Интеграционната програма “Източно партньорство” на ЕС стартира през 2009, като в нея участват Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. При създаването на “Източното партньорство” през 2009, ЕС отдели за реализацията на програмата 600 млн. евро, но от 2010 до 2013 общата сума на средствата, предназначени за източноевропейските партньори на Съюза нарасна до 2,9 млрд. евро.
От известно време редица високопоставени представители на отделни държави в ЕС буквално крещят с ГЛАВНИ БУКВИ за прекалено голямото значение, което Европейската служба за външна дейност продължава да придава на проекта „Източно партньорство”. Най-активен в съживяването на този проект е Щефан Фьоле, еврокомисарят по въпросите на разширяването и европейската политика за съседство. Той е „агресивен” в желанието си да съживи амбициозният, но очевидно сблъскващ се с много сериозни националистични проблеми проект. Нещо повече – „амбициозният и напорист Фьоле дори е “узурпирал” част от правомощията на върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, като в редица случаи си позволява да действа самостоятелно, без да съгласува действията си с нея” – пишат СМИ.
С изключително налагащо се присъствие в рамките на програмата “Източно партньорство” – посещения в страните-участнички и срещи с техните лидери, изказвания на различни международни форуми, Фьоле изпъква на фона на работата на колегите му еврокомисари, които са ангажирани с реализацията на отделни програми в рамките на партньорството, като Карл де Гухт или Гюнтер Йотингер. През главата на Катрин Аштън и в очевиден ущърб на редица други, не по-малко важни направления във външната политика на ЕС, като отношенията с Китай, Русия или държавите от Северна Африка, вниманието на Съюза, както и значителни финансови средства, се насочват към програмата “Източно партньорство”. Съществуването на подобен дисбаланс във външната политика, провокиращ национализма в отделни страни, е в очевиден разрез с интересите на ЕС.
Къде е българския интерес в “Източното партньорство”?
Преди десетина дни Кристиан Вигенин, новият ни външен министър заяви, че ще продължи да разширява използването на новите технологии и интернет, ще подкрепя по-осезаемо участие на България в новия Европейски фонд за демокрация и ще работи за засилване на ролята на България в развитието на т. нар. „Източно партньорство”.
Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, тези бивши съветски републики са изправени пред големи предизвикателства в областта на демокрацията и върховенството на закона. Силно засегнати от рецесията, те продължават да изпитват трудности при прехода към пазарна икономика.
През април българите в Молдова поискаха автономия. Тараклийският районен съвет в Молдова единодушно одобри обръщение към властите в Кишинев, с искане да се предостави национално-културна и административна автономия на населението, мнозинството от което са етнически българи. Това съобщиха молдовски и руски медии, цитирайки документа и думите на кмета Сергей Филипов. По думите му обръщението е по повод 200-годишнината от основаването на Тараклия, което бе официално отбелязано на 6 май.
“Не изключвам възможността, ние, заедно с гагаузкия народ, с който от 200 години живеем заедно в Бесарабия, и сме се сблъсквали с проблеми и трудности, заедно да намерим някаква форма, с която да се самоопределим”, уточни Филипов.
На 11 април депутати от Народното събрание на Гагаузия единодушно одобриха изявление, в което се констатира, че създалата се в страната ситуация “принуждава народа на Гагаузия да преразгледа съгласието си за самоопределение в състава на Република Молдова със статут “автономно-териториално образувание с особен правен статут”.
Гагаузите наброяват около 150 000 души и представляват тюркоезична православна група, избягала през ХIХ век към Бесарабия заедно с етническите българи. В днешна Гагаузия българският има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.
През миналото лято автономия поиска вторият по големина и предимно рускоезичен град на страната Белци. Общинският съвет предложи референдум за автономия, който бе отменен от съда. Кишинев обаче поде идеята и я трансформира в по-безопасната за правителството форма – Белци стана административно-териториална единица, приравнена със столицата, но без допълнителните правомощия на централния град на страната.
В края на 2012г. Евгений Шевчук, лидерът на непризнатата Приднестровска република, населена с етнически руснаци, заяви, че кани “Гагаузия и Белци да се присъединят”.
Интересите на Турция и Полша
Още в средата на миналата година масмедиите съобщиха, че “Украйна се опасява, че кримските татари ще обявят създаването на тяхна държава“, нова опасна тенденция: конкуренция и конфликти в кримската татарска общност, в които все по-осезателна роля играе радикалното крило.
