/Поглед.инфо/ В началото не повярвах на очите си. Разтърках ги няколко пъти, зачудих се дали случайно не съм попаднал в някаква алтернативна реалност, ощипах се дискретно, но, уви, нищо не се промени. Заглавието, което ме разтърси, все още стоеше пред мен без промяна. Фундаментално като зъбобол заглавие. Като перманентна мигрена. Като впиване на нокът в зеницата.
Заглавието го видях във фейсбук. То отправяше към сайт със озаглавен палаво girltalkhq.com. А стига съм ви мъчил. Заглавието гласеше: "Срещнете се с българката, която помага на млади момичета от Източна Европа да избягат от живота на комунистическо подтисничество"
Олеле, в сайт, наречен girl talk ще ни говорят за комунизма, казах си аз, и си взех пакетче с пуканки, за да изчета текста. Не съжалих нито за секунда. Главната героиня на това произведение носи името Цвета Калейнска. За първи път се сблъсках с името на тази дама и вероятно щяхме да си стоим само на това ниво, ако не бях видял, че тя всъщност е родена през 1988 година. Само една година преди комунизма в България да рухне и се запитах как ли тази госпожа Калейнска в момента се бори с "комунистическото подтисничество" и какви ли уроци изнася пред младите тийнейджърки.
Отговорът дойде като паве по черепа, паднало от един километър. Ще ви го пресъздам творчески, защото, уви, опасявам се, ако го предам пряко, ще ви се наложи да търсите лекар. Девойката, която си е била рано-рано шута в чужбина и оттам се чувства вече в позиция да дава акъл, описва следния свят. Тежък комунизъм, подтискащ, когато рухва, младите момичета се оказват без ориентири. И тук на помощ им идва тя, антикомунистическия факел в мрака, светлината на живота им, западното сияние Цвета, което ги учи как да излизат от черупките си и да "израснат като жени". Описаното от мен е прозвучало като теза на някакво събиране за набиране на средства през 2010 година в Ню Йорк, така че нищо не си измислям.
И така - антикомунистическата моделка, ах, да, забравих, девойката се занимавала и с моделство, става шеф на програма GLOW, което ще рече Girls Leading Our World (Момичетата водят нашия свят).
След това в статията следват сълзливи заключения и бодряшки изхвърляния, които може да минават за много висока класа зад Океана, но в страна като България, свикнала с традиционния скептицизъм и знание за това, че вселената след миг ще се скапе, приличат на виц. Антикомунистическата моделка се чувствала окрилена от живота и считала, че няма какво да я пречупи, защото тя трябвала да държи информирани своите момичета от ГЛОУ за заплахите за околната среда, хранителните разстройства и другите комунистически демони...
Честно - трябваше ми известно време, за да се оправя от тази статия. Стоях и мигах на парцали. Преглъщах като риба на сухо или поне като американец в квартал на талибани в Ирак. За първи път видях невидимата нишка, която свързва комунизма с хранителните разстройства, но защо това сатори дойде толкова късно в живота ми...
Но стига с иронията. Дайте да изясним нещо. Обидното в този текст не е начинът на реклама. Очевидно миската е решила, че така ще натрупа правоверни точки пред западната публика. Обиден е абсолютно клишираният образ на България. Той е представен като в анимационно филмче. Талашитена визия и мисли като талашит. Точно така звучи и езика на фотомоделката-антикомунист: "Лидерска академия "ГЛОУ"” представлява едноседмичен образователен курс, насочен към насърчаване себеуважението и израстването на младите жени на възраст между 14-18 години, изграждането на лидерски качества, умения за взимане на решения, поставяне на цели, комуникативност, окуражаване на толерантното поведение, а също и осигуряване на информация по проблемите, с които те се срещат днес - трафик на хора, здраве, ХИВ/СПИН, околна среда и доброволческа дейност".
Кой говори така, по дяволите? Откъде го изкопоха този новговор? Какъв е този бюрократичен психеделик, превърнат в норма, когато решиш да смучеш пари от чужбина?
Но именно, защото трябва да бъде обяснена с клишета, България в този рекламен новговор на кифлата изглежда като герой от "Том и Джери" - абсолютна едноизмерност, сякаш е някаква страна-черна дупка, историческо сметище, някакъв галактически отпадък, за който единствено може да се бърчи нос.
Проблемът не е, че от гардероба си някаква претенциозна кандидатка за слава вади призрака на комунизма, все едно го е виждала наистина. Проблемът е, че за да я забележат тя е готова да спекулира с образа на България, да представя страната си в най-лошите краски. Това е интелектуален паразитизъм.
А иначе Цвета Калейнска е сляпа като къртица за истинските проблеми на хората в България. Тя била станала лице на кампания да има повече книги на чужди езици в библиотеките в малките градове. Не искам да се гавря напълно с идеята. Но хората в тези градове се нуждаят на първо място от работа, по-високи доходи и някакво ниво на социална сигурност. Проблемът в училищата често не идва от лоши качества на учениците, а смразяващото кръвта ниво на бедност, от икономическите пируети, които трябва да правят родители, за да осигурят поне учебници и тетрадки на децата си. Ако бедността е сигурен признак на капитализъм, то госпожа Калейнска вече може да е сигурна - всички черупки на гадния комунизъм вече са разчупени и хората си съществуват в една изтънчено садистична пазарна среда.
И е много готино, когато някой от привилегирована класа започне да дава акъл за оцеляване. Не съм наясно защо тези хора израстват със самочувствието, че наистина са се борили за нещо и заслужават своя настоящ статус. Това можем да го видим в думите и на госпожата - според нея тя се е преборвала с всяко препятствие, което й е излизало на пътя. О, да. Най-вероятно за нея препятствие е било това да избере в кой колеж точно в Ню Йорк да влезе, докато за едно момиче от малък град в България изборът е дали да се хване на работа с 300 лева заплата или да си стои вкъщи и постепенно да издивява.
Ама виж от тази тирания фотомоделката не се е забързала да ги спасява. Друго си е да се бориш с хранителните разстройства.
Колко по-възвишено и антикомунистическо е...
