Интервю на Зорница Полеганова от агенция Фокус с д-р Бойко Маринков за кризата в Сирия и пътищата за изход от нея

Зорница Полеганова: Д-р Маринков, какво място заема Турция в конфликта в Сирия, водеща ли ще е в бъдещите военни действия и защо?

Бойко Маринков: Позволете ми да очертая малко по-широко темата, тъй като Турция е част от една поредица от фактори в сирийската криза.

Първият от тях е, че всеки етап от сирийската криза е свързан с конкретно историческо време. Когато говорим за сегашния етап на кризата, тоест края на август - началото на септември, трябва да очертаем всички възможни нейни компоненти, за да разберем и мястото на самата Турция. В противен случай - ще бъдем хипнотизирани от обем на възможности, от потенциал, от декларации на съответните политически и военни ръководства и всъщност - ще загубим представа за това, доколко можем в този момент да предвидим развитието на кризата.

Основните пет - шест фактора ги подреждам в следната градация:

Първият фактор - това е общоарабската криза, която има своята история вече две години. В сирийската криза се оглеждат част от събитията, които се случиха от началото на 2011-та от Северна Африка до Йордания, включително. Тази криза минава през няколко етапа, но в момента тя е в най-острата си фаза в двете определящи арабски страни (имам предвид - Египет и Сирия).

Второ, в тази криза се оглежда съдбата на американската стратегия в така наречения голям Близък Изток. Една теза, която беше наложена от президента Буш още в 2004 година и която търпеше определени модификации, и по времето на първия, и втория мандат на президента Барак Обама.

Третият фактор, това са особеностите на външнополитическите стратегии на големите политически фактори в Европейския съюз.

На четвърто място са всички особености на руската политика в Близкия Изток.

На пето място, без да изключвам всички останали възможни фактори, това е съдбата на кюрдския проблем през последната година и половина - две.

Зорница Полеганова: Какво се получава в съвкупност?

Бойко Маринков: Като съберем тези фактори, можем да търсим и мястото на Турция в бъдещето на сирийската криза. Схемата е много по-сложна, отколкото се опитваме да си я представим самите ние.

В първия фактор, общоарабската криза, имаме едно движение, което е почти патово. Имам предвид - съдбата на Египет, след свалянето на президента Мурси, позициите, които заеха отделните арабски страни към този проблем, поведението на Саудитска Арабия, които подкрепят египетските военни и поведението на Турция и Катар, които имат определено желание да използват египетската криза в други свои проекти.

За мен е много важно, че сирийската криза възниква в момент, в който става ясно, че е изчерпан лимитът от 16.7 трилиона долара дефицит в Съединените щати и че предстои един много сериозен разговор за увеличаване на този дефицит в държавния дълг. Тогава най-силни аргументи обикновено са наличието на сериозна военна кампания или сериозни военни ангажименти на Съединените щати, което би подтикнало американския Конгрес и Сенат да увеличат обема на този дефицит.

Не подценявам ролята в този случай и на предстоящата среща „Г – 20”, която ще се проведе на 6 и 7 септември в Петербург.
След дълъг размисъл, външнополитическите съветници на президента Обама посъветваха лидера на САЩ да отложи двустранната среща Русия – Съединените щати в Москва и да се пренесе в една обща традиционна, нормална, дипломатическата практика - среща между президента Путин и Обама в Петербург, но в рамките на конференцията „Г – 20”.

Сегашният етап от сирийската криза разполагам хронологически между 21 август и 6 - 7 септември и този период е с най-силна интензивност.

Друг момент - национална общокюрдска среща беше инициирана в Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан – на Кюрдската автономия в Ирак, която трябваше да се проведе на 24 август. Но тъй като там ще участват 600 - 700 делегати от доста организации, които сега се уточняват, тази конференция беше пренесена на 16 - 17 септември. Казвам това, защото в един дълъг период от време, някъде в периода от средата на 2011-а година - до към края на 2012-а година, сирийските кюрди пристъпиха към една самоорганизация.

Едновременно с това, въпреки многобройните покани, които бяха отправени към сирийската опозиция, отказаха да се включат в каквито и да е срещи на силите анти-Асад или силите анти-Баас, тоест на антиправителствените коалиции. Това доведе до изостряне на отношенията между сирийската опозиция и сирийските кюрди и в последните два месеца имаме няколко сблъсъка между тези сили: Между силите на анти-Асадската или анти-Бааситската коалиция и силите на сирийските кюрди. Тази конференция е също част от този пъзел, който очертахме.

Зорница Полеганова: Да се върнем на поведението на Турция…

Бойко Маринков: Много важно тук е да отчетем изключителната, даже свръхемоционална реакция на министър-председателя Реджеп Ердоган, след като египетските военни арестуваха президента Мурси. Нещо повече, той каза, че за западния свят, особено за Европейския съюз, това е тест за проверка на тяхната демократичност. В няколко речи, включително през последните 3 - 4 дни, министър-председателят Ердоган заяви, че Турция може да остане в една принципна самота в своята позиция. Това няма да промени нейното разбиране, че демократичният процес в арабския свят трябва да се подкрепя и че той не разбира защо президентът Мубарак е освободен от затвора, а президентът Мурси е в затвора. Той не разбира на какъв процес е проява това. Тази акция е силно пропагандна и съдържа в себе си много пропагандни елементи. Тя трябва да покаже, че е затворен пътят на всяка друга антидемократична акция или поведение в турския политически живот. В много голяма степен част от изказванията на турските лидери имат вътрешнополитически предпоставки и имат вътрешнополитическа аудитория.

На второ място е ясно, че Турция изграждаше в продължение на 4 - 5 години, от 2008-ма година, едни особени отношения с Иракската кюрдска автономия. Иракската кюрдска автономия в момента е в центъра на процеса на общокюрдското национално движение и опитът да се наложи то, включително и неговите елементи в самата Турция.

Сблъсъкът между антиправителствените сили в Сирия и кюрдската съпротива пораждат един траен конфликт там, за който Ердоган трябва да намери решение. В противен случай - на сирийско-турската граница ще имаме една, общо взето, не особено благоразположена към всяка друга акция, извън така наречената „неконтактна” акция във военно отношение. Когато говорим за този термин „Непряк контакт” или „непряка акция”, имам предвид атака, която се извършва от военноморските сили на базата на ракетен обстрел на определени обекти в Дамаск или около Дамаск, в района където е най-сериозното съсредоточаване на верни на президента Башар ал Асад, Сирия и района около Латакия, както и на обекти, които са отбелязани и сега в редица карти, които се публикуват от медиите.

Трябва да отбележим особената роля на Израел в цялата сирийска криза. Всички възможни сериозни израелски сайтове, които следя, още преди 2 дни отбелязаха, че именно израелски разузнавателни източници са посочили обектите, които съдържат химическо оръжие и които са под контрола на правителствените сили в Сирия. Тоест разузнавателните данни идват както по линия на американското космическо разузнаване, така и по линия на израелски разузнавателни източници, изнесени в Космоса, а в същото време - и от разузнавателни източници с неземно базиране, тоест от агентура в самата Сирия.

Удар върху Сирия за Израел би имал изключително важно значение, защото той елиминира последната преграда, преди една атака срещу Иран, а иранската ядрена програма очевидно е един от най-болните проблеми за израелското ръководство.

Както виждате, прекалено сложна е картината, за да я търсим само в един отговор, в една реч, в едно изявление.

Зорница Полеганова: Такава война може ли да реши проблемите в Сирия или само ще влоши сегашното положение?

Бойко Маринков: Ако говорим за война в класическия смисъл на думата – че се води битка между две различни групировки, с участие на външни сили - днес трудно можем да говорим за такова нещо, особено при наличие на този тип конфликт, който има в Сирия. Той не е класически, типичен конфликт и даже терминът „гражданска война” също не е съвсем точен. Кои граждани воюват срещу кои, особено при тези огромни разрушения? „Гражданска война”, в този класически смисъл, на който сме свикнали, според мен няма. На този етап аз не очаквам военни действия от класически тип, това, което беше приложено в Либия. Много често сравняват нещата и с операцията „Шок и ужас” в Ирак: стоварване на сухопътни сили, които да извършват определени обекти с подкрепата на други антиправителствени сили.

Съединените щати и Европейският съюз в момента имат един огромен проблем - не съм сигурен, че държавните ръководства, военните структури и разузнавателните общности са наясно с кого точно искат да заменят управлението на ал Асад в Сирия, с кои точно сили? Тук вече драмата става много сериозна и за никого не е тайна участието на джихадистки сили и на силите на Ал Кайда в Сирийската кампания. Ако с подобни сили се готвят да заменят ал Асад и алевийската група, която управлява в момента в Дамаск, то кризата ще стане още по-сериозна и в това отношение турското ръководство няма никакви илюзии. Големият проблем ще възникне и от това, че в

Сирийската криза много сериозно участват и шиитски групи, които и  като бойци, и като политическо ръководство са силно ангажирани. Следващите действия, които нанасят удар върху шиитски формирования, може да предизвикат неконтролируеми акции, включително и терористични и извън обсега на Близкия Изток. Това разбира ли се, ясно ли е? В този смисъл, всякакви опити да истеризираме българската позиция, какъвто опит беше направен от един бивш министър на външните работи, което за мен е печално, който заяви, че ние трябва да вземем остра, активна и не знам още каква позиция, подсказва само нежелание да се осъзнае цялата сериозност на ситуацията. Това не е битката на проатлантическите сили срещу проруските сили. Този елементарен вариант, по който се разсъждава, трябва да бъде просто забравен, защото той дава невярна посока на разсъждението. Китай също ще наложи своето вето, както направи вече два пъти - наложи го върху антиасадовски резолюции в Съвета за сигурност.

