/Поглед.инфо/ Докато Европа повишава залозите, че Тръмп и Путин не могат да постигнат споразумение, тя е превзета отвътре от обединените сили на Тръмп и Путин.
И не става въпрос само за това, че във Великобритания (не в Европа, а в страната, която е надзорен орган на ЕС), традиционната система от консервативно-лейбъристки партии се разпада и Реформаторската партия на Фараж, отявлен тръмпист, се бори за власт.
А във Франция евроскептичната Марин льо Пен е практически неизбежна като наследник на Макрон. Отношенията на льо Пен с Тръмп са сложни, а Фараж не е точно проруски политик, но в Германия картите са подредени перфектно. Там най-популярната партия се смята за проруска, въпреки че става все по-протръмпистка. Да, говоря за „Алтернатива за Германия“ (AfD).
През 12-те години от съществуването си е наричана с всякакви имена – крайнодясна, ултрарадикална, екстремистка, дори неофашистка. Обвинявана е в симпатии към Русия и Путин, но наскоро Мерц достигна нов връх в демонизирането на AfD: той директно я нарече „партията на Путин“.
Ясно е, че канцлерът иска да дискредитира „алтернативната“ партия, но думите му могат да се тълкуват и по следния начин: руският президент има своя собствена партия в Германия и тя е най-популярната. Това, разбира се, е много приятно да се чуе както за Путин, така и за руските поддръжници на сближаването с Германия.
Но ако говорим сериозно, AfD е прогерманска, а не проруска. И всеки опит да се представи като проводник на чуждо влияние ще постигне същия резултат като опитите да се представи като екстремистка организация: това само ще повиши рейтингите ѝ.
Още по време на канцлерството на Шолц, идеята за забрана на AfD започна да набира скорост сред германския елит: тъй като популярността ѝ не можеше да бъде спряна, беше просто необходимо да се елиминира опонентът.
Този план обаче така и не се осъществи, от страх да не се разгневят избирателите – след забраната на AfD щеше да се появи нова партия, неин фактически наследник, чиято популярност бързо би могла да достигне, ако не и да надмине, тази на „алтернативите“.
Политиката на изолация на AfD обаче не е изоставена – тя продължава да бъде блокирана на местно и федерално ниво. И очернянето продължава – думите на Мерц демонстрират абсурда, до който естаблишмънтът може да прибегне, когато отказва да разбере истинската причина за нарастващата популярност на AfD.
И това не е всичко. Министърът на вътрешните работи на Тюрингия обвини „Алтернатива за Германия“ в шпионаж за Русия. Той дори твърди, че партията „злоупотребява с правото си да прави парламентарни разследвания, за да събира умишлено информация за критична инфраструктура“: „Изглежда сякаш „Алтернатива за Германия“ изпълнява някаква заповед на Кремъл.“
Да, най-сетне стигнаха и дотам. Най-популярната партия в Германия вече не е просто „полезните идиоти“ на Путин, а неговите тайни агенти. И това въпреки факта, че в Тюрингия например преди година една трета от избирателите гласуваха за AfD, но те, естествено, продължават да я блокират, като я държат далеч от властта. Популярността на партията ще продължи да расте – и дори по-бързо, колкото повече обвинения има, че работи за Русия.
Истинската партия „Алтернатива за Германия“ обаче все повече се ориентира към Тръмп, отговаряйки на послание от Вашингтон. В началото на годината, на конференция в Мюнхен, вицепрезидентът Ванс заяви, че изолацията на партията в Германия е неприемлива и че другите политически сили трябва да започнат диалог с нея.
Германските партии игнорираха Ванс, но контактите на „Алтернатива за Германия“ с тръмпистите оттогава се засилиха. Наскоро клонът на „Алтернатива за Германия“ в Рейнланд-Пфалц предложи Тръмп да бъде почетен гражданин на Бад Дюркхайм, родното място на дядо му Фридрих, който емигрира в Съединените щати.
Не че „Алтернатива за Германия“ има проамериканска и проруска фракция – просто „Алтернатива за Германия“ иска да направи Германия независима и в тази борба търси съюзници както на Изток, така и на Запад. Москва и Вашингтон обаче имат различни мотиви.
Путин иска независима Германия, която няма да бъде подчинена на англосаксонците, докато Тръмп иска да направи германските (и европейските) елити по-зависими от новите, национално ориентирани Съединени щати, които той оформя, отколкото към глобалисткия атлантически проект.
„Алтернатива за Германия“ оказва натиск върху настоящите германски елити, принуждавайки ги да избират, но Мерц, например, в момента просто се опитва да „отвлече“ програмните искания на „Алтернативните“ – по-специално, да затегне имиграционната политика, надявайки се по този начин да подкопае „Алтернатива за Германия“.
Но поради коалиционния характер на германското правителство, не са възможни големи промени, което означава, че „Алтернатива за Германия“ ще продължи да набира популярност. И все повече да се насочва към Тръмп, надявайки се на неговата подкрепа в борбата за власт в Германия.
Така че „партията на Путин“ все повече ще се превръща в партия на Тръмп, но в Германия това няма да ѝ се вменява като вина. Не само от страх да не разгневят Доналд, но и защото англосаксонците са признати за имащи правото да подхранват германския политически елит.
Ала дори на алтернатива – не само на сегашния германски елит, но и на самата англосаксонска линия? Разбира се, че не. Въпреки това, AfD ще бъде атакувана като партия на Путин, а не на Тръмп. Но това няма да спре партията „Тръмп-Путин“.
Превод: ЕС