалисти намерят възможност да се обърнат и към нас“.
Това не се хареса на лидера на Петата република дотолкова, че Африканският съюз преустанови членството на Република Мали в организацията „докато там не се възстанови конституционният ред“. Париж намекна за създаването на сериозни икономически проблеми за Мали „в зоната на франкофонията“ (паричната система на всички бивши френски колонии в Африка е твърдо обвързана с френския франк, а по инерция и с еврото).
Нещо повече, френският лидер открито заяви, че „Париж е готов да изтегли напълно френските войски от Мали, ако страната продължи да следва пътя на задълбочаване на ислямския радикализъм“.
Като цяло, нека някой друг продължи да се бие с “Ислямска държава”.
Последното вече предизвика шок сред британците, белгийците и редица други европейски правителства, които също участваха в мисията на ООН в Мали със своите военни контингенти. Например Лондон държи там до 300 щика, което в случай на напускане на френските десантчици и Чуждестранния легион, което няма да е достатъчно да се осигури контрол дори само над столицата.
В известен смисъл Макрон може да бъде разбран. След като преформатира политиката си според новите външни реалности, Франция продължава отчаяно да се опитва да запази господството си над бившите колонии в Африка, които и до днес формират основата на нейните източници на суровини и, следователно, материално благосъстояние.
В тези времена икономиката като цяло не е добре. САЩ затварят своя пазар за европейски стоки и дори храни. Тихо се губи конкуренцията с Китай. Руският пазар също е затворен поради санкциите, към които Париж толкова безсмислено се присъедини през 2014-2015.
Икономически важният Близкия изток беше първоначално подпален от американците с цветни революции, а сега те очевидно губят от турците и особено от руснаците. В Париж няма толкова много възможности за „правене на бизнес“.
Но проблемът е, че опитвайки се да запази възможно най-много стария колониален модел, Париж едновременно по всякакъв начин блокира всяко вътрешно развитие в контролираните територии. Така повтаря испанската грешка в Холандия, завършила с холандската революция от 1566-1609. Просто в испанската властова система не е имало предвидено място за нововъзникващите местни буржоазни елити, което автоматично ги поставя без алтернатива в ролята на принципни противници на испанската корона.
Турция се опитва да се възползва от положението, защото също се интересува от идеята да възроди нещо подобно на Османската империя. В рамките на която нарастващата популярност на ислямските религиозни идеи се оказва добър коз.
В крайна сметка, Анкара на времето установи доста изгодно и доста успешно сътрудничество с “таласъмите” в Сирия и Ирак, вярвайки, че ще бъде в състояние да привлече не само „умерено демократичните радикали“, но и да поеме под контрол всички „нови лидери“, като по този начин се формира „ново османско пространство“ от Централна Азия до Северна и Централна Африка включително.
Вярно е, че в Африка не се получава особено добре. Вместо с относително вменяеми и съгласни на турското лидерство “зелени таласъми”, така нареченият Сахел все повече се запълва с “черни” и радикални таласъми, създаващи проблеми не само с европейските страни или западните демокрации като цяло, но и засилващи вътрешната гражданска война, пред която са безсилни дори войниците от ООН.
Накратко, в Централна Африка се задълбочава истински вакум на геополитическа сила, в чиято зона вече открито въвличат Русия като единствената страна на света, способна да предложи на местните противоборстващи групировки напълно нов цивилизационен модел, позволяващ без конфликт да се комбинират както руските, така и собствените местни икономически и политически интереси.
Процесът, разбира се, не върви бързо. Москва засега просто опипва контурите на собствената си технология, но в геополитически план тя вече стана основополагаща. Просто защото никой от нашите конкуренти на планетата просто не е в състояние да предложи по-добро решение.
Да, врагът все още има способността да рита поне на местно ниво, както например в случая с руската военноморска база в Судан, чието правителство първо я подкрепи с две ръце, а сега, не без американско участие, внезапно промени позицията си на противоположната. Но това вече има малък ефект върху цялостната динамика на процеса - “чакалите си лаят, керванът си върви”.
Превод: В. Сергеев