Най-активен интерес от развитието на сценария, който задоволява татарските интереси, демонстрира Полша, която заедно с Турция, играе ролята на “надзирател” на пост-съветските републики, влизащи в “Източното партньорство”. На Полша, изпитваща симпатии към “пост-съветските” католици, са зачислени Украйна, Беларус и Молдова, а на Турция – Азербайджан, Грузия и Армения.
Готвейки се за есенната среща на върха на “Източното партньорство”, посветено на изработването на обща политика на европейските страни от Изтока, поляците действат по периметъра на широката геополитическа “дъга”: на Изток – от “Крулевец” (Калининград); на север – до Крим; на юг, където симпатиите на татарското население към Турция, помагат за взаимното разбирателство на местните татари с Полша.
През 2013 година във Варшава се проведоха редица мероприятия, като: пресконференция за защита правата на кримските татари, на които заедно с председателя на Съюза на полските татари Селим Хазбиевич, ръководителя на отдела за външни връзки на кримско-татарския меджлис Али Хамзин и др., взеха участие влиятелни полски политици като Лех Валенса и бившият министър на вътрешните работи на страната Ядвига Хмеловска.
Геополитиката на медиите в ЕС
Европейската периодика вече няколко години предъвква темата за разпадането на Украйна на няколко части. Например, експерти от италианското списание Limes, което се специализира в геополитическите прогнози, през 2009 година отбелязаха, че “в резултат от геополитическите изменения и нарастващата финансова криза” на мястото на съвременна Украйна ще възникнат най-малко три държавни образувания:
1. Източна Украйна (Харковска, Луганска, Донецка, Днепропетровска, Запорожка, Херсонска област, плюс Крим), на които няма да им остане нищо друго, освен да се обединят с Русия.
2. Централна Украйна (Черниговска, Сумска, Житомирска, Киевска, Полтавска, Виницка, Черкаска, Кировоградска, Николаевска, Одеска, Хмелницка и Черновицка област), които може да влязат в новия “Руски [Евразийски] съюз“.
3. Западна Украйна (Ровенска, Лвовска, Тернополска, Ивано-Франковска, Задкарпатска област), която ще се придържа към неутрален статут (Волинска област, според италианците, може да отиде към Беларус).
На пръв поглед се забелязват много явни аналогии между сегашна Украйна и “голяма” Югославия – СФРЮ: гръко-католици (униати) на запад (в СФРЮ — Словения и Хърватия), мюсюлмани в Крим (в СФРЮ — Босна и Херцеговина, Косово), интересите на православното население от така наречената “световна общност” не се вземат предвид.
Трансилвания
„Велика Унгария” разглежда като потенциално унгарски земи територията на Задкарпатието, където живее по-голямата част от украинските унгарци (около 12% от устойчивото на асимилация население на Береговски, Виноградовски, Ужгородски и Мукачевски район). На дело ръководството на Унгария използва принципа на “пълзящата” окупация: стремейки се да обоснове своите попълзновения “исторически” и културно чрез многобройни обществени организации, „борещи се за развитие и съхранение на унгарското наследство в Украйна” и постепенно навлизайки във властовите структури на Задкарпатието чрез представители на унгарското национално малцинство.
„Велика Румъния” и НАТО
Още един съсед и член на НАТО, не само допуска възможността за обсъждане на въпроса за териториалната принадлежност на Северна Буковина, Херцаевския край, бившите Хотинска, Акерманска, Измаилска околия на Бесарабия и даже на Одеса. Представители на румънците в Украйна обвиниха властите в “геноцид на румънското малцинство” и незаконно присвояване на “изконно румънски земи”. Какво всъщност означава това – разширяване на черноморската граница за сметка на континенталния шелф, богат на нефт и газ. Румъния вече няколко години спори с Украйна за определяне на статута на Змийския остров.
ИЗТОЧНОТО ПАРТНЬОРСТВО и НАТО
Някои политици допускат възможността за откъсване на части от украинската територия от съседните страни-членки на НАТО даже в случай на влизане на Украйна в алианса. В историята вече са известни прецеденти, когато е извършвана анексия и откъсване на части от територията даже в рамките на самото НАТО. Например през 1974 година, когато един от членовете на алианса Турция завзе част от кипърската територия, принадлежаща на друг член на алианса Гърция (двете страни влезнаха в НАТО през февруари 1952 година), която продължава да контролира и до ден днешен.
