/Поглед.инфо/ Конфликтът, раздут от унгарската опозиция заради намерението на правителството да отпусне земя за изграждането на кампуса на Университета Фудан (Китай) в Будапеща, е елемент от дългата информационна и идеологическа кампания на Запада срещу премиера Виктор Орбан.

Социално-икономическите лозунги на протеста бързо се трансформират в политически. Ако първоначално опозицията изведе хората на улицата с лозунга, че е недопустимо да се дава столичната земя за ползване от китайците, при условие, че може да се даде на местни предприемачи и производители, то след това прозвуча лозунгът „Не искаме да бъдем колония”, придружен с фрази за заплахата от изпадане във „феодална зависимост” от Китай.

Истерията се нагнетяваше по проверениясистемен начин, при това с подкрепата на Вашингтон и противниците от Брюксел. Орбан застави Университета на Джордж Сорос /Централноевропейския университет/ да се премести от Будапеща в Австрия.

След като директорът на Държавния литературен музей „Ш. Петьофи“, Силард Деметер нарече Сорос „фюрерът на либерализма“, унгарската опозиция, подкрепена от същия Сорос, поиска уволнението на Деметер.

Новината, че вместо Централноевропейския университет в Будапеща ще бъдат разположени сградите на китайски университет, принуди опозицията да премине към действия и да издигне обвинения срещу Орбан, че е превърнал Унгария в най-прокитайската държава в Европейския съюз .

Няколко дни преди организирането на уличните протести срещу изграждането на кампуса, кметът на Будапеща, видна фигура на опозиционната партия „Диалог за Унгария” Гергели Карацони, спешно преименува улиците, където трябваше да се намира, на улица „Свободен Хонконг”, Улица „Далай Лама“ и улица „Уйгурски мъченици“.

Това е пряка атака срещу Пекин, с която ЕС очевидно е влошил отношенията през последните месеци, и откровен опит да дискредитира външната политика на Орбан преди парламентарните избори, насрочени за 2022 г. Опозицията изразява ярко антикитайски възгледи и си поставя задачата да промени обществените настроения в своя полза.

Тя вече е постигнала известен успех. Според проучвания на общественото мнение, публикувани от западната преса, само 25% от унгарците имат добро или много добро отношение към Китай. По-лошо се отнасят към Китай само в Швеция, Франция, Германия, Великобритания и Чехия. Спекулирайки с тези данни, унгарската опозиция плаши съгражданите си, превръщайки страната в европейски изгнаник.

Опозицията превърна темата за сътрудничеството с Китай във въпрос на вътрешната политика. Това се улеснява от необузданата антикитайска кампания на Вашингтон за пандемията на коронавируса и съвместните усилия на Вашингтон и Брюксел, за да убедят европейците в опасността от китайските инвестиции за европейската икономика.

Вашингтон и Брюксел не могат да се конкурират с Пекин по отношение на размера на финансовата помощ, отпускана на други страни за социално-икономически проекти. Те се фокусират повече върху проекти от военно-политически характер и се опитват да очернят конкурента си, като плашат гражданите на ЕС от перспективата да попаднат в „китайско финансово робство“.

В действителност САЩ и ЕС, докато предоставят помощ на страните от Източна Европа и постсъветските републики, предлагат много по-рестриктивни изисквания, включително такива от политически и идеологически характер. Все още нито една държава не е изпаднала във финансово робство на Китай, а много държави вече са изпаднали в политическо и идеологическо робство на САЩ и ЕС (Молдова, Украйна, Грузия, републиките на бивша Югославия и др.).

Будапеща редовно блокира антикитайски инициативи в Брюксел. Последното от тях е осъждането на политиката на Пекин спрямо Хонконг. За практическото прилагане на подобни инициативи е необходимо съгласието на всички държави-членки на ЕС. С принципната си позиция Унгария пречи на Брюксел да постигне твърдо единодушие по този въпрос.

Освен това Орбан е консервативен политик, който се застъпва за запазването на институцията на традиционното семейство и на църквата. За разлика от него, кметът на Будапеща и противник на сътрудничеството с Пекин Гергели Карацони е привърженик на феминизма и радикалния либерализъм, който разрушава моралните норми на семейството и религията, които напоследък са приети в съвременното общество.

Карацони сключи споразумение с кметовете на Варшава и Прага, същите като него радикални либерали, за съвместно популяризиране на т.нар. „Демократични ценности“, разбрани от Запада твърде превратно.

За Запада елиминирането на Орбан от политическата сцена е елиминирането на ярък консервативен политик-традиционалист, дръзнал да поведе държавата си по пътя на истинския, а не формален суверенитет. В Източна Европа още двама президенти попадат под дефиницията на традиционалистите - Анджей Дуда (Полша) и Милош Земан (Чехия).

Консерватизмът на Дуда идва от партията, към която той принадлежи („Право и справедливост“). Консервативната й перспектива е по-олицетворена от бившия президент и лидер на партията Лех Качински, отколкото от Дуда. Но полският консерватизъм до голяма степен участва в дрождите на русофобията и предполага тясно взаимодействие със Съединените щати, които са много неконсервативна и антитрадиционалистична държава. Това намалява консервативния потенциал на Полша.

Консерватизмът на Земан е светски консерватизъм, който не надхвърля стандартния традиционализъм, присъщ на по-старото поколение източноевропейски политици.

В същото време Унгария при Орбан развива много приятелски отношения с Полша. САЩ и ЕС видяха в това заплаха за формирането на консервативен пул в Централна и Източна Европа, който в бъдеще може да задълбочи сътрудничеството с Китай, също консервативна и традиционалистична държава, до неприемливи за тях обеми.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели