/Поглед.инфо/ „Ще ви помогнем всякак, искаме едно – да не сте терен за агресия срещу нас”.

Преди няколко месеца публикувахме страница за икономическата помощ за родното ни стопанство, която Съветският съюз ни оказва в първите няколко години след Девети. https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/stalin-shte-pomognem-na-balgariya-da-stane-tsvetushta-darzhava-ako-cherno-na-byalo.141243.

Едно от най-трудните времена за България, откакто я има, е това след 1944 г. България е фалирала отвсякъде и във всичко държавица. Германия е изсмукала безмилостно жизнените й сокове, още тогава задълженията й към нас са възлизали на много милиарди, някои от тях са отпреди началото на войната. Съвременни управници, например Иван Костов, са се осмелили да намекнат на германските си колеги за борча им, но вниманието, което те са им обърнали, се равнява на една голяма нула. Нещо повече, и днес техните икономически гиганти са се впили като пиявици в родината ни, а милиардните печалби, разбира се, не остават в нея. Един само пример - всеки знае, че с малки изключения, не са български веригите хранителни магазини , нахълтали във всеки квартал на големите ни селища. (Lidl, Lidl uber ales). И тази безогледна икономическа агресия се прикрива с прокъсаното смокиново листо на идеята за Европейски съюз. Загадка с неповишена трудност - защо ли ръководителите на ЕС днес толкова напират и за останалите извън него балкански държави?

Но да се върнем на темата си. След 1944 г., освен съседите ни, наточили зъби за наши територии, ни връхлетява и едно друго небивало бедствие – тригодишна опустошителна суша. И тогава от гладуващия все още Съветски съюз към нас тръгват безброй влакови композиции и кораби, натоварени със зърно и дори със слама.

Но се случва невероятното – българското партийно и държавно ръководство вземат решение, граничещо с лудост - да се изгради в изостаналата до немай къде България индустрия и тежка промишленост. И успява – ако използваме шаблона, на смелчаците и господ помага. Промишленият ръст на годишното производство стига до главозамайващите 22.8 %. Но зад гърба ни, както се досещате, е Съветският съюз и лично Сталин. (Виж по-долу). На България се предоставя всичко, от което се нуждае, за да осъществи тази грандиозна идея - от много изгодни кредити, до доставки на съоръжения, чиито цени са в пъти по-ниски от западните, при това така разтеглени във времето, че немалко от тях, „забравяме” да доразплатим…

Сталин иска от нас българите само едно – да не станем отново терен за агресия срещу СССР. Изречено е пред наша делегация през януари 1946 г.:

„…От вас нищо не искаме… Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава, ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да чувствате, че има на кого да се облегнете, за да имате по-голяма самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не послужи като терен за агресия и вражески маневри против нас…”

Кой ти помни сега такива неща, дори да ги е чел?

А някои неграмотни апапи с чужди паспорти пак се опитват да изхвърлят Русия от сърцата на българите.

„Българо-съветски икономически отношения (1944 – 1958), проф. Златко Златев, Издателство на Българската академия на науките, 1986 г.

Из глава трета „Задълбочаване на икономическите връзки със СССР (1949 - 1954)”

Участието на СССР в индустриализацията на България

Един от основните и трудни проблеми, които решава народнодемократичната власт в хода на социалистическото преустройство на народното стопанство, е изграждането на едра съвременна индустрия, способна да постави на модерна техническа основа отделните отрасли на икономиката и да играе ролята на мощен ускорител на стопанството и културното развитие на страната. Първите, неуверени още крачки към преодоляване на промишлената изостаналост на страната са направени в последните години на възстановителния период (с изпълнението на двегодишния народностопански план 1947 – 1948 г.) Но едва след Петия конгрес на БКП (декември 1948 г.) индустриализацията застава в центъра на икономическата политика на държавата и започва да определя насоките на стопанското развитие на страната. Основната част от националните финансови и материални ресурси, външните кредити, вътрешните държавни заеми, импортът, техническите кадри, стопанският апарат и др. се използват за разгръщане на огромно за мащабите на страната и на дотогавашното развитие на българската индустрия строителство на заводи, електроцентрали и рудници, за проучване и разработка на природните богатства, за подготовка на специалисти и за създаване на цяла армия от нови промишлени работници….

За успешното решаване на проблемите на своята индустриализация и особено за изграждане на развита тежка промишленост, нашата страна разчита на икономическата и технологическата помощ преди всичко на Съветския съюз, който разполага с развита индустриална база, тежко инвестиционно машиностроене, произвеждащо компактно оборудване за цели заводи, богат производствен опит, квалифицирани кадри, система от научни и проектантски институти, значителни постижения в науката и техниката.

Участието на СССР в индустриализацията на България се изразява в: 1. Отпускане на кредити за закупуване на машини и съоръжения за нови промишлени предприятия, електроцентрали и рудници, за модернизация и разширение на съществуващи заводи и мини; 2. Проектиране, организиране на строителната дейност, монтаж и пускане на нови предприятия и експлоатация; 3. Проучване на земните недра с цел откриване на находища на полезни изкопаеми и тяхното разработване за обогатяване на суровинната база на българската индустрия; 4. Предоставяне на техническа документация: чертежи, рецепти, нови технологии, образци на нови промишлени изделия и др. и техническа информация и консултации; 5. Лабораторни изследвания на различни руди, минерали, горива, химически продукти и експертизи на различни проекти; 6. Подготовка на технически кадри и производствено-техническо обучение на български специалисти и работници; 7. Техническо съдействие за усвояване на производството на нови машини, химически продукти, за по-рационално и ефективно използване на различни суровини, за подобряване организацията на производството и повишаване на производителността на труда в много предприятия.

България използва съгласието на СССР да оказва все по-значителна техническа помощ за изграждането на нови предприятия. Въз основа на договора от 1 април 1948 г. между Министерството на промишлеността и „Металимпорт”, от една страна, и Министерството на каменовъглената промишленост на СССР и „Техноекспорт” от друга, се подписва договор за оказване на техническо съдействие по изготвяне на проекта на Централната обогатителна фабрика в Перник с производителност 1 250 000 т. въглища годишно. Подобен договор се сключва и за проектиране на обогатителната фабрика при Маришкия минен басейн – Димитровград. (Основната част от капиталните вложения по кредитната спогодба от 23 юли 1947 г. се насочва към новоизграждащия се промишлен център Димитровград. Тук се оказва най-подходящото място за построяване на азотноторов завод. Районът разполага с достатъчно суровини (въглища, варовик и др.) и вода за строителството на голямо химическо предприятие. Бързо развиващата се индустрия (АТЗ, циментовия завод „Вулкан”, влязъл в действие през 1947 г., мини „Марбас”, предприятия на хранителната промишленост) се нуждае от голямо количество електроенергия и това налага 25 мегаватовата ТЕЦ „Марица – 3”) да се изгради също в Димитровград. Още в края на 1947 г. съветски инженери започват проектирането на първите цехове на АТЗ, а в началото на 1948 г. започва строителството на пътища, жилищни сгради и лагери за младежи бригадири. През 1949 – 1951 г. се издигат корпусите на основните цехове и се монтират инсталации за производство на амоняк, азотна киселина и амониева селитра. Първият етап на строителството завършва в края на 1951 г., когато става официалното откриване на първенеца на нашата тежка химическа промишленост. – б. Зл. Зл. )

През разглеждания период (1949 – 1954) продължава изпълнението на кредитните спогодби от 23 август 1947 г. и от 9 август 1948 г. Извършват се проектирането, доставката на машини и съоръжения, строителството и пускането в експлоатация на първите големи заводи за производство на стомана и прокат, изкуствени торове и различни химически продукти (калцинирана сода, сода каустик, сярна киселина и др.), целулоза и хартия, за обогатяване на руди и въглища и т.н. Отпада изграждането на едни предприятия или се отсрочва вносът на комплектите съоръжения… Установят се нови срокове…

Сравнително късно, на 10 февруари 1953 г., се подписва споразумение … за оказване на техническа помощ на НРБ в изграждане на два циментови завода… с производителност 300 000 т. цимент годишно…

В началото на 50-те години участието на СССР в индустриализацията се разширява. Подписват се споразумения за доставка на комплекти съоръжения за нови заводи и електроцентрали. Протоколът от 29 януари 1952 г. урежда най-съществените въпроси по оказване на техническа помощ на НРБ в строителството на пеницилинов завод с производителност до 2000 млрд. международни единици кристаличен пеницилин годишно с възможност за разширяване и за производство на срептомицин и други антибиотици… Пускане на завода в действие през 1954 г.

За оказване на техническа помощ в България ще бъдат изпратени специалисти и ще се определят срокове, съгласувани с главния инвеститор (Министерството на народното здраве), а генералният доставчик (Министерството на здравеопазването на СССР) ще приеме на обучение 5 български граждани… За строителството на пеницилиновия завод СССР не отпуска нов кредит, а закупуването на необходимата техника се извършва по клиринговата сметка на действащото през 1952 г. търговско споразумение…

На 15 октомври се подписва Спогодба за оказване на помощ за България в развитие на промишлеността и увеличаване на производството електроенергия. Тя предвижда техническо съдействие на Съветския съюз, вкл. проектиране и доставка на съоръжения за изграждане на редица нови предприятия: за автотракторни резервни части с мощност 5 000 т. годишно, два завода за цимент за по 300 000 т., за захар (два завода – едният за преработка 12 000 т. захарно цвекло, а другият – на 10 000 т. в денонощие), за изкуствена коприна и целволе (4 500 т. годишно) заедно с топлоелетрическа централа – 12 000 kW, за топене на мед 7 500 – 8 000 т. рафинирана мед, 10 000 т. син камък и 20 000 т. сярна киселина), водноелектрически централи „Студен кладенец” и „Кърджали – по 60 000 kW и др. За всеки промишлен обект двете страни сключват отделен конкретен договор (контракт), определящ стойността на машините и апаратурите и на техническата помощ… Съветската техническа помощ и съоръжения се заплащат по сметките на кредитните спогодби от 1947 и 1948 г. по този начин се увеличава броят на заводите, които се строят със съветските кредити, получени още в първите години след Втората световна война…

Основната част от договорените доставки се изпълнява през 1953 – 1957 г. По голямата част от предприятията започват да дават продукция след 1957 г. Медодобивният комбинат „Г. Дамянов” се строи край Пирдоп… от 1954 г., а първите тонове мед са произведени през 1958 г.. От 1959 г. страната задоволява нуждите си от този ценен метал със собствено производство. Корпусите на циментовия завод (най-големият по това време в България) се издигат в Девненската низина. Мощността му достига 417 000 т. Влиза в експлоатация в края на 1958 г. По-бавно се изгражда захарния завод. Първата девененска захар е произведена през 1964 г. …

Общо до 31 декември 1954 г. по кредитните и клиринговите спогодби са контрактувани доставки за комплектни промишлени обекти за 31 200 000 рубли… Общо за кредитните обекти (металургичен завод „Ленин” край Перник, содов завод „К. Маркс” в Девня, целуозен завод „Ст. Кираджиев” на гара Кричим (дн. гр. Стамболийски ) Оловно-цинков в Кърджали, разширение на ТЕЦ „Надежда” (дн. ТЕЦ „София”) и ВЕЦ „Батак”) са контрактувани комплектни съоръжения за 19 999 000 рубли… Общо за клиринговите обекти, договорени за доставка по ежегодните търговски протоколи – пеницилинов завод, циментов завод, завод за първична преработка на памук, полиграфически комплекс и металоконструкции на МЗ „Ленин” са контрактувани комплекти съоръжения за 11 248 000 рубли… Наблюдава се тенденцията от една страна да не се бърза с усвояване на всички кредити по спогодбите от 1947 и особено от 1948 г., като остане за по-дълго време известен резерв от средства, а от друга страна – по възможност да се внасят повече машини и съоръжения по ежегодните търговски споразумения…

Пред разглеждания период Съветският съюз изиграва голяма роля за полагане основите на тежката промишленост в България, за развитие на нейните най-важни отрасли – металургия, тежка химическа промишленост, машиностроене и енергетика. Пуснати са в експлоатация металургичните заводи в Перник (1953) и Кърджали (1955), Азотноторовият завод в Димитровград (1951), содовия завод в Девня (1854), целуозният завод в Кричим (1952); извършени са реконструкции и разширения на завода за селскостопански машини „Г. Димитров” в Русе, на заводите „Елпром”, на Минния машиностроителен завод в Перник и др. Изградени са и други големи промишлени предприятия: пеницилиновия завод в Разград (1954), циментовия завод в Девня (1958), електропорцелановия завод „Ленин” – с. Николаево, Старозагорско (1953), авторемонтни заводи, обогатителни фабрики, електроцентрали, рудници и пр.

С техническото съдействие на Съветския съюз се развиват главно онези отрасли на промишлеността, без които е невъзможно по-нататъшното индустриално и икономическо развитие на страната… промишлени клонове, разширяващи експортните възможности на България – тютюнева, циментова, консервна, шивашка, обувна, кожарска, мебелна, текстилна и пр.СССР стимулира развитието на тези индустрии чрез износ в нашата страна на различни машини и суровини и закупуване на все по-големи количества стоки…

Разбира се, в хода на индустриализацията се допускат и грешки. Не всички технически решения и проекти, машини и технологии отговарят на съвременните изисквания. Сериозно изостава внедряването на най-новите научно-технически постижения и на челния чуждестранен технически и производствен опит… Отделни предприятия пускат продукция с висока себестойност (нерационално се използват суровините, горивата, машинния парк и трудът на работниците) и вместо да реализират печалби, те са принудени да искат дотации от държавата.

Най-съществено значение за индустриализацията на България имат съветските кредити. Те се отпускат при благоприятни условия (сравнително ниска лихва след 1949 г. – 2 %, приемлив начин на изплащане – чрез износ на традиционни стоки или продукция на новопостроени заводи, отсъствие на гаранции, които са характерни за заемите, отпускани от западните държави…) Погасяването на дълговете започва не от деня на получаване на кредита, а едва след завършване на доставките на инвестиционнните обекти, което облекчава плащанията и намалява времето, през което се начисляват лихви.

* Черно на бяло

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?