Редом с подготовката на Гражданския общински съвет, продължавам и срещите с гражданското общество, за да обсъдим проблемите на София. Срещнах се с още две организации, имащи отношение към градоустройството и архитектурната среда на града. София наистина има страшно много измерения. От една страна на градът ни се нуждае от дългосрочна визия за развитие, отразена в адекватен Общ устройствен план, като там се включва визията ни за това дали София трябва да продължи да се разраства към покрайнините си с настоящите темпове или следва да преминем към обособяване на агломерация около София. Има аргументи и в двете посоки. От друга страна са стратегиите за решения на проблемите като градски транспорт, планиране на детски градини и други обществени сгради. Именно в тези графи се включват и основните проблеми на столицата ни, които са свързани с жилищното строителство и поддръжката му, транспорта, зелената система на града, справяне с проблема с отпадъците и гробищните паркове.
И третото измерение на София са конкретните предложения и решения за града, които трябва да се вписват в горните две по-дългосрочни цели.
И ето един пример за това как се съчетават тези различни измерения. Още 2009г. харесах идеята да помислим за изграждането на „портите на София” на Цариградско шосе. Логичният въпрос в такъв случай е къде е входът, за да знаем къде да ги изградим. Но този отговор предполага, че трябва да знаем накъде и как ще се разширява София, за да не се окаже, че изграждаме „портите на София” не като външна врата, а като врата между две стаи.
Хората, с които се видях от Архитекти за София имат много добри идеи за това как да се генерират и събират все по-добри решения за София като вижданията ни са доста близки. Те казаха и някои много конкретни идеи, които далеч не са толкова скъпи, а биха донесли качествена промяна в начина ни на живот в столицата ни. Една такава идея е изграждането на велосипеден ринг, който да свързва с велоалеи Борисовата градина, Ловния парк и Южния парк в обща велозона, която може да стане част от по-голяма веломрежа, обхващаща града. Свързването на тези паркове ще осигури 10км велозона като Столична община трябва да изгради само още един км от нея и да свърже съществуващите отсечки с пешеходни надлези или подлези на местата на пресичане с големите булеварди. В сегашния си разпокъсан вид няма голям смисъл да се кара колело в парковете, защото е трудно да стигнеш до тях с велосипед, а самите велоалеи са къси и колоездачите са „затворени” между големите булеварди на града. Подобен е проблемът и с Околовръстното шосе, където също не се предвиждат велонадлези.
Друга идея, която обсъдихме беше за възможността трамвайните линии да се озеленят като придадат много по-приветлива визия на града. Радвам се, че мислим еднакво и за това, че „Шишман” трябва да е основен приоритет, когато говорим за затваряне на улици и пешеходни зони.
На сайта www.sofia2020.bg има и други много интересни идеи, част от които със сигурност ще видите и като част от политическата ми програма.
С повечето архитекти, с които се видях сме единодушни в мнението, че в административен план София има нужда от децентрализация по посока районните администрации. Отделните райони знаят какви са проблемите на кварталите си, по-добре от администрацията на целия град. И за да има добро изпълнение на ангажиментите им е необходимо да бъдат пряко избирани от хората. Аргументът на ГЕРБ срещу прякото избиране на районните кметове беше, че те нямат власт и няма смисъл да ги избираме. Решението обаче е да им дадем реална власт, а не да не ги избираме пряко.
Вие имате ли идеи за това какво искате да направим за София в градоустройствен план?
