Комична е тезата, че богатите в България са богати, понеже са предприемчиви, а бедните - понеже са мързеливи: коментира пред "Гласове" проф. Боян Дуранкив от УНСС, когото студентите от гражданска коалиция "Горда България" предлагат за премиер. Според него трябва да бъде извършен преход от хазартна към интелигентна система, но с ума и дързостта на целия народ.
- Проф. Дуранкев, какво икономическо наследство ни остави кабинета Борисов? Какво спешно трябва да се свърши? И откъде трябва да се започне?
- Строгото ми семейно възпитание е наложило един подход към критиката, който е неумолим: винаги, когато ще критикуваш нещо, си длъжен първо да кажеш положителните му черти. Ще го спазя и тук. От една страна, появата на ГЕРБ, подкрепен с
авторитета на Борисов, бе надеждата на милиони българи този съвременен Мойсей да ги преведе през южноевропейската пустиня към обетования „Нов свят” на благоденствието,
просперитета и справедливостта. Уви, това не се случи. ГЕРБ започна кариерата си много ентусиазирано, емоционално и медийно проевропейски, но финалните социални, икономически и демографски резултати след почти четиригодишното управление не са на средно европейско ниво, а индикатор за цялостен неуспех. Външните фактори и условия за неуспеха са създадената система за бавна и мъчителна интеграция на страните, които се присъединяват към „Клуба на богатите”, но интеграцията им ще продължи (ако завърши) за десетилетия.
Друг външен фактор е смазващата световна финансова и икономическа криза, която прераства навсякъде в политическа, а по-бедните страни изправя на ръба на мизерията. Накрая, основен вътрешен фактор за неуспеха се оказа голямото желание на управляващите от ГЕРБ, придружено с ниска компетентност, нечуваемост за алтернативите пред страната и безсмислените опити неуспехите да се стоварват или върху тройната коалиция (не че тя нямаше кусури), или на наследството от времената на реалния социализъм. Но фактът е факт: за повечето български граждани жизненият стандарт е далече както от средноевропейския, така и от среднобългарския от времената преди промяната.
Това означава едно: управлението на икономиката и обществото след приемането на България в Европейския съюз не е било в крак със съвременността. Тежко наследство за следващия парламент и следващото икономическо управление! Костенурката най-отзад на редицата ще трябва да постига скоростта на пантерата, за да достига развитата Европа. Именно по тази причина ускоряването на социално-икономическото развитие е единствената алтернатива, при това започвайки почти от нулата.
- Световната криза или вътрешноикономическата и финансова политика изпразниха хазната и джоба на българина?
Световната финансова зараза, започнала от САЩ, прихваната от Европа и целия свят, дълги години ще дават отражение върху целия обществено-икономически живот по света, включително и у нас. Нека не се забравя, че Великата депресия започнала през 1929 г., приключва в началото на 50-те години, което означава повече от 20-25 години, при това с крупна намеса на държавата!
Не е възможно криза, стартирала през 2008-ма година, да приключи през 2010-та година, както твърдеше един нашенски финансов романтик.
Не е възможно кризата да се лекува с пълен диетичен режим и страдания за болния, наблюдавайки „отстрани”. А тази анархолиберална теза и досега намира горещ прием, особено в теорията за „неограничената свобода на пазара” и „държавата - нощен пазач”. И ако трябва да сме регионално изчерпателни, тази теза не намира прием в САЩ и развитите страни от ЕС, а се налага на страни като България.
Но не бяха само това факторите, които изпразниха не само джоба на българина, но и душата му.
Лансираната първоначално от анархолибералите идея, реализирана по-късно от правителството на социалиста (!) Станишев като „плосък данък”, направи едни българи свръхбогати, а други - хронично бедни, трети - на ръба на оцеляването (кофите с боклук и каналите за преспиване). Абсолютно комична е тезата, че богатите в България са богати, понеже са предприемчиви, а бедните - понеже са мързеливи. Подобна теза е неприемлива не само за ХХІ век, но и за далечния ХVІІІ век! Зловещата подоходна диференциация е благодарение на асиметричността на пазарите и рентабилностите, некоригирани от апарата на преразпределението - държавата. А българинът би могъл при други условия да е доста по-заможен.
- Чии интереси обслужват сегашните закони? Какви промени трябва да се направят, за да се подкрепи малкия и среден бизнес?
Не е нужно да се притежава политически лакмус, за да се оцени насочеността на повечето закони, свързани с икономиката. Зад много от законите се таи откровено лобиране в полза на силните компании (международни и наши), наричано на друг език с простичкото понятие „корупция“. И понеже везните са наклонени в една посока, другата част на везната олеква. Обратно казано, малкия и средният бизнес са големите губещи (с помощта на едрия бизнес), що се отнася до икономическите агенти. И тук е необходима „революционна промяна“ - облекчаване и насърчаване на малката предприемаческа инициатива, придружено с възкресение на кооперациите във всички основни сфери. И тогава, както камъните имат тенденция да падат (поради гравитацията), цените ще бележат относителен спад, придружено от ръст на качеството (поради конкуренцията).
- Приели сте покана на група студенти да съберете екип и да напишете стратегия за устойчиво развитие и тактически план за следващите четири години. Прочетох, че сте приели поканата, защото не са ви поставили никакви условия, т.е. дали са ви пълната свобода да изберете хората, с които ще работите. Към кого се обърнахте? Какъв екип пише тази стратегия и на какво залагате? Има напр. политически или икономически структури, с които работите, преговаряте?
- Програмата, която се подготвя, и която скоро ще бъде представена, е в три времеви разреза. От една страна, „Програма за устойчиво развитие на република България през периода 2014-2030 г.“, фокусирана върху стратегическите цели и задачи, за да може страната ни да интензифицира развитието си и осигури доближаването на средното европейско благосъстояние. Трудна, но не невъзможна задача. От друга страна, „Стратегически план за развитие 2014-2018 г.“, където целите и задачите са декомпозирани, за да се постигне икономически растеж от 5-6-7% средногодишно. Накрая, „Тактически задачи за 2013-2014 г.“, които да позволят на икономиката да излезе от блатото на застоя и най-бедните да почувстват солидарността на бизнеса, трудещите се и държавата. Тази триада е неразделна. Развитието на обществото и икономиката се нуждае от известен дирижизъм, от насочване към най-добрите европейски и световни практики, от залагане на националните позитивни ценности и трудолюбие. Именно по тази причина
тези програми не са създадени „за една нощ“, „един щаб“ или „PR център“.
Те са продукт на изучаване на световните тенденции, залегнали в „Цели на хилядолетието“ на ООН (където България е страна), политиките на Барак Обама и Ангела Меркел, от една страна, но и от интересните и продуктивни идеи за „развитие на собствена база“ и „опора в собствените сили“ и собствените ресурси, пробиващи си път от Бразилия до Китай. Светът далече не е едномерен, така че няма и „единствен път на развитие“. Има „добри практики“. Има също и „добри спомени“ от националното развитие. Има продуктивен български народ. Затова програмата ни е развивана години наред от мислители - български граждани - живели и изстрадали всичките „Бури на промените“, но вярващи че единствено сплавта от
„Младост и Мъдрост“ ще позволи България да се възроди като птицата Феникс.
Това е формулата на сплавта, която подготвяше програмата през тези години: Гражданско сдружение „ГЛАС“, Съюза на икономистите, учени от БАН, от университетите, интелектуалци и студенти. Затова и програмата не е авторска. И когато „внезапните избори“ бяха определени, очаквахме много политически сили да прегърната идеята за едно „по-интелигентно“ управление на страната. И какво мислите? Въпреки стотиците публикации на всеки от нашите интелектуалци и учени,
никой от „Големите“ не пожела среща и не предложи нищо.
При това положение нашите най-динамични приятели, съидейници и фенове се обърнаха към онези политически сили, които не им поставиха никакви предварителни условия. „Условия без условия“ могат да се приемат. Друго - не.
- Преди няколко седмици партията на Меглена Кунева публикува списък с „31 неща които ще променят нашия живот”. Веднага се появиха скептици, които казаха: Добре звучи, но те казват само какво трябва, а не казват как ще го изпълнят. Как ще гарантирате на хората, как ще ги убедите, че това което заявявате като намерения, е реалистично да бъде изпълнено?
- Следим внимателно идеите на „конкурентите“ с разбирането, че не конкуренцията, а Съединението прави силата. Чудесно е да имаш достойни и мислещи конкуренти. В някои от програмите има неща, които ни се нравят. В нашата програма, вероятно, също ще има пунктове, които ще харесат на тях. Единствено ние обаче продължаваме да изповядваме религиозно вярата, че
България трябва да се управлява с ума и мъдростта на целия народ,
както ни завещаха свободно мислещите и горди българи д-р Атанас Москов и д-р Петър Дертлиев. Ще прилагаме този принцип, даже само ние да спечелим изборите. Самовлюбеността ни е чужда, така сме възпитани.
Генералната ни идея е, че след изборите, в условията на продължаващата много тежка социално-икономическа криза, една партия или една националноотговорна коалиция няма да има нито сили, нито потенциал за постигане на целите на развитието. И ако българските граждани се изправим един до друг, рамо до рамо, ум до ум, България ще изправи рамене. Ще работим за това, ще докажем, че това е възможно, включително и на тези, които сега не ни вярват. Каква по-благородна мисия?
- Към „Горда България ” се присъединяват партия "Свободен народ" , ГОРД и още няколко политически формации. Студентите от "Горда България" предлагат вас за премиер. Кой е истинският ви опонент? Срещу кого и какво заставате? И с какъв призив?
- Един модерен премиер на една развита страна трябва да притежава доблест, компетентност, умения. Думата му трябва да тежи не благодарение на килограмите. Трябва да е силна личност, за да бъде едновременно социален към икономиката (в подкрепа на малкия и среден бизнес, в търсенето на справедливи заплати и солидарни данъци), либерален към политиката (във внимателното изслушване на опонентите, в уважаването на тяхното достойнство и в създаването на точна архитектура на решенията) и консервативен към националната култура (в уважението към историята, в зачитането на традициите и неотстъпчивостта пред пошлоста).
Твърдя, че съм едновременно социален, либерален и консервативен.
Не крайно десен, крайно ляв или безкрайно центрист. Може би тази сплав се е харесала, все пак, на тези, които ми издигнаха кандидатурата? И може би не харесват крайностите? Древните са знаели и следвали един важен принцип:
Обущарю, не гледай по-високо от обувките!
По тази причина, опонент може да бъде само личност на същото ниво, но не и „обущар“, било той на ляв или десен чепик. Но това не означава, че не бих подал ръка на съперниците си в търсенето на по-успешни решения за бъдещето. Нека погледнат незабавно, ръката ми вече е подадена към тях.
- Кажете имена от политическия, икономическия и културен елит, с които ще спечелите и задържите вниманието и доверието на гражданите. Кого ще поканите да застане до Вас?
- За съжаление, в България веднага се тръгва от това, „с кого не бих вървял напред“. При мен такъв „таен списък“ няма. За да се продължи напред, според моите убеждения, трябват „Младост и Мъдрост“. За мен ще е приятно удоволствие да бъда в обкръжението на моите студенти, на които гледам като на мои деца, които трябва да уча и защитавам; моите млади доценти, които вече са натрупали (горчив или радостен) опит точно в България, но и опознавайки света; моите колеги професори, които отдавна трябваше да застанат на кормилото. Колкото и да е странно, Народното събрание се намира между БАН и други два университета. Затова в следващото Народно събрание трябва да доминира именно младостта и мъдростта, за да осъществи преход
от хазартна - към интелигентна система, но с ума и дързостта на целия народа.
Не е приятно за един професор в зрялата си възраст да остави настрана ръкописите и непрочетените книги, но се налага. Най-важната непрочетена книга е бъдещето на България.
