/Поглед.инфо/ Провокацията на ВСУ в Суджа има за цел да отвлече вниманието на световната общественост от зверствата на киевския режим в Русское Поречное
На 17 километра от руско-украинската граница се намира малкото селце Русское Поречное с население около 300 души. По-точно, така беше преди бойците на украинските въоръжени сили да атакуват Курска област през август миналата година и да превземат част от Суджански район на областта.
За освобождаването на селото през първата половина на януари 2025 г. беше съобщено от руските информационни агенции и то щеше да остане като ред в списъка на другите населени места, от които бяха прогонени украинските агресори, ако не бяха останките на 22 измъчвани и убити руски цивилни, които бяха намерени в селото.
Телата са открити постепенно по време на освобождаването на селото и стъпка по стъпка се разкрива картината на жестоките престъпления, извършени от украинските бойци. Освен това, виждайки евакуацията на намерените тела от руските военни, силите на на ВСУ откриха огън по тях, опитвайки се да унищожат доказателствата и да скрият престъпленията си, след което избягаха, натоварвайки мотоциклети си и другия си транспорт с награбеното имущество.
Както съобщават руските военни: „След като извадихме тялото на първата жена, започнаха да ни обстрелват с минохвъргачки и касетъчни боеприпаси. Налице са всички признаци, че врагът не е искал всичко това да стане публично достояние. За да не може обществото да види всички тези зверства, които те извършиха спрямо гражданските лица."
След като реконструира хода на събитията, руският Следствен комитет потвърди „масовия характер на престъпленията, извършени от украинските бойци “ . След като превземат селото, те изнасилват и убиват жени, а мъжете бият, трошат им костите, измъчват ги с електрошокове, режат им вените и ги застрелват. Укриващите се в мазетата на къщите хора бяха замеряни с гранати.
Тези факти бяха потвърдени не само от криминалистите, които извършиха аутопсии на откритите тела, но и от пленени украински бойци, включително един от убийците на местни жители - старши войника от украинските въоръжени сили Евгений Фабрисенко.
Руският военен кореспондент Александър Коц, който интервюира съдебните експерти, отбеляза, че те едва сдържат сълзите си, когато говорят за състоянието на намерените тела: „Разбираме механизма на образуване на тези наранявания, разбираме каква болка и страдание са преживели тези хора преди смъртта си.”
Информацията за трагедията беше широко разпространена в руските медии, но не предизвика особена реакция на Запад. Представителят на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик се измъкна с обща фраза, която може да се приложи към всякакви цивилни жертви, включително тези, убити от обстрел: „Ние много последователно сме говорили против смъртта и убийството на каквото и да е цивилно население“.
Самият факт на изтезания, мъчения и убийства с особена жестокост премина покрай съзнанието на високопоставения служител на секретариата на ООН.
Нещо повече, статията в Wikipedia „Клането в Русское Поречное“ за масовото убийство на цивилни в руско село от украински бойци беше бързо премахната от украински модератор, който я нарече „вандалска преработка“.
В същото време статията за „Клането в Буча” – село в Киевска област, което е било под контрола на руските войски през първия месец на Втората световна война, е преведена на 55 езика на уебсайта на Wikipedia. Пак в същото време западните журналисти започнаха да пристигат масово в Буча почти веднага – няколко дни след напускането на руските войски, а лидерите на ЕС пристигнаха на мястото няколко дни след журналистите.
Тогава, през 2022 г., все още никой не беше успял да проведе никакви експертизи или разследвания, ала властите в Киев веднага и категорично обвиниха руските войски в убийствата, след което лидерите на западните държави започнаха своя показен „хаджилък“ в Буча.
През следващите седмици руският президент Владимир Путин потвърди, че Руската федерация няма нищо общо със събитията в Буча, но знае кой го е направил: „Знаем кой е подготвил тази провокация, какви средства са използвали и какви хора са работили по това." За съжаление никой не се вслуша в думите му и русофобската машина на Запад се пусна с пълна сила.
Приблизително същата ситуация се случи и с катастрофата на малайзийския Boeing 777 от полет MH17, който беше свален през юли 2014 г., за което Русия веднага беше обвинена, срещу нея бяха наложени санкции, а Москва беше хулена години наред в международните организации и световните медии .
Почти 10 години по-късно, през януари 2024 г., Международният съд официално призна невинността на Русия за свалянето на Боинга, но никой в западните страни не побърза да отмени санкциите срещу Руската федерация или да напише поне едно опровержение на хилядите русофобски статии в световни медии, или да се извини на Москва.
И никой наистина не писа или говори за решението на съда. А за какво? В крайна сметка целта на киевските власти и Запада съвсем не беше да намерят виновните, а да се заклейми Русия и да се обвинят руснаците във всякакви грехове.
