/Поглед.инфо/ Интервю на Infacto.bg с Боян Чуков, външнополитически анализатор, бивш дипломат, кандидат за народен представител от ВМРО

В публикация на словенския Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания IFIMES се говори, че България е „грозното лице на ЕС“ заради изискванията, които поставя по отношение на членството на Северна Македония в ЕС. Как ще коментирате това?

Словенският „Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания“ IFIMES e академично звено от мрежа на територията на бивша Югославия, което неприкрито обслужва великосръбската идеология и войнстващия македонизъм. Сърбите по един класически начин използват наработките на УДБА-та на югославска територия. Нищо ново и изненадващо, че повечето атаки срещу България в подкрепа на каузата на македонизма са интервюта, анализи и изказвания на лица, които са имали в миналото югославско гражданство. Това е класика в работата на специалните служби, които обичат да ползват удобен и добре познат в исторически план контингент. Внимателният прочит на „анализите“ на IFIMES показва, че по един изключително груб начин се манипулира общественото мнение и се търси международен резонанс в полза на сръбските марионетки в Скопие. В публикацията, която цитирате, е написано: „Фактът, че Русия създаде България като неразривна връзка с Москва - като противовес на херцогството и впоследствие Кралство Сърбия, което имаше близки отношения с Австро-Унгарската монархия“. Само това изречение е достатъчно да се разбере, че сме свидетели на много груба манипулация. Реално още след Освобождението на България нашата държава в руската геостратегия е разглеждана като логистично допълнение на желаната от Русия на Балканите мощна сърбо-хърватска държава, която да служи за основен инструмент на Санкт Петербург в нашия регион и да играе ролята на неутрализиращ буфер на влиянието по балканските земи на Австро-Унгарската империя. Руският дипломат Александър Петряев (1875-1933) е бил представител на Русия в Битоля и Вльора. Той е един от ярките стратези на руската външна политика на Балканите. В началото на 1914 г. той докладва в Санкт Петербург: „Възникването на единна Велика Сърбия или Сърбохърватска държава е най-удачното решение на югославския въпрос и в полза на руските интереси е стремежът да се осъществи тази политическа комбинация. Силна славянска държава с 14 млн. жители, разположена на бреговете на Адриатическо море, чиито интереси никъде не се сблъскват с руските, би била, естествено, много желателен елемент в нашата западноевропейска политика“. Очевидно, че академичните анализатори от IFIMES  се опитват да представят нещата точно по обратния и неверен начин.   

Преди броени дни поправката „анти-Каракачанов“ не влезе в доклада на ЕП за Скопие. Кои се опитаха да внесат антибългарската поправка? Четири евродепутати: Марек Белка (Полша), Тонино Пицула (Хърватия), Таня Файон (Словения) и Андреас Шидер (Австрия). Тоест половината от антибългарската група евродепутати отново идва в Брюксел от бивши югославски територии. От там идват повечето груби и арогантни антибългарски нападки обслужващи сръбската външна политика. Скопие е само „кух резонатор“ на Белград.      

САЩ поддържат ли влизането на Северна Македония в ЕС?

За САЩ най-важното е Северна Македония да бъде интегрирана в структурите на НАТО като пълноправен член на алианса. От март 2019 година това е факт. Естествено е да има американци, които са северномакедонски и сръбски лобисти, и защитават тезите на Скопие и Белград. Правят изказвания срещу София, но това трябва да го вземаме само за сведение. Нормално е сръбското и македонско лоби в САЩ в такива моменти да се активизират със статии в респектабелни издания, с изказвания по медиите и други подобни публични изяви. Северномакедонските управляващи и сърбите се опитват да представят нещата така, че общественото мнение да остане с впечатление, че Вашингтон настоява Северна Македония да влезе в ЕС, без да се съобразява с националните интереси на България. Но и в Загреб мислят по отношение на Северна Македония по същия начин както в София. Известният хърватски геополитически анализатор Дарко Бекич е категоричен, че „при сегашните геополитически обстоятелства против националния интерес на Хърватия е Западните Балкани да се присъединят към ЕС, да се реализира „EU-goslavija“, т.е. да се обедини „сръбския свят“, както наскоро Вучич и Сръбската социалистическа партия преименуваха стратегията за Велика Сърбия“. САЩ подобно на България и Хърватия нямат полза и необходимост от влизането на Скопие в Евросъюза като говорител на Белград. Северна Македония ще трябва да излезе от своята дългогодишна роля на аватар на Сърбия. Войнстващите македонисти и патологични българофоби ще трябва да се простят с великосръбската идеология и нейните клишета. Както и да престанат да си присвояват българската история. След това няма никакъв проблем Скопие да бъде приветствано и аплодирано в Брюксел. България бе първа, която призна независимостта на Северна Македония, България ще бъде първата, която ще подаде ръка на своите братя и сестри северномакедонци в Брюксел. Ако зависеше от мен, то бих предложил още сега българското представителство в ЕС да приеме двама-трима северномакедонски дипломати, които да работят и да се обучават от българските дипломати. Така Скопие ще разполага с готови кадри, които ще могат незабавно да започнат работа след преодоляване на разминаванията между България и Северна Македония.       

