Петко Каравелов е най-големият държавник на България

Моралното величие на този човек и държавник няма аналог в новата и най-новата история на страната

Проф. д-р Георги Близнашки е роден през 1956 година. Преподавател е по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите „Принципи на парламентарното управление”, „Формата на държавата”, „Конституционализъм и демокрация”, „Парламентарното управление в България”, както и на множество научни студии и статии. Народен представител от БСП в 36-ото и 40-ото Народно събрание, евродепутат (2007). Преди две години той издаде своя труд „Петко Каравелов и демокрацията в България”. В петък се навършват 170 години от рождението на големия българин.

- Проф. Близнашки, на 5 април се навършват 170 години от рождението на Петко Каравелов. Независимо от неговите заслуги, като че ли името му не се споменава често по официални поводи у нас?

- Така е за съжаление. Много тъжни са страниците, изписани по този повод от акад. Илчо Димитров в неговата мемоарна книга „Всичко тече...”. И това не е никак случайно. „Най-видният представител на българската демокрация – отбелязва академикът – не служи в съвременната политическа борба: за едни – неудобен поради неотклонната си привързаност към конституционните принципи, за други – поради проруската си ориентация.”

Настоящият юбилей е чудесен повод българският народ да се върне към корените на своята демократична традиция, да осмисли своите автентични демократични ценности, завещани ни от най-светлата епоха в нашата история – националното ни Възраждане. Не може и не трябва да се забравя обстоятелството, че не друг, а Петко Каравелов е бащата на Търновската конституция, възприемана от широки обществени среди като „светиня” на българския народ и отстоявана при най-различни политически премеждия с огромни жертви от най-добрите синове на същия този народ. Именно Петко Каравелов намира решение на аграрния въпрос в следосвобожденска България, като прилага на родна почва принципа, че земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват. Той е големият строител на тогавашна България, който създава основните държавни институции, стабилизира финансите на страната, полага основите на законодателство, което ще се прилага в продължение на няколко десетилетия... В крайна сметка тъкмо Петко Каравелов е държавникът с европейска визия за бъдещето на България, който дава мощни импулси за модернизацията на страната.

- В свои предишни публикации твърдите, че Каравелов успява да наложи отпечатъка на своята индивидуалност върху съдбата на отечеството, как?

- Петко Каравелов налага отпечатъка на своята индивидуалност върху съдбата на отечеството преди всичко със своята пословична честност и изключителна последователност. Той няма да открадне нито грош от държавната хазна, макар че на няколко пъти е министър-председател и министър на финансите. И това се признава дори от неговите най-върли политически противници. Възприел ценностите и принципите на демокрацията, той им остава верен през целия си живот, като възглавява последователно борбите на българския народ срещу режима на пълномощията, наложен от Александър Батенберг, срещу диктаторския режим, установен от Стефан Стамболов, срещу личния режим, въведен от Фердинанд Сакскобургготски. В тези борби Петко Каравелов се подлага на тежки изпитания и преживява големи страдания, но извървява с огромно достойнство пътя към голготата на българската демокрация. Паметни ще останат неговите думи в отговор на чуждестранни журналисти „Вярно ли е, че е бил изтезаван?” – той, с белези по челото от изтезанията, просто и гордо заявява: „В моето отечество такива работи не стават!”. В тези сблъсъци, които предопределят в една или друга степен бъдещето на българската нация и държава, той винаги остава големият морален победител. Моралното величие на този човек и държавник, при когото се наблюдава пълно съответствие между думи и дела, не подлежи на съмнение и няма аналог в новата и най-новата история на страната. Никак не е случайно обстоятелството, че десетилетия след смъртта му големият български писател Антон Страшимиров ще заключи: „От Освобождението до днес у нас се издига само един исторически образ, който психологически не се поддава на измерване и смело може да се характеризира като феномен. Това е Петко Каравелов”.

- В една от вашите публикации определяте Петко Каравелов като „патриарх на българската демокрация”. Какви са основанията за подобна висока оценка?

- Смятам, че това определение му приляга най-точно и най-добре. И това е така, защото Петко Каравелов е бащата на Търновската конституция от 16 април 1879 г. Нека да припомним, че това е един изключително напредничав за времето си основен закон. Ние се гордеем не само с либералните елементи – частната собственост, правата и свободите на гражданите и разделението на властите, но също така и с демократичните елементи на конституцията – всеобщото избирателно право, еднокамарния парламент и местното самоуправление. Никак не е случайно обстоятелството, че Търновската конституция е смятана за една от най-демократичните конституции в света към момента на своето създаване. В страната се изграждат нови обществени отношения, основани върху индивидуалната свобода и равенството пред закона. Придобиването на частна собственост от мнозинството български граждани, от една страна, и въвеждането на всеобщо избирателно право – от друга, създава ново самочувствие и увереност в собствените сили и заедно с това придава изключителна динамика на обществения и политическия живот в страната. Борбата в защита на ценностите и принципите на Търновската конституция чертае демократичната традиция в националния политически живот. Петко Каравелов е в първите редици на тази борба, поради което името му ще остане неразривно свързано с демократичната традиция в България. Показателно е обстоятелството, че през онази ранна, но славна епоха, когато се полагат основите на националната държавност и конституционализъм, „колчем едно правителство след свободно произведени избори е трябвало да слезе от властта, винаги народът е посочвал в изборите като негов заместник Каравелова”. Това обстоятелство говори само по себе си за огромното уважение и доверие, с които се ползва големият държавник сред българския народ.

- Петко Славейков – един от най-близките съратници на Петко Каравелов, е казал: „Народ без партии е в тежко заспало състояние”, това комай не е валидно в съвремието ни – днес партиите са в тежко девалвирало състояние в очите на народа?

- Напротив! Това е гениално прозрение на големия публицист, писател и познавач на народната душа. В една епоха, когато на политическите партии все още се гледа с подозрение, а самите те не са признати за легитимни фактори в редица европейски държави, Петко Славейков ще заяви: „Един народ без партии е мъртъв народ”. И нашият класик се оказва прав – съвременната демокрация е плуралистична демокрация, при която различни политически партии свободно агитират избирателите за своята собствена кауза и водят помежду си борба за овладяване и осъществяване на публичната власт. Това, което не може да се забравя при никакви обстоятелства, е, че тази борба трябва да се води с демократични средства. При това самите партии не може да преследват класови или кастови цели и интереси, а трябва да представят пред избирателите своите алтернативни виждания за общото благо на цялата нация.

Самият Петко Каравелов ще ни завещае своята знаменита сентенция, според която „С партия се идва на власт, но с партия не се управлява!” В своята дейност той винаги поставя висшите национални интереси над партизанските страсти и различните частни и корпоративни интереси. И това обстоятелство прави разликата между големия държавник и обичайния политикан, който се подвизава по нашите географски ширини. И още нещо. Петко Каравелов неотклонно се придържа към писаните и „неписаните” правила на парламентарната демокрация. Нека да припомним, че той си подава оставката като министър-председател, когато не получава подкрепата на мнозинството за предлаган от него заем. Петко Каравелов няма да се поддаде на увещанията на свои политически приятели да не се оттегля от властта. Така той ще остане верен на своите принципи и убеждения. Тази оставка е безпрецедентен случай в новата история на страната и съставлява безценен урок по морал и парламентаризъм.

Може само да се съжалява, че повече от век след тези събития все още в България има политиканстващи фигури, които не са разбрали елементарното правило на парламентарната демокрация, според което водачът на политическата партия, която категорично е загубила общите парламентарни избори, задължително трябва да си подаде оставката и да се оттегли от лидерския пост.

- И накрая един въпрос встрани от темата ни – наскоро се разгоряха за пореден път спорове за нашата конституция, вие като учен и експерт харесвате ли я и смятате ли, че има нужда от промяна?

- Всъщност въпросът ви е непосредствено свързан с темата, която разискваме. Подобно на Петко Каравелов смятам, че парламентарната демокрация няма алтернатива в България. Затова действащата демократична конституция на България трябва да се усъвършенства и утвърждава, а не да се отрича и отхвърля.

Интервю на Аделина Делийска за в. Новинар
Станете фенове на страницата на Поглед.инфо във Фейсбук и я препоръчайте на вашите приятели