/Поглед.инфо/ След моята статия „Има ли шанс за БСП“** на трибуната на „Поглед инфо“ започна дебат и се получи сблъсък на два коренно противоположни възгледа за промяната в БСП. Някои социалисти поставиха ултиматум – промяна на БСП или напускат, други социалисти предложиха промяна чрез преучредяване на БСП. От много години не съм изпитвал подобна настойчива потребност и истинско удоволствие да спорим за политически идеи. Може би има надежда да върнем идеите в политиката отново на сцената, в противовес на шутовщината и идейната и политическа мизерия на днешните партийни и политически елити.
Безспорно е че БСП е загубила доверие , че се възприема за част от статуквото и не беше припозната за алтернатива. За БСП гласуваха само 7.2 % от всички избиратели. Дори и мнозинството социалисти си мисля, че вече не виждат в БСП своя политически представител. Лява България е най слабо представена в този парламент изобщо за всички години на прехода.
Възможно ли е БСП да се изправи след тази съкрушителна загуба на доверие!?
Възможна ли е радикална промяна на БСП!? Или трябва да се прави нещо ново извън БСП!?
Възможно ли е преучредяване на БСП, както предлага Г.Пирински?
Подобни идеи се обсъждат и сред либералната левица в Европа, по аналогия с идеята за „рестарт на човечеството“, лансирана от Клаус Швааб.
Социалистите, които си поставят за цел да преучредят БСП, ще се сблъскат със следните непреодолими според мен пороци и деформации :
Първо : Идейните граници на БСП са толкова дълбоко размити , че поставят под въпрос социалистическия характер на БСП. Може ли някой редови социалист да обясни с три-четири думи за какво се бори БСП? Едва ли!? Всичко в партийните програми и документи е толкова обтекаемо, безлично и размито. Днес обръща ли някой внимание какво пише в последната програма на БСП, приета само преди няколко години? Защото разломът между програми, документи и практическа политика е огромен, дълбок и непреоделим. Каква е политиката по оста социална държаава – пазарен неолиберлен фундаментализъм; каква е политиката по оста национално и патриотично – глобален неолиберализъм; от какво ще се определя политиката на БСП - от принципи или от моментни интереси? Новите лица, част от които дошли от други партии и изстреляни на водещи позиции, също промениха БСП в посока загуба на социалистическа идентичност. Като че ли БСП няма сили да прояви елементарна политическа и идеологическа хигиена и да изчисти своята идейна платформа от социалния либерализъм и от т.н социалистически консерватизъм и да очертае ясно своите размити идейни граници?
А иска ли!?
Второ: Партията отдавна е изгубила способността да оценява ръководните партийни дейци по политиката и позициите, които гласно или негласно последните защитават и доколко техните позиции са в синхрон или в противовес на партийните документи и масовите партийни нагласи. Ще илюстрирам твърдението с два примера.
Първо: Какво е отношението на БСП към неонацисткия режим в Украйна? БСП подкрепя ли неонацисткия режим в Украйна или го отхвърля? И означава ли, че като избира Вигенин на високи постове в БСП и в парламента, БСП се солидаризира с позицията на Вигенин , който подкрепи украинския неонацистки режим.
Второ: БСП подкрепя ли русофобските декларации на ПЕС, чийто автор е Председателят на ПЕС и ако не ги подкрепя, защо му дава своето доверие?
Как другояче да наречем това явление освен раздвоение на партийното съзнание? Как е възможно да заявяваш, че не споделяш или си против определена политика и същевременно да избираш и подкрепяш лицата, които са нейни изразители? Раздвоението се проявява и по оста ръководство – членска маса. Ръководството провежда политика, която не е публично обявена, членската маса очаква от ръководството политиката, която е записана в партийните документи, но получава нещо коренно различно и въпреки това подкрепя и гласува за това ръководство.
Трето: Може ли БСП да се освободи от своите зависимости? Не виждам кои са тези вътрешни сили, които ще освободят БСП от идейните вдъхновители и проводници на линията Нинова и от остатъците от „генералското движение"? Възможно ли е ръководството на партията да се еманципира от външно влияние и да не допуска чужди посолства да диктуват партийните политики? Възможно ли е от партия, удобна за лобизъм и за частна употреба, да се трансформира в партия изразител на широки интереси и борец срещу лобизма. Не вярвам че подобна трансформация е желана и възможна?
