/Поглед.инфо/ С Блага Димитрова той обикаля цялата страна, за да спре преселението, искано от Труман и Сталин

В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век конфронтацията на младата ни република с могъщите Съединени щати стига своя връх. Американският посланик е обявен за персона нон грата и двете страни скъсват дипломатическите си отношения. (Чак след 10 години те са възстановени). През границите ни нахлуват банди с "борци за свобода", организирани и финансирани от САЩ, загиват десетки граничари. Но българите не се огъват и прагматичните американци бързо разбират, че този начин да ни поставят на колене е обречен на неуспех.

Затова те започват кампания за изселване на  българските турци, повод е създаването на ТКЗС. И преди това на няколко пъти е имало изселвания, те не са "патент" на социализма. Но след 1950 г. цел на янките е да срутят българската икономика, в която тютюнът все още е основно износно перо. Ръководството ни, начело с Вълко Червенков, не желае да разреши на българските турци, преди всичко по икономически причини, да напуснат родината си. Но както ще прочетете по-долу, и Сталин е категоричен, с друг мотив, че България трябва да разреши този въпрос окончателно - за да не остане "турска агентура" в 25-километровата гранична зона. Макар че нашите ръководители, най-вече Антон Югов, изразяват плахо несъгласие със Сталин, те се подчиняват. И на 3 август 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение №270 за изселването, в което до най-малки подробности е уточнено всичко. Но не след дълго изглежда и Сталин разбира грешката си и на 26 април 1951 г. ПБ на ЦК на БКП приема протокол №103, който цели да се подобри работата на партията сред турското население. Казано иначе, към турските райони потичат потоци от инвестиции. Целта е да се стопира изселническата кампания чрез подобряване на живота в тях. Това е доста трудно, защото тя вече е набрала скорост. С непосилната задача през 1951 г. се нагърбва световноизвестният гениален турски поет Назъм Хикмет (1902-1963), който излиза от турските зандани след 17 години затворничество. 

Голямата българска поетеса Блага Димитрова в онези години е всеотдайна комунистка. И е една от първите ни красавици тогава. Легенди се носят за техните взаимоотношения, но известното е твърде малко. Предлагам ви откъс от биографичен роман на един блестящ съвременен турски писател, в който се намеква за тяхната връзка. 

Блага съпровожда Назъм из страната и описва вълнуващите десетки срещи на поета с турското население, което всеки момент може да се включи в поредния тъжен керван към южната ни граница. И чудото се случва - Назъм Хикмет спира изселничеството! Блага Димитрова описва в тъничка документална книжка "турнето" на турския поет, което прилича на триумфален марш сред стотиците хиляди негови почитатели. Не само спират да се изселват, но и стават пламенни строители на българските ТКЗС-та. Предлагаме ви редове от книгата на писателката, която излиза от печат в далечната 1955 г. Шест години след първото си идване у нас Хикмет отново е в България, но е недоволен, че не са изпълнени всички обещания към турското малцинство. Посещава само Черноморието и... Блага.

"Политическа история на съвременна България", сб. документи, том II, (1948-1953), изд. "Държавна агенция архиви", 2018 г. 

Из записа на беседата на Й.В. Сталин с Вълко Червенков, Георги Дамянов и Антон Югов по въпроси от вътрешнополитическия живот в България

Москва, 29 юли 1949 г.

Секретно

Присъстват др.др. Маленков, Булганин, Вишински

... Червенков казва, че в последно време турците са се размърдали, искайки разрешение за изселване в Турция. Тази кампания е инспирирана извън страната... Че преобладаваща част от турците са добри производители на тютюн и че е невъзможно да бъдат пуснати от България.

Др. Сталин посочва, че въпреки всичко тези турци трябва да бъдат изселени, без да се мисли за тютюна... 

Югов посочва трудностите, свързани с това, че местата, където живеят сега турци в България, са голи и ще трябва всичко наново да се строи. Те мислят да започнат изселването на турците от България през есента.

Др. Сталин пита дали Турция ще ги приеме.

Югов отговаря, че това, разбира се, е съмнително.

Др. Сталин казва, че трябва да бъде запитано турското правителство какво мнение има по този въпрос, а в това време изселването може да бъде забавено до есента. 

Югов казва, че би било целесъобразно първоначално да бъдат изселени турците от 25-километровата гранична зона.

Др. Сталин потвърждава правилността на това решение, тъй като на границата не трябва да бъдат държани шпиони.

Др. Сталин пита има ли в България излишък от население.

Югов потвърждава, че има излишък от хора, които нямат земя. Той подчертава отново, че преселването на турците ще затрудни тютюнопроизводството.

Др. Сталин обяснява, че и без турци в България ще има тютюнопроизводители, и че трябва да се освободят от турците. Той пита как се държат турците в централните райони на България.

Югов отговаря, че те се държат лошо, но не правят нищо особено. На въпроса на др. Сталин той отговаря, че в българското Велико народно събрание има няколко турци. Подчертава също така, че турската младеж, в частност от района на Шумен, се настройва на демократична вълна.

Др. Сталин се интересува дали турците са получили някаква земя след революцията.

Югов отговаря положително.

Др. Сталин казва: Нека турците заминат за Турция, там ще им дадат да се разберат, там ще почувстват разликата... И се интересува има ли в България бракове между турци и местни жители.

Югов отговаря, че в България те са много малко. Казва, че в България живеят и помаци, те са 150 000 и живеят също в граничните райони. Ще се наложи да бъдат преселени във вътрешността на България...

Др. Сталин пита не ги ли безпокоят турците по границата.

Югов отговаря отрицателно и добавя, че турците водят кампания срещу България в печата.

Др. Сталин отбелязва, че те правят това специално заради САЩ... Напомня, че по време на войната Чърчил се оплаквал, че турците не признават радиото...

С това разговорът завършва. Той продължи около два часа.

Публ. във: Восточная Европа в документах российских архивов 1944-1953. т. 2 (1949-1953)

Недим Гюрсел, "Червеният ангел", [биографичен роман за Назъм Хикмет], ИК "Колибри", 2020 г.

... Скоро след пристигането си в Москва Назъм получи покана от Българската комунистическа партия и веднага поиска моето мнение. В поканата се посочваше, че живеещите в България турци са започнали масово да емигрират в Турция поради несъгласие с колективизацията на дребните земеделски имоти. Налагало се този процес да бъде спрян час по-скоро поради опасност от рязък спад на селскостопанската продукция и от рухване на целия отрасъл. Ето защо решихме да изпратим Назъм Хикмет в България и той охотно се съгласи. Тъй като Министерският съвет неотдавна го беше лишил от турско гражданство, на мен беше възложена задачата да му осигуря безпрепятствено преминаване на границата в двете посоки...

В действителност, когато беше изключен от партията, Димитров беше този, който подписа решението, и оттогава Назъм му беше сърдит... Нямахме време дори да отдъхнем в хотела, а веднага предприехме[...] пътуване из България, като посетихме Родопите, Добруджа, Тракия и Делиормана, който предизвика възторга му...

В салона на Военния клуб, където се провеждаше събранието, обръщайки се към селяните, пристигнали семейно с каруци, на магарета или катъри, той им заяви, че ако заминат за Турция, там ще бъдат експлоатирани, унижавани и гладни, след което им начерта светло бъдеще, ако останат в България. Зарече се, когато настъпи моментът, да се завърне в родината заедно с тях. На онези, които засега не желаеха да се включат в кооперативните стопанства и да приемат механизацията на земеделието, обеща в бъдеще за разполагат с безплатно образование, здравеопазване, право на свободно движение и един ден да се гордеят, че са взели участие в строителството на комунизма, който ще бъде достояние на техните деца. По този начин той успя там, където политиците се бяха провалили...

В крайна сметка съумя да убеди кандидат-емигрантите да се завърнат по селата и да се съгласят да им отнемат земята и добитъка. Нещо повече, той постави крайъгълния камък на два нови кооператива. Дори намери начин да разубеди селяните, които искаха построяването на джамия. Бих искал да видите как тези хора целуваха ръцете на Назъм, просълзени късаха паспортите и извиха хоро...

С една дума, той успя в едно начинание, което явно не бе по силите на българското ръководство... След завръщането ни в София другарят Червенков ликуваше. Посрещна ни още от вратата на своя кабинет, благодари ни и ни целуна по устните по руски обичай... Денят премина във възторжени възгласи. Вечерта Назъм възвърна своята независимост и след вечеря изчезна, като ме постави в много неудобна ситуация. На другия ден изобщо не се обади и всички много се разтревожихме. Заедно с другарите го търсехме къде ли не. Накрая се оказа, че е бил на гости у поетесата Блага Димитрова, където, по думите му, са пели революционни песни, но съм сигурен, че песни като техните не бихме посмели да запеем дори в затвора...

Блага Димитрова, Събрани творби, том 4, "Назъм Хикмет в България", пътепис, изд. ТИХ-ИВЕЛ, 2004 г.

- Много искам да дойда във вашата страна! Там има 500 000 мои сънародници. Аз трябва да ги видя, трябва да говоря с тях!

Това каза на група българи Назъм Хикмет, току-що пристигнал в Москва.

И ето, едва месец след това, влакът потегля от Софийската гара. Поетът не може да скрие нетърпението си...

Той изважда цяла папка с най-подробни данни и чете ония страници, където е поставил знак: Тая година са летували 2161 турски деца по разни летовища. Предстои откриването на 100 полудневни детски градини в турските села. В 20-дневни курсове са подготвени 150 девойки туркини за ръководителки на детски градини. В Разград са приети 322 души - от тях 72 девойки; в Кърджали - 245, от които 19 девойки. Всичко 567 бъдещи учители се подготвят на пълна държавна издръжка. В турската гимназия в Коларовград (Шумен - бел. ред.) са приети 434 младежи. Отпуснати са 150 стипендии на учащите се турски младежи в средните училища. През 1951 г. само в районите с турско население са изпратени 180 новозавършили лекари. До края на годината е запланувано да се попълнят всички вакантни места. Открити са и функционират 28 участъкови селски болници. По време на прибирането на реколтата са работили 39 сезонни детски ясли с общо 995 места. Открити са 7 нови постоянни ясли. 190 учители българи, които знаят турски език, са изпратени в турски училища. До Девети септември е имало 397 първоначални училища, след 9-ти - 832. До 9-ти - 602 първоначални учители, след 9-ти - 2460. До 9-ти - 69 прогимназиални учители, след 9-ти - 540. До 9-ти - 35 000 ученици в първоначалните училища и 2 000 в прогимназиите. След 9-ти - 70 422 в първоначални и 13 020 в прогимназии.

Поетът продължава:

- Ами напоителните системи! Ами залесителните пояси!

Накрая добавя:

- Само ние, комунистите, сме в състояние да побратимим завинаги народите!

Но сянка на загриженост минава по лицето му:

- И като помисля само, че има заблудени хора, готови да напуснат тая страна, която полага толкова грижи за тях, и да отидат в оня ад!

За него изселването на турците от България е народно бедствие. Едва преди два месеца избягал от огромния затвор, какъвто представлява днешна фашизирана Турция, той не може да се помири с мисълта, че някои негови сънародници, като стадо овце са се юрнали към същия този затвор...

Сутринта в 6 часа влакът се приближава към Русенската гара. Назъм Хикмет... стои изправен в коридора на влака пред отворения прозорец:

- Значи сме в Русе - стария Русчук!

... Въпреки ранния час, гарата е изпълнена с посрещачи...Радостни викове на български и турски език, изтръгнати направо от сърцата, полетяват към влака заедно с цветята и размаханите ръце...

Застанал сред многохилядния митинг в Русе, задавен от вълнение, Назъм Хикмет произнесе приветствие. Цял живот той е бил принуден да се озърта, когато говори и убеждава братята си. За пръв път на наша земя той можа с пълен глас да заговори на своя народ. На тоя хиляден митинг българи и турци, слети в една  неделима маса, жадно слушаха думите на поета...

- Братя мои! Аз избягах от своята родина. Турция, скъпи мои, е заробена от американците. Цели седемнадесет години аз гледах родното небе през решетките на затвора. В свободната българска земя, щастливата родина на Димитров, аз дишам свободно, с пълни гърди. Но аз още не съм спокоен. Тук има мои сънародници, които безразсъдно напускат свободата, щастието на децата си, радостта от социалистически труд, за да отидат в затворите, от които аз едва се спасих...