Ще има ли прокси война между САЩ и Китай в Южнокитайско море и въобще как вървят отношенията между двете държави.

С влизането на Джо Байдън в Белия дом повечето от анализаторите очакваха, че ще има значително затопляне на отношенията между Вашингтон и Пекин. Получи се точно обратното. Пекин много рязко втвърди своята политика спрямо САЩ и ЕС. Китайците отговарят в стил „зъб за зъб, око за две“. Поднебесната предприе стъпки за рязко сближаване и координиране на своята външна политика с Москва. Предстои продължаване на договора между Русия и Китай. Китайският външен министър Уанг Йи заяви, че новият ще съдържа „епохално съдържание“. Стокооборотът между Москва и Пекин надхвърля вече 100 млрд. долара. Важното е да се отбележи, че едва 12% от него е в рубли и юани. Останалата част е в долари и евро. С времето еврото все по-активно измества долара. Уанг Йи не крие, че Китай и Русия взаимно се подкрепят и трябва със съвместни усилия да се борят срещу „оранжевите революции“. Китайският посланик в Москва публично заяви, че руснаци и китайци ще строят обща лунна станция и ще произвеждат съвместно ваксина срещу коронавируса. Но това не е всичко. Крим бе посетен от официална китайска бизнес делегация. Нейният ръководител даде интервю на ТАСС. Китайски туристи ще започнат да посещават Крим. Или по-ясно казано, Китай започва активна фаза за признаване на полуострова като интегрална част от Руската федерация. Пекин ще построи до 2035 г. тунел от континента до Тайван, който ще бъде най-дългият в света. Всичко това подсказва, че Пекин няма да се откаже от своите планове по отношение на политиката на „Единен Китай“. Китайците виждат съдбата на Тайван като тази на Крим. Не съм оптимист за отношенията между САЩ и Китай. Последната двустранна среща на върха между Китай и САЩ бе преди броени дни в Анкъридж, Аляска, която се проведе в деня на присъединяването на Крим към Русия. Тя започна със скандали. Американците предявиха голям спектър от претенции към Пекин по отношение на Хонконг, корейския въпрос, Тибет и проблема с геноцида на уйгурите. Американците поставиха ултиматум на китайците. Защо? Китайската икономика се намира в предкризисно състояние. Вътрешният китайски пазар буксува. В момента единственият двигател на китайската икономика е износа на китайски стоки на западните пазари, основно САЩ и ЕС. Американците настояват за свалянето от власт на Си Дзинпин най-късно до 2023 година. Част от китайския елит е готов да се предаде на янките. Друга част е готова и решена да води война с Вашингтон. Сривът в американо-китайските отношения съвпадна с визитата на руския външен министър Сергей Лавров в Китай. Това едва ли е случайно. Посещението на Сергей Лавров е първото държавно посещение на такова високо ниво в Поднебесната след коронавирусната пандемия. Ако не се броят визитите на държавници от Лаос и Камбоджа. По време на посещението на Сергей Лавров в Пекин е бил обсъждан въпросът за съвместен отбранителен съюз между двете суперсили. Очевидно е, че в света възниква нова ос Пекин-Москва, която ще има за цел поддържане на мира в света, съгласно заявленията на двете страни. Не е случайно, че Китай укрепва в спешен порядък своето военно сътрудничество с Русия. Светът върви към мащабен конфликт между Вашингтон и Пекин, подобен на Карибската криза преди години между СССР и САЩ. Предстоящият китайско-американски сблъсък ще засегне цялото евразийско пространство. На 26 март в тайванското въздушно пространство е регистриран най-големият опит за навлизане на китайски военни самолети: 4 бомбардировачи и 10 изтребители. Това е редовна практика от китайска страна.        

Си Дзинпин бе последният, който поздрави Джо Байдън за президентския пост. Направи го даже след Владимир Путин. Реално политически партньори на Вашингтон в Китай са китайските „комсомолци“, които имат близо 100 години отношения с Демократическата партия на САЩ. Мисля, че сега става ясно защо Пекин и Москва ще се борят дружно срещу „оранжевите революции“. Те имат и ще имат за цел свалянето от власт на Си Дзинпин и Владимир Путин, които водят много неприемлива за Вашингтон политика. САЩ, от една страна, и Китай, от друга, който влиза под руския „атомен чадър“, всячески ще избягват да стигнат до открит сблъсък с атомно оръжие, абсолютно недопустимо и за двете страни. Като резултат ще наблюдаваме развихряне на „хибридна война“ във всички нейни измерения между двете суперсили. Включително и чрез сражения между американски и китайски проксита. През изминалите десетилетия Китай строеше своите отношения с колективния Запад на взаимнозависима основа. Стратегическата цел на Поднебесната бе в един момент Западът да стане зависим от Китай. За разлика от Русия, която през същото време създаде отношения с колективния Запад, но остана едностранно зависима от него. Пекин е готов за предстоящия санкционен натиск върху страната. Стокооборотът между Китай и ЕС надхвърли този между Китай и САЩ. По-ясно казано, Поднебесната „похити“ Европа. Очертава се Пекин и Москва да действат координирано по отношение на Стария континент. Днес Москва може много да се поучи от външната политика на Пекин.     

Защо САЩ толкова съсредоточават вниманието си върху Русия, след като добре разбират, че Китай е неизбежната заплаха?

Русия разполага с изключително мощна армия. Тя разполага с атомно оръжие, което може да бъде доставено до всяка една точка на земята. Новите руски оръжейни системи нямат световен аналог. Руската междуконтинентална балистична ракета „Сармат“ обезсмисли грижливо изгражданата много години американска система за противоракетна отбрана. Построените на територията на Полша, Румъния и Чехия американски противоракетни установки са безсилни пред „Сармат“. Според експертите през следващите десетилетия е малко вероятно да бъде измислен и реализиран начин да бъде неутрализирана въпросната ракета. САЩ ще продължават да считат Русия за свой основен противник. Защото само руснаците имат военен потенциал да нанесат абсолютно наприемливи за Вашингтон поражения на американска територия. Ако САЩ надделеят над Русия, то тогава без драма е възможно неутрализирането на Пекин. Обратното е невъзможно.  

Какво очаквате от Турция в следващите години и считате ли, че на тези избори вотът в Турция за български парламент ще бъде по-активен?

Мисля, че на 4 април някои ще бъдат силно изненадани от високия резултат, който ще получи ДПС. Въпросът не се свежда само до традиционното мобилизиране на партията на Ахмед Доган. Да си припомним неотдавнашните поздравления на турския президент Реджеп Ердоган на последния най-висок форум на ДПС. Днес роякът отцепници от партията е маргинализиран. Лютви Местан подкрепя формацията на Цветан Цветанов, но реално само на думи в публичното пространство. ДОСТ не съществува като реална политическа величина. Огромното мнозинство гласуващи в Турция ще дадат своя глас за ДПС. Считам, че след тези парламентарни избори ДПС ще има сериозно основание да излезе от своята досегашна роля на стояща в сянка политическа сила.

През следващите години ще наблюдаваме зигзагообразна турска външна политика. В Турция противоборстват различни лобита. Наблюдаваме американско, британско, китайско и руско влияние. През 2015 г. съветник на Ердоган стана един китайски милиардер. Незабавно последва неуспешен опит за преврат. Въпреки възходите и спадовете в турско-руските отношения Анкара стабилно се отдалечава от НАТО. През последната година се наблюдава засилване на британското влияние върху Турция. Крайният резултат от моментното наслагване на глобалните и регионални фактори върху турската външна политика има пряко отношение към предстоящите събития на Балканите и касае непосредствено българските национални интереси. Следващите години нашата страна се нуждае от активна и професионална дипломация. Външнополитическият ресурс на България следващите години ще се окаже решаващ за развитието и бъдещето на нашата държава.    

infacto.bg

* Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели