/Поглед.инфо/ Из завещанието на фюрера: В немската история са посети семена, които един ден ще покълнат, за да известят славното възраждане на националсоциалистическото движение в истинска обединена нация.
22 юни 1941 – 22 юни 2022. Толкова дни и нощи, месеци и години са изминали от юни 1941 г., а все още милиони читатели по света се вълнуват от войната на Германия със Съветския съюз. Включително и у нас.
Досега съм публикувал десетки страници с документи за Втората световна война, а има още толкова много за споделяне, преди всичко позабравено под напора на новите стари ветрове. Има и такива документи, които не са видели бял свят изцяло, като са съкратени важни моменти, които си кореспондират с днешното време. Тези например, свързаните с възраждането на фашизма в последните години. В политическото си завещание Хитлер (виж по-долу) изиграва последната си предсмъртна роля, на оракул, и предсказва, че един ден, националсоциалистическата идея ще покълне отново и ще обедини германския народ.
От други документи, които ви предлагаме днес, проличава, че целта на Хитлер във войната е не само сразяването на комунизма, но и заграбването на „неизчислимите богатства” на Русия и превръщането й в „продоволствена база”. (Виж писмото на фюрера до дуче от 21 юни 1941 г.) А Крим също е мечта на Хитлер, той възнамерява да го освободи от „всички чужденци”и да го засели с немци.
Днес Русия е капиталистическа държава и на кой не е ясно е че идеята за поредното й ограбване е основната причина и за мечтанията тя да бъде разкъсана на десетки държавици. Не се ли възражда нацистката лакомия?
И още нещо от документите боде очите. Това неописуемо насилие на „синеоките рицари” по времето на ВСВ не се е породило от само себе си, поради стреса от войната. То тръгва от най-високото място – от самия Хитлер. Оформено е в недвусмислени заповеди. Вижте сами.
„Строго секретно! Само за командването! Стратегията на фашистка Германия във войната срещу СССР”, документи и материали, Държавно военно издателство, 1970 г.
Съвещание на политически и военни ръководители на фашистка Германия
Из протоколния запис на беседата, състояла се в райхсканцеларията на 5 ноември 1937 г. от 16 часа и 15 минути до 20 часа и 30 минути
Присъстват фюрерът и райхсканцлер, военният министър генерал-фелдмаршал фон Бломберг, главнокомандващият сухопътните войски барон фон Фрич, главнокомандващият военноморския флот адмиралът на флота доктор honoris cauza Редер, главнокомандващият военно-въздушните сили генерал-полковник Гьоринг, министърът на външните работи барон фон Нойрат, полковник Хозбах.
…След това фюрерът каза следното.
Целта на германската политика се състои в осигуряването на безопасност и запазване на народа и осигуряване на неговия числен ръст. По такъв начин става дума за проблема за пространството.
Германският народ наброява повече от 85 милиона души, като по количество на хора и по компактност на територия, която той заема в Европа, представлява от себе си такова монолитно расово ядро, каквото няма в никоя друга страна; той има право повече, отколкото другите народи, на много по-обширно жизнено пространство. Ако при разширяването на пространството не може да се постигне политически резултат, отговарящ на германската раса, то това е резултат от многовековното историческо развитие. По-нататъшното съществуване в такова политическо състояние представлява от себе си огромна опасност за запазването на германската нация на нейния сегашен уровен… Вместо растеж ще започне стерилизация, в резултат на която след няколко години неизбежно ще възникнат трудности от социален характер… Затова бъдещето на германския народ зависи изключително от решението на проблема с жизненото пространство. Такова решение може да се търси само в най-близко време, което да обхване продължителността на живота на три поколения…
Вярно с оригинала:
Полковник от служба на генералния щаб Хосбах
Из стенограмата на съвещанието в главната квартира на вермахта на 9 януари 1941 г.
12 часа и 15 минути. Съвещание на фюрера с главнокомандващия сухопътните войски в Бергхов…
При продължаване на съвещанието в 14 часа и 45 минути фюрерът в присъствието на имперския министър на външните работи дава следната оценка на общата обстановка…
На Балканите само Румъния заема приятелска позиция към държавите от оста, позицията на България е лоялна. Българският цар от страх отлага присъединяването към тройния пакт. Това се яви следствие на натиска от страна на Русия… сега България е решила да се присъедини към тройния пакт…
Особено важен въпрос за разгрома на Русия е въпросът за времето. Макар и руските въоръжени сили да са глинен колос без крака, все пак не е възможно да се предвиди тяхното по-нататъшно развитие. Доколкото Русия трябва да се разгроми във всеки случай, най-добре е това да стане сега, когато руската армия е лишена от ръководители и е лошо подготвена и когато на русите се налага да преодоляват по-големи трудности във военната промишленост, създадена с чужда помощ.
Все пак и сега не трябва да се подценяват русите. Затова немското настъпление трябва да се води с максимални сили. В никакъв случай не може да се допусне фронтално изтласкване на русите. Затова са необходими най-решителни пробиви. Най-важната задача се състои в бързото отрязване на района на Балтийско море; за тази цел трябва да се създаде особено силна групировка на дясното крило на немските войски, които ще настъпят северно от Припетските блата. Макар и да са големи разстоянията в Русия, те не са по-големи от разстоянията, с които вече се справиха германските въоръжени сили. Целта на операцията трябва да се състои в унищожаването на руските въоръжени сили, в завладяване на най-важните икономически центрове и разрушаване на останалите промишлени райони, преди всичко в района на Екатеринобург (Свердловск), освен това необходимо е да се завладее и районът на Баку.
Разгромът на Русия ще бъде за Германия голямо облекчение. Тогава на Изток ще бъде необходимо да се оставят само 40-50 дивизии…
Гигантските пространства на Русия крият в себе си неизчислими богатства. Германия трябва икономически и политически да завладее тези пространства, но не да ги присъединява към себе си. По такъв начин тя ще разполага с всички възможности за водене в бъдеще борбата против континентите, тогава никой не ще може да я разгроми. Когато тази операция бъде проведена, Европа ще затаи дъх.
Писмо на Хитлер до Мусолини от 21 юни 1941 г.
Канцелария на министъра на външните работи
Из писмо на фюрера до дуче от 21. 6, 1941 г., доставено от специален куриер (господин фон Клайст) и предадено на дуче. Изготвени са три фотокопия…
Берлин, 23 юни, 1941 г. Ломан
Дуче!
Аз ви пиша това писмо в момент, когато тежките размисли, продължаващи месеци, а така също и вечното неспокойно изчакване се завършиха с вземане на най-трудното в моя живот решение. Аз мисля, че нямам право повече да търпя положението, след като ми докладваха последната карта с обстановката в Русия, а също така и след запознаването ми с многобройните донесения. Аз преди всичко смятам, че вече няма друг път за премахване на тази опасност. По-нататъшното изчакване ще доведе най-късно тази или идущата година до гибелни последствия…
Двете държави, Съветският съюз и Англия, в еднаква степен са заинтересувани от разпадналата се, отслабнала от продължителна война Европа. Зад тези държави стои в позата на подстрекателя и изчакващия Северноамериканският съюз. След ликвидирането на Полша в Съветска Русия се проявява последователното направление, което – умно и предпазливо, но твърдо – се възвръща към старата болшевишка тенденция за разширение на съветската държава. Протакането на войната, необходимо за осъществяване на тези цели, се предполага да се постигне чрез парализиране на немските сили на Изток, за да не може немското командване да се реши на сериозно настъпление на Запад, особено от въздуха…. Аз не ще се поколебая нито за миг да се реша на тази крачка, ако, без да говорим за всички други предпоставки, бъда поне малко застрахован от внезапно нападение от Изток, или даже от заплахата за такова нападение. Русите имат грамадни сили…
Ако и по-нататък се търпи тази опасност ще се наложи вероятно да се загуби цялата 1941 г. и при това общата ситуация ни най-малко няма да се измени. Напротив. Англия още повече ще се възпротиви на едно сключване на мир, тъй като тя все още ще се надява на руския партньор. При това тази надежда, естествено, ще расте според усилването на боеспособността на руските въоръжени сили. А зад всичко това още стоят и американските масови доставки на военни материали, които се очакват от 1942 г.
Като не говорим повече за това, дуче, трудно е да се предполага, че ще ни се предостави такова време. Защото при такова гигантско съсредоточаване на сили - аз все пак бяха принуден от своя страна да хвърля на източната граница все повече танкови сили и да обърна вниманието на Финландия и Румъния върху опасността – възможно е в даден момент оръдията сами да започнат да стрелят. Моята отстъпка би донесла тежка загуба на престиж. Това би било особено неприятно, отчитайки възможното влияние върху Япония. Затова след дълги размишления аз дойдох до извода, че е по-добре да се разкъса тази примка преди още тя за бъде стегната. Аз считам, дуче, че тъкмо по този начин ще окажа в тази година на нашето съвместно водене на войната, може би най-голямата услуга, каквато въобще е възможна…
При тези условия, аз се реших, както вече споменах, да сложа край на лицемерната игра на Кремъл. Аз предполагам, т.е. аз съм убеден, че в тази борба, която в края на краищата ще освободи Европа в бъдеще от голяма опасност, ще вземе участие Финландия, а също така и Румъния. Генерал Марас ми съобщи, че вие, дуче, също ще предоставите поне един корпус. Ако вие имате такова намерение, дуче – аз го приемам, от само себе си се разбира, с благодарно сърце…
Що се отнася до борбата на Изток, дуче, то тя, определено ще бъде тежка. Но аз нито за секунда не се съмнявам в сериозните успехи. Преди всичко аз се надявам, че накрая ще ни се удаде да осигурим за дълго време обща продоволствена база. Тя ще ни послужи като доставчик на онези ресурси, които вероятно ще ни потрябват в бъдеще. Смея да добавя, че както сега може да се мисли, тазгодишната немска реколта обещава да бъде много добра. Напълно е допустимо, че Русия ще се опита да разруши румънските петролни извори. Ние създадохме отбрана, която, надявам се, ще ни предпази от това. Задачата на нашите армии е да премахнат колкото е възможно по-бързо тази опасност.
Ако аз на вас, дуче, едва сега изпращам това послание, то е за това, че окончателното решение ще бъде взето едва днес в 7 вечерта. Затова аз ви моля от сърце никого да не информирате за това, особено вашия посланик в Москва, тъй като няма абсолютна увереност, че нашите кодирани донесения не може да бъдат разшифровани…
Каквото и да се случи сега, дуче, нашето положение от тази крачка не ще се влоши; то може само да се подобри…
В заключение аз бих искал да ви кажа още едно. Аз се чувствам вътрешно отново свободен, след като дойдох до това решение. Сътрудничеството със Съветския съюз, при целия искрен стремеж да се постигне окончателно облекчение, често ме е измъчвало, защото това ми се струваше като скъсване с цялото мое минало, моето мировъзрение, моите предишни задължения. Аз съм щастлив, че се освободих от това морално бреме.
Със сърдечен и другарски поздрав.
До негово височество ръководителя
на италианското кралско правителство
Бенито Мусолини, Рим
Главна квартира на фюрера
16/V11 – 41 ВО/Фю
Протоколен запис
По поръчение на фюрера днес в 15 часа при него се състоя съвещание с райхслайтера Розенберг, райхминистъра Ламерс, фелдмаршал Кайтел и с мене (Борман)...
Във встъпителното си слово фюрерът подчерта, че той иска да установи няколко основни положения. Сега са необходими редица мероприятия. За това свидетелства изказването на един безсрамен вестник от Виши, че войната против СССР е война на Европа. По такъв начин като че ли войната се води за цяла Европа. С това изказване вестникът от Виши очевидно иска да внуши мисълта, че полза от тази война могат да извлекат не само немците, но и всички европейски държави. Сега е важно ние да не разкриваме своите цели пред целия свят. Това никак не е нужно. Главното е ние сами да знаем какво искаме…
Ние обаче съвсем не искаме да превръщаме преждевременно когото и да е в свой враг. Затова ние засега ще действаме така, както ако бихме осъществявали мандат. Но на самите нас при това трябва да ни бъде съвсем ясно, че ние никога вече няма да си отидем от тези области.
Изхождайки от това, става дума за следното:
1.Нищо да не се прави за окончателното регулиране, но тихомълком да се подготви всичко за това.
2.Ние подчертаваме, че носим свобода.
Крим трябва да бъде освободен от всички чужденци и заселен с немци. Също така и австрийска Галиция трябва да стане област на германската империя…
Русите сега са издали заповед за партизанска война в нашия тил. Тази партизанска война има и своите преимущества: тя ни дава възможност да изтребваме всичко, което въстава против нас.
Н а й-в а ж н о т о е:
Създаване на военна държава западно от Урал не може отново да се поставя на дневен ред, макар за това на нас да ни се наложи да воюваме и сто години. Всички последователи на фюрера трябва да знаят: империята само тогава ще бъде в безопасност, ако западно от Урал не съществува чужда войска. Германия поема върху себе си защитата на това пространство от всевъзможни опасности. Железен закон трябва да бъде: „Никога не трябва да се позволи на когото и да било да носи оръжие, освен на немците.”
Това е особено важно. Даже ако в най-близко време би ни се сторило по-лесно да привлечем някои чужди, подчинени народи за въоръжена помощ – това би било неправилно. Това в един прекрасен ден непременно и неизбежно би ударило по самите нас. Само немецът има право да носи оръжие, а не славянинът, не чехът, не казахът и не украинецът…
Фюрерът подчертава, че целия Прибалтик трябва да стане област на империята.
Също така Крим трябва да стане област на империята с прилежащите райони (областта северно от Крим). Тези прилежащи райони трябва да бъдат колкото може повече…
Гигантското пространство естествено трябва колкото може по-скоро да бъде усмирено. Всичко това може да се постигне най-добре чрез разстрел на всеки, който хвърли макар и крив поглед…
На въпрос на райхслайтера Розенберг фюрерът отговори, че е нужно да се възстановят вестниците, например и в Украйна, за да има възможност да се влияе на местното население…
До групата армии „Център”
12. 10. 41.
Главното командване на сухопътните сили заповяда:
„Фюрерът отново реши, че капитулацията на Москва не трябва да бъде приета, дори ако тя бъде предложена от противника. Моралното обосноваване на тази мярка е съвършено очевидно за целия свят. Също така, както и в Киев, за нашите войски могат да възникнат извънредни опасности от мини със закъснително действие. Затова трябва да се съобразявате в още по-голяма степен с аналогичното положение в Москва и Ленинград. Това, че Ленинград е миниран и ще се защитава до последния войник, е обявено по руското радио.Трябва да се има предвид сериозната опасност от епидемии. Затова нито един немски двойник не трябва да стъпи в тези градове. Всеки, който се опита да остави града и да премине през нашите позиции, трябва да бъде обстрелян и прогонен обратно. Неголеми, незакрити проходи, даващи възможност за масово излизане на населението към вътрешността на Русия, могат само да се приветстват. И за другите градове трябва да действа правилото, че преди завладяването им те трябва да се разрушават с артилерийски обстрел и въздушни нападения, а населението да се обръща в бягство.
Напълно безотговорно би било да се рискува животът на немските войници заради спасяване на руските градове от пожари или да се храни тяхното население за сметка на Германия.
Колкото повече население на съветските градове се насочи към вътрешността на Русия, толкова повече ще се увеличи хаосът в Русия и толкова по-леко ще бъдат управлявани и използвани окупираните източни райони.
Това указание на фюрера трябва да бъде доведено до знанието на всички командири…”
Главно командване на сухопътните сили
Генерален щаб
Оперативен отдел
№ 1571/41
Строго секретно!
Само за командването!
„СС в действие. Документи за престъпленията на СС”, превел от немски Димитър Ламбринов, издателство на БКП, 1961 г.”
С е к р е т н о
Началник-щаб 12 декември 1941 г.
на върховното командване
на въоръжените сили
№ 165/41 г.
Относно преследване на престъпленията против империята или окупационните власти в окупираните територии
-
Приложение
Отдавнашно желание на фюрера е – при действия против империята или окупационните власти в окупираните територии спрямо престъпниците да се прилагат по-други мерки, отколкото досега. Фюрерът се придържа към следното мнение: при подобни престъпления наказания във вид на лишаване от свобода, както доживотна каторга се разглеждат като признаци на слабост. Ефикасно и продължително сплашване може да се постигне само чрез смъртни наказания или чрез мерки, които оставят близките или населението в неизвестност на съдбата на престъпника. На тази цел служи откарването в Германия.
* Черно на бяло
Приложените директиви за преслeдване на престъпленията отговарят на гледищата на фюрера. Те са проверени и одобрени от него.
Подпис (Кайтел)