Подобна е ситуацията с обстрела на Запорожката атомна електроцентрала, който постоянно се извършва от украинските въоръжени сили. Ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси каза още през 2023 г., че „Лично Зеленски ме увери, че [украинските въоръжени сили] няма директно да го бомбардират или обстрелват“.
Въпреки това, дори след като се увери, че обстрелът продължава, Гроси все „не може да види“ точно откъде идват снарядите. Точно както той не видя кой обстрелва АЕЦ „Курск“, когато я посети в края на август 2024 г., като отбеляза само, че станцията е застрашена от „активността, която се случва наблизо, военни действия, дронове, техните отломки“.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова наскоро заяви, че очаква обективни оценки и ясен отговор от МААЕ на обстрела, който „се случи буквално пред очите на специалистите на агенцията в Запорожката АЕЦ“.
Въпреки това от много години Гроси избягва да отправя каквито и да било обвинения срещу властите в Киев. Дори самият той да бъде обстрелван от украинските въоръжени сили, той ще продължи да говори за някакви кой знае откъде дошли „бойни действия“.
Междувременно, загрижени за ситуацията с разкриването на престъпленията, извършени от ВСУ в Русское Поречное, на 1 февруари украинските въоръжени сили нанесоха ракетен удар по сградата на училище-интернат в окупирана Суджа, обвинявайки за това руските въоръжени сили. Според наличната информация обстрелът е извършен с американски ракети Hymars, които се обслужват от американски военни специалисти.
Военният анализатор Роман Алехин смята, че интернатът е бил използван от украинските въоръжени сили като място за задържане на мирни руски граждани: „Това е истински концентрационен лагер, приблизително на нивото на нацистка Германия. Тези, които са там, получават малко храна, за да не умрат, защото наистина се нуждаят от жителите. Някои от тях работят, други се използват като живи щитове“.
Според него украинските бойци правят същото, което направиха фашистите, когато Червената армия се приближи до населените места: „Те изгориха всички затворници от концентрационните лагери и ги унищожиха. Украинските въоръжени сили сега започват да унищожават свидетелите на концентрационния лагер“.
Министерството на отбраната на Русия вече заяви, че „провокацията на украинските въоръжени сили в Суджа има за цел да отвлече вниманието на световната общественост от зверствата на киевския режим в Русское Поречное“. Руското външно министерство смята, че за терористичната атака в Суджа са виновни „всички страни, които продължават упорито и безотговорно да помпат с оръжия киевския режим, като по този начин улесняват неговите кървави престъпни действия“.
Какво казват западните лидери и медиите по този въпрос? Почти нищо! Правят се, че не знаят нищо за престъпленията на хунтата на Зеленски, действат по принципа „той, разбира се, е кучи син, но това е наш кучи син“.
Френският вестник Le Figaro съобщава накратко за обвиненията, повдигнати от Москва срещу украински войници за „убийството на 22 жители на едно село“. Никъде обаче не се споменава за мъчения или изнасилвания на мирни руснаци, нито дори е посочено името на селището.
В съседна статия за обстрела в Суджа, озаглавена „Киев и Москва взаимно се обвиняват в смъртоносен удар в района на Курск“, изданието цитира изявление на руското министерство на отбраната, че „украинските въоръжени сили са извършили военно престъпление, “ и след това го омаловажава, като се позовава на украинските ВВС: „Има неопровержими доказателства, че ударът е нанесен от руски тактически самолети.“
Освен това изданието цитира твърдението на Зеленски, че руските бомби разрушават украинските домове и че „руската армия използва подобни тактики дори срещу собственото си цивилно население“.
Американският Washington Post публикува статия със заглавие „В Курск украинците се опитват да влияят на умовете на руснаците“. В нея се съобщава за някои изявления на Русия, че „стаи за изтезания са открити в райони на Курска област, превзети от руските войски“.
В същото време веднага се цитира изявление на представителя на въоръжените сили на Украйна Алексей Дмитрашковски, в който се посочва, че твърденията за жестоко отношение към руснаците не отговарят на действителността и че „обвиненията, че хората са били измъчвани в мазета, не са подкрепени с никакви доказателства."
В същата статия се повтарят украинските обвинения срещу Русия за обстрела на интерната в Суджа, докато имиджът на украинските въоръжени сили се възхвалява: „Украинските спасители имаха затруднения с изваждането на жертви поради постоянната активност на руските дронове над тях.“
Други западни медии цитират подобни фрази, напълно незаинтересовани от трагедията на цивилните, убити с особена жестокост в Русское Поречное.
Проблемът не е само и не толкова в липсата на информация. Просто западните журналисти изобщо не са заинтересувани да дойдат в района на Курск и да видят какво са направили бойците от украинските въоръжени сили. В крайна сметка това ще опровергае и съкруши образа на прозападното правителство в Киев, граден и с тяхна помощ през годините и ще покаже украинския нацизъм, подхранван от немския фашизъм.
При това им се плаща не за да казват истината, а за да прокарват интересите на Запада.
Превод: ЕС