„Нека да изберем президент на България без гласовете на Ахмед Доган”, призова кандидатът за президент на управляващата партия Росен Плевнелиев. Няма политик в съвременната история на България, който да си е позволил да направи подобно публично изявление, още повече кандидат за президент. Най-малкото, защото един държавен глава няма право да дели гласовете на хората, още повече пък да предизвиква противоречия на етническа основа. Последствията са непредвидими.

По презумция президентът трябва да бъде партийно независим и да се грижи да всички граждани на Република България, но Росен Плевнелиев определено не желае да бъде президент на онази част от електората, която симпатизира на Движението за права и свободи с лидер Ахмед Доган, както и на действащия към момента президент Георги Първанов.

Сигурно мнозина биха казали, че това изказване на Плевнелиев се дължи на неговата политическа неопитност, но това не е оправдание. Подобни изявления водят до нагнетяване на етническото напрежение, което както всички знаем все още не е утихнало след случилото се в Катуница.

Подобно изявление явно показва очертаващата се тенденция на дискриминация на хората, които имат различни политически убеждения от тези на управляващите. Нещо, което много напомня за времето на т. н. „комунисти” и което уж всички отричаме.

Веднага след първоначално обявените резултати за избора на държавен глава, някои близки до властта социолози словоугоднически тръгнаха да обявяват, че видите ли ДПС вече не е същата, а се е превърнала в едва ли не регионална партия. И то на фона на току що проведени избори в които явно се очертава, че ДПС е трета политическа сила в България, след Герб и БСП.

Да се заиграва с етническата карта на България е престъпление. Страната ни винаги е била пример за стабилен етнически модел. Независимо как политиците /според интересите си/ интерпретират събитията от времето на промяната на имената на етническите турци и тяхното последващо напускане на страната. В България през годините на най-новата и история не съществува политик, който да е правил подобно изявление.

Престъпление е, да се нагнетяват отношенията между хората на етническа основа, били те роми или турци. Ако политиците и социолозите продължават в този дух, съвсем скоро размириците в Катуница ще им се сторят като махленска свада на фона на очертаващия се етнически реваншизъм, за който всички днес имаме вина.

Есетествено. От подобен етнически конфликт имат полза само определени западни страни, които само и по този начин могат да овладеят ресурсите на една държва. Примери колкото искате – бивша Югославия, Ирак, поредицата от събитията в страните от арабския свят, Либия.

Стремежът за създаване на етнически конфликт в България не е от вчера. Започна през 80-те години и продължи и след това, но днес набира скорост и съвсем скоро ще избухне с необуздана сила. За съжаление, днешните политици, заети със себе си и собствените си интереси, не могат да осъзнаят дълбочината и сериозността на проблема.

Безспорната истина е, че до неотдавна се водеше специална политика към етническите групи в България, която да подпомага тяхното интегриране в обществотото. Но новите демократични процеси постепенно отхвърлиха тази формула, а кандидатът за президент си позволява даже да загърби част от една етническа група.

За добро или за лошо пред последните 22 години, всички правителствата без изключение са били подкрепяни безрезервно от електората на Движението за права и свободи. Престъпление е днес да се каже – можем и без тях. Все едно, че отписваме 500 000 човека от населението на България.

Добър или лош Ахмед Доган, той успя ДПС да запази етническия мир в страната, въпреки стремежите на различни сили да дестабилизират партията. Факт е, че той е авторитарна личност, но цялата ни политическа конюнтура е такава – Бойко Борисов и неговия Герб, Иван Костов с ДСБ, Симеон Саккскобургготски с НДСВ, Стефан Софиянски със ССД и т. н.

Всяка една от тези особи си създаде партия, за да обслужва собственото си его и интереси. Но никой от тях не успя да съхрани електората си, освен Доган.

Някои от гореспоменатите величия превърнаха политическите партии в заложник на личните си интереси и амбиции, които в последствие прераснаха в междуличностни войни. С помощта на маргиналните партии на Стефан Софиянски и Евгени Бакърджиев, ДСБ на Иван Костов безцеремонно беше изхвърлена от изборната коалиция със СДС в полза на Бойко Борисовата ГЕРБ.

Стремежът да бъде разцепен ДПС не е от вчера. Още преди време активистите му в Кърджалийско предположиха, че има сценарий за разбиване на партията. Тогава те предвидиха, че Касим Дал ще се опита да отдели структурите в Североизточна България в отделна формация, като ще използва настроенията, създадени срещу част от актива по време на управлението на Тройната коалиция. Идеята е не да се противопоставят членове на партията, а цели региони. Другият сценарий има за цел ДПС да бъде омаломощено постепенно. Първата оставка е на Касим Дал. След нея ще има и други. Така ръководството ще се обезкръви и Доган ще остане сам.

Отцепването на Касим Дал вече е факт, но не събра ресурс за да създаде нова партия. Около това се вдигна много шум и в крайна сметка Дал се присламчи към Единната народна партия на Мария Капон, с която се явиха на изборите преди дни и бяха подкрепени само от 1.8%, което далеч не е очакваната подкрепа.

„Лично премиерът Бойко Борисов стои зад опитите да бъде разцепено ДПС. Той дава рамо на Касим Дал да свали Доган или да отслаби Движението”, каза преди време Сезгин Мюмюн, лидер на федерация „Справедливост-България".

Факт е, че веднага след обявяването на изборните резултати Мария Капон първа обяви подкрепата си за Росен Плевнелиев на следващия тур за избор на държавен глава. А платените социолози веднага започнаха да облъчват съзнанието на избирателя, че видите ли ДПС вече не е национална, а регионална партия. Какви са тогава останалите партии, които едва събират по 2-3%, а да не говорим за маргиналите на Софиянски и Бакърджиев, които май отсъстват от националните извадки.

В стремежа си за служебна победа на всяка цена, управляващите минават всякакви граници на политическотото говорене и толерантни действия.

Не е почтенно българския народ да бъде заложник на междуличностните отношения, прикривайки се зад различни партийни абревиатури и лозунги за светло будеще. Не е почтено да се стремиш към мимолетна победа, която може да създаде етнически конфликт с неясни последици.

Одобряван или не, факт е, че Георги Първанов като президент на Р България през двата си мандата беше гарант за гражданския мир и спокойствие, и никога не е създавал предпоставки за етничеко напрежение.

Истиски вярвам, че народът ни е мъдър и няма да се поддаде на провокациите за етническа нетърпимост и ще запази толерантността и разбирането между различните етноси, съществуващо векове.

На фона на всичко това, един въпрос остава открит: ще бъде ли Росен Плевнелиев президент на всички българи /ако бъде избран/ или ще бъде момче на повикване остава?