И в тая кратка предутринна тишина гласът на Назъм Хикмет рисува потресни картини на безработицата на маршализирана (по плана Маршал -  Хр.Г.) Турция, на безчовечната експлоатация, на глада и мизерията там. В провинциалния български град, който има опера, симфоничен оркестър, театър и пр. турският поет разказва за невежеството, в което насилствено се държи народът в заробена Турция...

Назъм Хикмет излиза пред народа в Кубрат. Около 5000 души от околните села са се събрали тук под огъня на пладнето, за да видят човека, за освобождението на когото преди една година на същия площад са устройвали демонстрации. Назъм Хикмет се обръща към жените и им разказва за робското положение на жената в Турция, за постоянния й страх да не бъде нападната, обидена, за невъзможността й свободно да се движи по пътищата между селата. Туркините, притиснати една до друга, слушат и поклащат в такт кафявите си фереджета. Поетът завършва с думите:

- Тук е вашата родина, другари! Вие тук сте на свобода, тук сте на своя земя, а не там, където господстват американците...

Особено децата са във възторг от общителността и веселостта на поета...

- Ей, малчуган! - виква Назъм Хикмет към едно възчерно момче, пъргаво като живак, което стъпва с единия си крак само на петата, вдигнало нагоре забинтовани пръсти. Откъде ти е тая рана на крака?

Момчето сякаш това и чака - да се похвали, че раната е дълбока и че са му били инжекция да не се отрови кръвта. Поетът се спира... 

- А ти, малкият, знаеш ли, че ако баща ти се беше изселил в Турция, за твоята рана нямаше да се намери в село лекар, който да ти бие такава инжекция? Ти щеше да си умреш от тетанус, а това е страшна смърт. Колко пари плати баща ти за тая скъпа инжекция?

Няколко гласа едновременно отговарят:

- У нас лекуването е безплатно!

Назъм Хикмет се усмихва:

- Зная, че е безплатно. Аз исках проверя дали малкият знае това. А в Турция селяните продават нивите си, добитъка си, за да могат да изпратят някой болен от семейството си в града на лечение и пак не им стигат парите. От пет новородени деца в Турция - три умират...

В прохладната столова, където е нагласен обядът, отдавна очакват госта, посочват му най-челното място, но той дири с очи двамата приятели и ги кани да седнат срещу него. Той продължава да говори, да убеждава.

Най-сетне единият извиква трогнат:

- Назъм Хикмет йолдаш (другар - Хр.Г.)! Прости ми! От днес нататък не само, че няма да помисля за заминаване, ами ще тръгна из селата да повтарям на народа всичко, което чух от тебе!

Веднага скача и вторият:

- И аз също!

Гръмна салонът от ръкоплескания. Всички ликуват, че най-сетне двамата твърдоглавци се осъзнаха. Техният пример веднага се последва от десетки други. А най-щастлив от всички е, разбира се, Назъм Хикмет...

Сега почувствах какво значи да се воюва за всеки отделен човек. Назъм Хикмет като истински комунист знае, че не бива да се вдигат ръце от никой син на народа, стига той да не е враг. Упорита, страстна борба трябва да се води за спечелване и превъзпитание на всекиго. Недостатъците и грапавините в характера на някои хора не бива да ни карат да отвръщаме от тях сърцето си...

Наближаваме село Гложево. Няколко околни села са сбрани тук на широката поляна. Има над 6 000 човека... Особено трогнат е поетът от приветствието на бригада "Назъм Хикмет" от ТКЗС-то. Пред госта застават във венец цяла дузина левенти - всички отлични работници...

Село Гложево никога няма да забрави как поетът говореше, стъпил на масата, и после как протегна ръка към Юсуню Байрактар, за да му помогне да се качи до него...

- Този млад човек пожела да дойде при вас от село Кубрат, за да ви каже няколко братски думи.

Юсуню Байрактар, размахал ръце, сякаш наистина развява байрак, завика, колкото му държи сила:

- Другари! В наше село се записаха много хора да заминават за Турция. Е, аз се записах, но сега разбрах, че съм сбъркал. Отказах се от изселване. Другари! Не трябва да оставяме тая земя, която ни е отхранила. Тази земя е наша! Последвайте моя пример! Да живее славният наш Назъм Хикмет!

... Селянин от Гложево, въодушевен от думите на Назъм Хикмет и на Юсуню Байрактар, се хопна отгоре на масата и викна разпалено:

- Другарю Назъм Хикмет! Имаш честната ми дума - и аз няма никога вече да помисля за заминаване в Турция.

След него, втори, трети се качват на масата... Назъм Хикмет се обръща към народа:

- Братя, нека в тоя хубав слънчев ден да не остане ни едно заявление за заминаване! Скъсайте ги, хвърлете ги в огъня!

Влизаме в село Севар... Насреща ни на една просторна ливада са събрани хиляди хора. Тъпани и зурни не могат да заглушат виковете "Ура" и "Яшасън (да живее - Хр.Г.) Назъм Хикмет!"... Народът, без да се съобразява с мелодията, която свири музиката, запя съвсем друго - "Песен на труда" - но това съвсем не развали впечатлението, напротив, въодушевлението се засили още повече. За пръв път чувах кирковата песен на турски език. Докато стигне до естрадата, Назъм Хикмет минава под градушка от цветя. На пътя му се изпречва майка с малко дете. Тя разказва на поета, че детето се е родило през месец май миналата година, тъкмо при появяването на гладната стачка, и го кръстили Назъм... Поетът го вдига високо над главата си. Народът се струпва край него и в хор му говори, че има още много други момчета, кръстени на негово име...

- Ами има ли някой младеж от това село да се учи в Университета? - запитва той.

- Тридесет младежи от село Севар се учат във висше учебно заведение - отговаря гордо турчинът...

Назъм Хикмет възкликва:

- Да го казваш това на някой селянин от Турция, няма да ти повярва. Там бедният народ не може да си представи, че синовете му могат да станат учени. Само богаташките деца имат това право...

Голяма тълпа от народ, начело с музика от тъпани и зурни, посреща госта на една просторна поляна пред село Завет...

Поетът разказва за свои лични срещи с някои от изселените турци от България, предава думите им. Особено тежко било за изселниците, като разбрали, че турските власти не ги искат, че се чудят къде да ги дянат. Дълго турското правителство не е давало разрешение на изселниците да минат границата, а сега ги гледат накриво.

- Защо мислите турското продажно правителство не иска изселниците от България? Много просто: защото се бои от тях. Престъпните управници в Турция знаят, че тия хора идват от страна, която строи социализма и в която трудовият народ е на голяма почит. Естествено, че изселниците веднага ще почувстват огромната разлика между живота в двете страни. И така всички изселници ще бъдат опасен елемент за безскрупулните експлоататори, те ще насадят в Турция революционния дух на социалистическа България...

Утрото сварва поета пак на път из прашните делиормански шосета. В град Омуртаг малко пионерче приветства госта и му завързва на врата червена пионерка. Така, с яркоалената връзка той произнася своята реч пред народа...

Свиква се съвещание на партийния актив... Изправя се Гюлхабар Миляимов от град Омуртаг и разпалено разказва какви ужаси е преживял в Турция. Той е беглец оттам. Един през друг стават сънародниците на поета, стъпват на стола си и с цялото си сърце извикват към него, че няма да си простят своята некомунистическа постъпка, загдето са подали молби за изселване и че от днес нататък те стават истински комунисти, предани до смърт на делото на големия турски комунист... 

Тълпа се е събрала пред вратите и всички скандират: "Няма да заминем!" Някои размахват във въздуха паспортите си. В очите на Назъм Хикмет блестят мъжествени сълзи на щастие...

... Но град Кърджали надмина всички. 30-хилядно множество е потопило целия градски площад, градината, околните улици... Изправен  на балкона на градския съвет, Назъм Хикмет предизвиква буря от възторг...

В същия нарастващ неудържим темп се изля въодушевлението на целия народ в Крумовград... Излиза младежът Рамадан Халилов от село Рогач и вика:

- От днес нататък аз се разделям с баща си, който иска да замине за Турция, и оставам с Назъм Хикмет! Той е вече мой баща!

Поетът крепко прегръща тоя верен свой син...

Поетът проведе 20 митинга с общо 150 000 души, 10 беседи с народа, 12 срещи с партийния актив по места. Той основа две нови ТКЗС, закрепи няколко стари... На летище  Враждебна, преди отлитането си за Москва, Назъм Хикмет каза:

- Освен моята родина и Съветския съюз аз вече имам още една родна страна - България!

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели