Авторски
/Поглед.иинфо/ Напоследък много се говори и изписа за един документален филм "Вапцаров. Пет разказа за един разстрел" на режисьора Костадин Бонев. Много малко са българските филми, които са били възхвалявани с такава патетика, с толкова интелектуална страст, с така удивителен постмодернистки хъс за нов прочит на мъгливото минало. Аз няма да отида да гледам този филм. И в това си решение се водя от безсмъртната формула на Йосиф Хербст, който на обвиненията, че често пише рецензии за книги, които не е чел, отговоря: "Аз като захапя една ябълка, не трябва да я ям докрая, за да видя, че е гнила". На моята дисидентска съпротива срещу този филм й бяха достатъчни няколко интервюта на самия режисьор, както и на други хора от екипа, за да схвана, че това не е филм, който е направен, за да "подрива фалшивото митологизиране" на Вапцаров, а е интелектуален продукт, целенасочено създаден в опит да унищожи всеки възможен идеен образ на този изключителен поет.
25.02.2014 07:50