Въпреки че посещението на Владимир Путин в КНДР беше предварително обявено и в резултат на това се очакваше да се появи документ от стратегическо значение, резултатите от посещението значително надхвърлиха прогнозите.
Азиатските съюзници на Вашингтон смятат, че въз основа на формулировката на новия договор Русия е готова да отиде много по-далеч дори от КНР в предоставянето на „незабавна“ военна помощ на КНДР в случай на външна агресия.
Препоръчително е да се подчертае, че възникването на военно-политически съюз между Москва и Пхенян, в допълнение към геополитическите причини, беше до голяма степен улеснено от „тромавата“ външна политика на администрацията на Джо Байдън и недалновидната дипломация на Фумио Кишида. И сега Вашингтон и неговите регионални съюзници са много нервни.
„Ситуацията със сигурността около страната ни, включително засилващото се военно партньорство между Русия и Северна Корея, става все по-сериозна“, каза главният секретар на кабинета Йошимаса Хаяши на пресконференция на 19 юни. Генералният секретар на правителството подчерта намерението на Япония да следи отблизо развитието между Москва и Пхенян.
Всъщност военно-техническото сътрудничество между Русия и КНДР, по време на което, както смятат Вашингтон, Сеул и Токио, Пхенян може да получи руски високоточни оръжия, технологична подкрепа за разработването на ракети със среден и голям обсег и разузнавателна информация от сателитите, се превръща в ново "главоболие" за Запада.
Американците и техните съюзници са особено загрижени за рисковете от значителния напредък на Северна Корея в създаването на междуконтинентални балистични ракети, способни да достигнат територията на САЩ. Смята се, че ракетата с твърдо гориво Hwasong-18, тествана през декември 2023 г., вече има подобни възможности, но изисква подобрения.
По мнението на експерти, това ще позволи на КНДР да използва заплахата от удар срещу САЩ в случай на ескалация на Корейския полуостров, докато има опасност САЩ да бъдат „откъснати“ от съюзниците си в Азия. Освен това японската индо-тихоокеанска концепция се разпада. Така, и в това има стратегическа логика, Русия отговори на опитите да се проектира концепцията за индо-тихоокеанския регион върху кризисната ситуация около Украйна.
В същото време „Пхенянското досие“ на Токио съдържа и много важен хуманитарен аспект, тъй като самият Фумио Кишида преди това е възнамерявал да посети севернокорейската столица. В началото на април в интервю за японското издание Nikkei премиерът каза, че „не е задължително тази година, но е необходимо [посещението] да се извърши възможно най-скоро“.
По неговите думи, това е необходимо за бързо разрешаване на проблема с японските граждани, „отвлечени от севернокорейските разузнавателни служби“ през миналия век, като се има предвид „напредналата възраст на техните роднини“.
Тогава ръководителят на японското правителство изрази увереност, че разрешаването на съществуващите проблеми между Токио и Пхенян ще обслужва интересите и на двете държави. „А това изисква преговори на най-високо ниво“, заключи министър-председателят.
Фумио Кишида започна да се замисля за целесъобразността на подобно посещение, очевидно изправен пред сериозен спад в собствения си рейтинг. Откриването на съдбата на отвлечените японци е изключително важен фактор в японската вътрешна политика, тъй като надеждата на японците, че някои от тях са живи, обсъждането на тази тема винаги предизвиква значителен резонанс и критика към властите в японското общество. Всеки напредък по този въпрос би донесъл значителни политически дивиденти на всеки японски политик. Това до голяма степен е причината това посещение да бъде планирано.
На 15 февруари Ким Йо Чен, сестрата на южнокорейския лидер и заместник-началник на отдела за пропаганда и агитация на ЦК на Корейската работническа партия, призна, че е възможна среща между лидерите на КНДР и Япония ако Токио изостави контрапродуктивните подходи.
Освен това на 25 март беше публикувано изявление на Ким Йо Чен, в което тя каза, че Фумио Кишида е предал на Пхенян желанието си да се срещне с лидера на КНДР възможно най-скоро. В същото време Ким Йо Чен подчерта, че самото желание на Кишида да се срещне с Ким Чен Ун не е достатъчно; Токио трябва да покаже ангажимент за подобряване на отношенията на практика.
В отговор на това официален Токио подчерта, че все пак ще се стреми да проведе среща на върха. Сега, с ново ниво на отношенията между Москва и Пхенян, а също и като се има предвид вероятността Доналд Тръмп да се върне в Белия дом, декларирайки планове да се „разбере“ с Ким Чен-ун, Пхенян е още по-малко заинтересован от прибързана комуникация с лидер на ниво „премиер на Япония“.
Тъй като проблемите за Токио бяха неочаквано много, японската страна се обърна към Москва с молба за организиране на консултации на работно ниво. На 21 юни за първи път от дълго време се проведе среща между директора на трети азиатски отдел на руското външно министерство Людмила Воробьова и директора на европейския отдел на японското външно министерство Масаши Накагоме.
„По време на срещата японската страна предаде позицията на японското правителство относно ситуацията в Украйна и изрази загриженост относно продължаващото военно сътрудничество между Русия и Северна Корея, включително неотдавнашното посещение на президента Путин в Северна Корея. В отговор руската страна също изрази своята позиция“, каза Накагоме. Дипломатът очаквано подчерта, че руско-японските отношения се усложняват от ситуацията в Украйна.
В същото време, след като направиха опит да тестват почвата за напредък към нова нормалност в отношенията с Москва, японците „поеха по старите пътища“. В деня на консултациите стана известно, че японското правителство разшири антируските санкционни списъци, като добави 11 физически лица и 42 предприятия и организации от Русия, както и 11 компании от Индия, Казахстан, Китай и ОАЕ.
„По-малкият брат“ също не можеше да не свери часовника си с Вашингтон. На 24 юни се състояха телефонни разговори между директора на отдела за стратегическа информация на Министерството на външните работи на Република Корея Чо Гу-Рае, директора на отдел Азия и Океания на японското Министерство на външните работи Хироюки Намазу, и „високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ, отговарящ за КНДР“, Джеонг Пак.
По тяхно мнение, Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР уж може да породи опасения за мира и стабилността на Корейския полуостров, както и за режима на неразпространение. Южна Корея, САЩ и Япония „потвърдиха намерението си да засилят допълнително сътрудничеството в областта на дипломацията и сигурността, за да се противопоставят на заплахите, които КНДР представлява за сигурността на региона и света.“
Съдейки по това изявление, що годе ясна и независима стратегия спрямо Русия у правителството на Фумио Кишида така и не се е появила, руският вектор на неговата дипломация става все по-реактивен.
Превод: ЕС