Четвърто: Възможно ли е БСП да се освободи от клиентиелизма, когато е пропита от това явление. Как ръководството в центъра и по места ще отговори на партийните членове, които очакват Партията да ги устрои на работа и на приближените кръгове, които се надяват да ги уреди с обществени поръчки и т.н . Какво е отношението на БСП към висшата чиновническа прослойка (държавните служители), която за мнознството българи е израз на политическо назначенство, символ на рекет, корупция и политически поръчки и която ГЕРБ превърна във верен свой електорат и „боен отряд“ и в класа за себе си? Против това ли е БСП или смята да прави от същото, но някак си по-малко и някак по-скромно? И как с подобни позиции хората да припознаят БСП като алтернатива, впрочем, в какво по-конкретно е алтернатива?
Пето: Има ли БСП сили и воля да извади главата си от пясъка за глобалните реалности и да заяви ясни позиция по глобалната политика .
БСП за коя Европа пледира: За Европа на Отечествата или за Европа на регионите и гражданите?
БСП за или против Вашингстонския консенсус е?
Продължава ли Западна Европа, която е в морално падение и разпад, да бъде нашата пътеводна звезда и т.н.?
Познатият ни от последните десетилетия свят се разпада и трансформира пред очите ни, но партийното ръководство продължва да е в плен на старите политики и постулати.
Шесто: Демагогията на ръководството на БСП – Защо за 11 години в опозиция БСП не успя да стане алтернатива на ГЕРБ? Нинова вдигаше шум до небесата по маловажни въпроси, но мълчеше по същностните и дълбоки проблеми. Ръководството публично заявяваше не лоши позиции, но на практика не ги отстояваше с парламентарни и извънпарламентарни средства. Социалистите отчетливо усетиха разминаването между обещания и реални действия при правителството на Орешарски, когато БСП в ролята на управляваща не изпълни обещанията да извади истината за управлението на ГЕРБ и да поведе борба с корупцията И тогава при Станишев и сега при Нинова левите избиратели усетиха фалша и лъжата и наказаха БСП.
Спомняте ли си колко пъти в последните 5 години БСП организира протестни митинги или демонстрации – николко! Извънпарламентарните средства за борба бяха забравени, или може би са забранени ..... когато беше пределно ясно, че публичният натиск беше единственият начин да се отвоюват определени решения и да се пробие ГЕРБ .
С болка в сърцето трябва да констатирам, че в последните двадесетина години ръководството на БСП със своята непоследователна, а често и демагогска политика и като управляваща и като опозиция, волно или неволно се превърна в съучастник на провала на нашата родина България, която година след година трайно изпадна на последното място в Европа по всички показатели за човешко развитие. Боли ме, че партията нямаше инстинкт и поглед за опасностите, че беше лишена от кауза и от престиж, че нямаше политическа воля за борба. Боли ме че БСП със своето политическо поведение отвори вратата за популистки и авторитарни формации, които умело боравят с лява фразеология. И вместо да действа като истинска опозиция, БСП допусна ГЕРБ да управлява в условия на комфорт и да потопи България.
Седмо: Доверието на редовите социалисти и левите избиратели, което е фундаментален въпрос за всяка лява партия, е загубено. Редно е да се запитаме каква част от членовете на ръководството на БСП се възприемат за авторитетни политици? Колко от дейците на БСП са честни и почтени в очите на лява и не толкова лява България? На кои и колко от тях избирателите ще се доверят, че ще следват своите обещания, че няма да ги залъжат с демагогия, че няма да влязат в колаборация с политическите противници, че ще се борят истински срещу клиентилизма и корупцията. Левите избиратели загубиха доверие в дейците на БСП и като следствие вече не вярват и на партията. Кой, как, кога и изобщо някога някой ще успее ли да върне изгубеното доверие?
Поради всички посочени по-горе деформации БСП не генерира и не провежда политика в защита на наемният труд, политика за намаляване на неравенството, политика за справедливо разпределение на тежестите на кризата и като цяло политики, които са и трябва да са присъщи на една истинска социалистическа партия.
И в заключение да се опитаме да си отговорим на главния въпрос: Възможно ли е БСП да се промени и да се върне към корените си , към своята автентичност и да се преучреди? Убеден съм че не е възможно да се преодолеят всички деформации, изброени по-горе и техните носители, които яростно ще пречат на подобна заявка за промяна. Не е възможно БСП да се освободи от своите зависимости. Не в възможно да се изкоренят дълбоките корени на клиентиелизма. Невъзможно е да се събуди заспалатата партия, да се извадят партийните членове от апатията и да се мотивират за политическа битка, и най-вече да станат непримирими срещу демагогията и да се отърсят от пагубната неспособност да оценяват, избират и подкрепят ръководните си дейци само и единствено според позициите, които защитават в практическата си дейност. Промяната е невъзможна и защото липса осъзнато и активно участие на редовите социалисти, които разчитат промяната да започне от горе и там горе да се разберат и да бъдат единни.
Единни, но в какво и за какво!?
Идеята за някакво преучредяване на БСП бих оприличил като опит за изграждане на нов дом върху стари и разкапани основи. Резултатът ще е наглед нова, но по същество паянтова постройка, която ще рухне при първия по силен порив на вятъра. Дълбоко вярвам, че подобен опит е невъзможен и ще бъде загуба на време.
Не упреквам социалистите, които приемат и вярват в БСП такаваq каквато е, както и социалиститеq които не са изгубили надежда, че е възможно БСП да се промени, уважавам тяхната позиция и искренно им желая успех!
Но тази БСП, за която писах по-горе, отдавна не отговаря на моите разбирания за истинска и автентична социалистическа партия. Доскоро насилвах себе си с надеждата, че е възможна промяна, че може да се мобилизира ядро вътре в БСП, което да стане носител на тази промяна …. Но загубих и тази надежда. Разделям се със своите илюзии. Не вярвам, че е възможна радикална промяна чрез някакво преучредяване на партията. За себе си избирам друг път, различен от „пътечката“ на БСП. Вярвам и съм убеден, че трябва да се положат основите на нещо ново, което ще бъде всичко това, което БСП вече не е!
В различни периоди от последните 30 години БСП представляваше в парламента не само себе си, но и другите леви, социални и патриотични партии и движения, но БСП изгуби монопола над лявото и няма шанс да си го върне. След изборите мнозинството избиратели с леви интереси и всички хора с леви идеи, които не припознават БСП, нямат своето представителство във властта ....и това се случи в България, в най-бедната държава в ЕС. Отчаяно се нуждаем от нова истинска социалистическа, лява, социална, патриотична и демократична алтернатива.
Обръщам се към всички социалисти, които също като мен са отвратени от демагогията на партийните ръководства и които вече не вярват, че БСП може да се промени.
Обръщам се към всички, които станаха неудобни заради своите критични позиции и бяха изтикани от партията или се оттеглиха от политиката, но са запазили пламъка в душите си.
Обръщам се и към всички хора с леви разбирания, които останаха без политическо представителство след тези избори.
Обръщам се и към всички млади хора, които са запленени от леви и социалистически идеи и жадуват за социална справедливост.
Нека повече не бъдем пасивни и безразлични.
Кризата отваря възможности за генерална промяна.
Вярвам, че имаме шанс да създадем нещо ново и истинско в името на социална, справедлива и демократична България .
Времето за действие настъпи!
* Иван Атанасов - един социалист на свободна практика, последен председател на младежката организация на БКП/БСП, бивш член на ВС на БСП и народен представител в 37- то Народно събрание от левицата.
Прочетете още от автора:
** Има ли шанс за БСП? Време ли е за нова истинска лява партия?
*** Нека в една интелигентна и политически коректна дискусия да обсъдим поставените въпроси. Личните нападки и груби изказвания не са препоръчителни.
**** Поглед.инфо е лява платформа и ще предоставя възможност за обсъждане на проблемите на лявото политическо пространство. Това би дало възможност левите идеи да намерят най-адекватните си политически форми.