Нашите медии свиха някак пресконференцията на външния министър на Русия Лавров, която се състоя във вторник. Лавров даде извънредна пресконференция и говори само върху проблема в Сирия, опитвайки се да подскаже, че са възможни всякакви компромиси извън военното решение – по всички други въпроси може да се търси компромис, но влезем ли в спиралата на военните решения, трудно ще се търси такъв. Това, което очаквам с много силно притеснение, е нанасянето на ракетни удари срещу определени обекти, които трябва да отслабят силите на Ал Асад, трябва да доведат до човешки жертви, трябва да бъдат широко отразени в световните медии и трябва да се каже, че сирийската криза е влязла в нов етап, в който място за Ал Асад няма и трябва да се търсят други сили, които да влязат в Дамаск. От това се притеснявам аз.

Зорница Полеганова: Ако се стигне до военни действия в Сирия с участието на Турция, това ще доведе ли до някакви вътрешни размирици и напрежение в самата Турция?

Бойко Маринков: Има едно решение на парламента от началото на октомври миналата година, което дава мандат на правителството да използва своите военни сили при екстраординерни ситуации при решаване на конфликти. Това решение беше взето във връзка с една артилерийска акция, която удари турската територия и даде жертви. Този мандат е доста условен. Беше казано ясно, че участие на турски военни сили, на подразделения, каквито и да са – спецчасти и други - може да стане само с решение на парламента.

На този етап парламентът не е свикан. Парламентът няма друг мандат, който да е дал на правителството на Ердоган, освен този от началото на октомври миналата година и в този смисъл правителството е ограничено в рамките на този мандат. Тъй като Кемал Кълъчдароглу, председателят на опозиционната Народнорепубликанска партия (НПР) , преди два дни беше на среща в Ирак и направи изявления, че е много притеснен от поведението на правителството и че правителството няма такъв мандат за въвличането на Турция в сирийската криза и особено въвличането й в един военен конфликт. Драмата там също е доста остра, напрежението е много силно и емоциите, които владея изказванията на турския министър-председател, много често надхвърлят това, което парламентът гласува.

Зорница Полеганова: В цялата ситуация със Сирия какво е мястото на другите балкански страни и на България в частност?

Бойко Маринков: Ако говорим за страни, които са членове на Европейския съюз, (България, Румъния, Гърция и Хърватия), на този етап нямаме решение на меродавен орган на Европейския съюз. Нямаме заседание на министрите на външните работи, освен това, което беше преди една седмица, но то беше по египетската криза. Ново заседание не е насрочено и едва след като бъде насрочено, можем да видим какво е поведението на балканските страни.

Има някаква странно говорене, че ако бъде извършен ракетен обстрел или бъдат използвани ВВС сили, които да атакуват бази, в които се предполага, по разузнавателни данни, че правителството на Сирия съхранява химическо оръжие, или има други контингенти, които представляват опасност, ние едва ли не - сме автоматично ангажирани с една подобна акция, тъй като сме членове на НАТО. Орган на НАТО към момента не е вземал никакво решение на този етап от сирийската криза; поне аз не знам за такова решение.

Един много важен елемент от целия пъзел е - да се наблюдава много внимателно реакцията на Иран и на новото иранско ръководство. Предполага се, че новото иранско ръководство, в лицето на новия ирански президент, ще търси една по-умерена, балансирана позиция по иранската ядрена програма и по това ембарго, което беше наложено от страна на Европейския съюз върху търговията с петролни деривати с Иран. Иран ще търси изход от тази криза и всяка атака, която се проведе в момента срещу Сирия, всъщност ще затвори този възможен преговорен процес с Иран. Това ще ни върне пак в позиции, от които няма изход.

Няма прости отговори в сирийската криза.

Аз познавам тази страна, живял съм там, познавам прекрасния град Дамаск, прекрасната Сирия. Това е една невероятна страна, страна, където може да ви заведат в скални манастири от II - III век, там, където се съхраняват икони от този период, от преди 1800 години, където живееха буквално квартал до квартал сунити, уахабити, арменци, където имаше едно сериозно християнско население, което пазеше традициите си. Дамаск е мястото, където е джамията на Омаядите и където в самата джамия може да видите мавзолея или - саркофага, в който се съхранява главата на Йоан Кръстител. И всички, които искат да разберат колко сложен е светът около нас, трябва да си припомнят всичко това, а ако не го знаят - да го научат.

Светът около нас е прекалено пъстър, прекалено богат, за да бъдем затворени в някакви наши, непонятни поставени рамки. Арабският свят не ни е чужд, не можем да го гледаме като нещо странично от нас. Той е проблем не само на националната ни сигурност, той е проблем и на наши духовни корени.

Фокус