С ясните си зелени очи и медноруса коса до раменете, подстригана в актуалното каре, в кариран панталон и спортно яке омайницата от моето детство – “продавачката на приказки” изглежда като спокойна, уравновесена дама на средна възраст. Лицето й е запазило онази своя нежност и деликатност, която годините не могат да изтрият.
Очите й заблестяват, когато запява песничката от тв предаването “Магазинчето на приказките”: “Аз, деца, съм приказно момиче,/ приказки разказвам всеки ден./ Този, който приказки обича,/ нека дойде бързо тук при мен”. С нея Жоржета Чакърова събираше всеки четвъртък вечер дечурлигата за лека нощ пред малкия екран, като им разказваше чудни приказки. Георги Парцалев, Хиндо Касимов, Васил Попов – кой ли голям актьор не гостува в нейното магазинче, за да се превъплъти в някоя от ролите в приказките. “Някой като ми каже “Аз съм израснал с вас”, толкова ми става драго! Веднъж ученици от Плевен бяха събрали всичките ми десетина плочи с приказки и песни, записани от предаването”, спомня си актрисата.
Началото е през 1964-а, когато група студенти от класа на проф. Желчо Мандаджиев от ВИТИЗ – Климент Денчев, Славчо Пеев, Мариана Аламанчева и Жоржета са пратени по разпределение в Добричкия театър. През 1967 г. са поканени в Сатирата, а през 1971 г. Чакърова става част от Народния театър. Посвещава му цели 40 години, играе много роли и все такива, които й харесват. Но в паметта на хората остава с друг свой много силен образ – на Дулсинея от легендарния мюзикъл на БНТ “Човекът от Ламанша”.
Как деликатната зеленоока красавица се превъплъщава в грубата недодялана селянка Дулсинея? По онова време Жоржета боядисва нежните си руси къдрици в черно, а контрастът с яснозелените й очи и смугло лице е зашеметяващ. За да постигнат ефекта на рошлата Дулсинея, й слагат допълнителни кичури. С ролята обаче е далеч по-трудно. Мюзикълът, донесен от Англия от проф. Гриша Островски, е първият подобен у нас. И тримата – Коста Цонев като Дон Кихот, Никола Анастасов като Санчо Панса и тя – не нямат вокална школовка. Дават им само три месеца за подготовка да научат песните и “всеки пее както може”.
/Кадри от филма "Мъже в командировка"/
Постъпването й в Народния театър е свързано с друга нейна легендарна роля – на Пилар от “Почивка в Арко Ирис” на Димитър Димов. Титулярката Виолета Гиндева забременява и търсят гастролираща актриса. “Накараха ме да прочета всички реплики от второ и трето действие. Напуши ме смях, но ги прочетох. След няколко дена ме поканиха на гастрол”, разказва актрисата. Ролята на Пилар включва и тежък испански танц с кастанети, но това не стряска Жоржета, защото е играла балет 4 години в Пионерския дворец. На премиерата публиката скандира “Пилар, Пилар”, но интербригадисти не одобряват танца – не бил типично испански – и отново тежки репетиции с грамофон и кастанети, докато не се получава. За тази роля Жоржета Чакърова получава Димитровска награда и постоянен договор в Народния театър, където играе десетки роли, и все хубави, до 2002 г. “Два пъти молих да отлагане на пенсионирането ми, направо ме беше страх как ще живея с пенсия от 140 лв. Но излезе една унизителна статия, в която пишеше как вече не чувам суфльорките и други такива. Кипна ми, влязох при директора Сашо Морфов и му казах да ме пенсионира. От Народния се излиза с достойнство!”, казва звездата, която освен роли-мечта получава и званията „заслужил артист“, „народен артист“…
Жоржета твърди, че всичките й успехи са й коствали много труд и лишения. Затова навремето по всякакъв начин се опитва да спре дъщеря си Шани да кандидатства в НАТФИЗ. Но когато вижда, че не може да повлияе, сама се захваща с подготовката й - успешно. Александра Харитонова-Гюзелева – Шани, е единствено дете от брака на Жоржета със Стефан Харитонов – кинодокументалист и основател на камерния ансамбъл "Йоан Кукузел". Днес Шани е водеща в сутрешния блок “Денят започва” на БНТ. Внучката Алиса, дъщеря на Шани от брака й със сина на оперния бас Никола Гюзелев, талантливия илюстратор Ясен Гюзелев, вече е на 12 години. Жоржета с мъка си спомня, че когато се ражда Шани, тя е във вихъра си на сцената и детето е отглеждано от майка й и гледачки. “Сега много съжалявам за това, даже веднъж се извиних на Шани, ама каква полза…”, въздиша дамата.
Затова пък с внучката Алиса компенсира. Дори се мести до НДК, за да е по-близо до семейството на дъщеря си, което живее до църквата “Свети Георги”. Доволна е, че Шани прописва в някакъв момент и публикува свои текстове в различни издания, и че Алиса върви по нейния път.
На 71 Жоржета изглежда поне с 10 години по-млада. Не че животът й е бил постлан с цветя. Секси красавицата Дулсинея, по която въздишаха българските мъже, приема спокойно промените във външността си. “О, отдавна съм минала тази криза, даже не знам как. Около 50-ата ми година моят съпруг Стефан Харитонов се разболя тежко. Шани пък кандидатстваше във ВИТИЗ. Бях толкова натоварена с ролите си в театъра, пазаруване, готвене и грижи за болния съпруг, че не усетих как минах през критическата”, шегува се Жоржета.
Десетина години по-късно тя изживява една красива късна любов с Оскар Кръстанов, режисьор-документалист, много талантлив човек. “Когато се влюбихме, бях на 65, той на 70. Но три години по-късно почина от тежко заболяване и пак съм сама”, казва Жоржета.
Миналата година от Народния театър честват 70-годишния й юбилей, след един от спектаклите на “Пигмалион”. Директорът Павел Васев чете приветствие и й подарява плакет на Народния театър. “Това много ме трогна”, вълнува се актрисата. На коктейла тя разказва на колегите си инфарктни мигове от живота си на сцената. Преди няколко години в постановката на Галин Стоев “Кавказкият тебеширен кръг” Чочо Попйорданов заспива на сцената буквално. “Аз играех майка му, той лежи проснат насред сцената, бутам-бутам – не се събужда. Толкова се притесних, съвсем не ми беше до смях”, спомня си Жоржета. Оказва се, че с Чочо даже са роднини. Жоржета е четвърт македонка, дядо й е от Велес, от легендарния род на Миле и Орце Попйорданови. Баща й е техен братовчед, а Чочо е от същия род.
Веднъж пък Стефан Данаилов я измъквал от тоалетната, за да излезе на сцената по време на художествен съвет за представяне на нов спектакъл. Заключила се отвътре, покатерила се през стената и Данаилов я поел.
Как се живее, когато оня специфичен шум от аплаузите започне да заглъхва в ушите ти, когато си слязъл от най-високата сцена? “Много добре си живея, няма кризи, за разлика от някои мои колежки при пенсиониране. Дъщеря ми не ми вярва, че не страдам. Защото в детските й спомени аз бях омъжена за театъра”, казва актрисата. И макар че е пенсионирана вече 10 години, не е скъсала напълно пъпната връв с театъра – играе в две представления, “Пигмалион” и “Женитба” от Гогол. Но рядко ги поставят и пътят и напоследък все по-често е в посока “Свети Георги” и внучката Алиса, вместо към Народния.
“Сега пък много чета като изоглавена – сутрин, след обед, вечер, до 3 часа през нощта. Е, някой път ми е тежко да съм сама, чувствам се доста самотна. Телевизия почти не гледам, само новините. Понякога се виждам с приятелки на кафе. Веднъж месечно се събираме с колегите си от групата във ВИТИЗ, - казва Жоржета. - Живея трудно, но съм добре”.
Преса
