/Поглед.инфо/ Днес ще минем на пръсти покрай вихрушката на деня, в която са вперени очите на целия свят. Малко скучно ще е за някои, но ще се потопим във времето преди близо 80 години, в това как и с чия помощ българското държавно ръководство тогава решава големите проблеми на отечеството ни, което е разорено и ограбено до шушка от германските ни „братя и съюзници”. Новият икономически курс на току що пръкналата се социалистическа държава е ясен и изграждането ще започне от нулата. България ще има не само лека промишленост, но и тежка. Успехът е смайващ – за няколко години промишленият ръст на годишното производство стига до 22.8 %. За повече виж: https://duma.bg/za-30-godini-se-postroi-balgariya-za-30-ya-sasipaha-n182122?fbclid=IwAR1H1vEZCtctoqkyQ-iRkkcaaGkpbsQTwqfE1ZU8vndRqFw643iJ_hK9ynw

Съветския съюз не само ни поощрява, но и ни помага

всячески – кредитите са изключително изгодни, а цените на доставкитесав пъти по ниски от международните, при това плащаме за тях със селскостопански продукти и суровини. Пък и не малко борчове са разтеглени във времето и в крайна сметка накрая са ни опростени. Огромна е ролята на Георги Димитров, пред когото вратите на Кремъл са били отворени винаги. Днес ви предлагаме да прочетете как и с какво се слага началото на обещанието на Сталин.

Малко са ни другите ядове, свързани с това, че България се е натикала в лагера на победените държави и във Втората световна война, но ни връхлита и друго, невиждано дотогава бедствие – изпепеляваща всичко тригодишна суша. Сривът в земеделското производство е над 50 %. Гладът надвисва над България със страшна сила – милиони животни умират от глад. Загиват над 2 милиона овце.

Но от гладуващата все още съветска страна тръгват безкрайни ешелони и кораби с хлебно и фуражно зърно, дори и слама се внася. Защо ли никой не споменава за това днес?

Но нищо в тоя свят не е даром. Условието за помощта, обещана от Сталин и Молотов пред българска делегация, е едно едничко: никога повече България да не се превръща в терен за агресия и вражески маневри против Съветския съюз!

Ами сега?!

Колко заводи у нас като азотно-торовия в Димитровград са построени с помощта на СССР?!

Из сборника статии и документи "Българо-съветски политически и военни отношения (1941-1947)", Военно издателство, 1999 г.

Из шифрованата телеграма
от Трайчо Костов до ЦК на ВКП (б)
26 януари 1946 г., София

    
До Филипов (ЦК на ВКП (б)
Москва

…В доклада си пред парламентарната Комисия по външните работи министър Стайнов изрази голямо задоволство от приема в Москва. Пред цял свят СССР показа, че признава правителството на ОФ…Сталин и Молотов казаха: от вас нищо не искаме… Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава, ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да чувствате, че има на кого да се облегнете, за да имате по-голяма самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не послужи като терен за агресия и вражески маневри против нас…

                           Спиридонов

Българо-съветски икономически отношения (1944–1958), проф. Златко Златев, Изд. на Българската академия на науките, 1986 г.

Развитие на стокообмена през 1946 г.

В началото на 1946 г. започват нови търговски преговори… Българската правителствена търговска делегация пристига в Москва на 16 януари 1946 г. В хода на преговорите тя настоява клиринговите сметки да се водят в американски долари, като част от българските стоки, внасяни в СССР, бъдат заплащани със свободна валута, а при определяне на цените на отделните стоки (в долари ) да се вземе предвид тяхното равнище на световния пазар. Същевременно искане на българските представители е засилването на вноса на черни и цветни метали, електросъоръжения, машини и материали за транспорта и минната промишленост, селскостопански машини и инвентар и др. с оглед подмяната на износените части и съоръжения в железопътния транспорт и мини „Перник”, снабдяването на новообразуваните кооперативни стопанства с необходимите машини и инвентар и разширяването на електрификацията. Българските делегати поставят и въпроса за изравняване на стокообмена по търговската спогодба от 1940 г. чрез доставката на съветски стоки за България.

Резултатите от продължителните преговори са благоприятни за българската делегация. Съветската страна задоволява по-голямата част от българските искания. Тя се съгласява уреждането на разплащателните и кредитните отношения да става в долари (като клирингова валута), която създава условия за по-бързо равномерно изпълнение на договорите. Постига се споразумение за внос в България на повече метали и машини, за покриване на салдото от 1940 г. и др. Двете делегации се договарят за увеличаване цените на българските износни стоки. На 27 април 1946 г. новата спогодба… за взаимни доставки на стоки е подписана от българския пълномощен министър в СССР Н. Николов, от директора на външната търговия М. Матеев и от министъра на външната търговия на СССР Анастас Микоян… Съветската страна осигурява срещу заплащане превоза на стоките предназначени за България със съветски плавателни съдове.

Спогодбата съдържа няколко приложения. В списък № 1 са означени стоките, които СССР трябва да внесе в България: 95 650 т. нефтопродукти, 63 165 т. черни метали, 1945 т. цветни метали, 8365 т. химикали, 1400 т. каучук, 12 000 т. вестникарска хартия, 3000 т. кокс, 20 000 т. пшеница, 20 000 т. царевица, 53 777 т. медикаменти, 703 500 т. ампули. Предвижда внос и на 300 трактора, 350 камиона, 300 струга, различни селскостопански машини, минни съоръжения, строителни машини и др.

Вторият списък съдържа вида и количествата на износните български произведения – 17 000 т. тютюн, 293 т. зеленчукови семена, 10 000 т. пулпове, 23 000 т. руди, 1 милион лозови пръчки за разсад, 100 000 заешки кожи и др. Стойността на взаимните доставки се изчислява на около 72 млн. долара.

Специален протокол определя средните цени на стоките…

Търговското споразумение от април 1946 г. съдейства за по-нататъшното възстановяване на българското народно стопанство…

Предвидения внос на суровини, горива и материали осигурява използването на значителна част от производствената мощност на българската индустрия. Доставените от СССР храни облекчават продоволствените трудности, породени от голямата суша през 1945 г. и помагат за изхранване на населението. Докато почти всички вносни стоки са закупени по цени, приблизително еднакви с тези от 1945 г. (но определени не в левове, а в долари) износните произведения са продадени по средно 42 % по-високи цени…

България продължава да внася главно промишлени суровини, материали и горива, но се увеличава импортът на машини и съоръжения, докато в износа тютюнът не само заема доминиращо място… От общо реализиран износ по спогодбата от 1946 г. за 37 180 200 долара (към първи януари 1948 г.) на тютюна се падат 32 817 000 долара…

На 15 октомври 1946 г. е подписано споразумение между „Българска промишленост” и „Разноекспорт” за доставка на 250 т. говежди мокросолени кожи… („Разноекспорт”) е закупил кожите от американска фирма срещу износ на 52 370 кг. тютюн „Джебел”… С друго споразумение се уговаря внос от САЩ с посредничество на съветска външнотърговска организация на 900 т. мериносова вълна… Сделките осигуряват работа на кожарската, обувната и вълненотекстилната индустрия, използващи само част от производствената си мощност поради недостиг на суровини…

Изпълнението на спогодбата по стойност показва, че българският износ изпреварва (но значително по-малко от 1945 г.) съветския внос…

През 1946 г. се подписват и други стопански спогодби със СССР. В края на август правителството на СССР се съгласява да отпусне кредит на БНБ в размер на 500 000 долара за срок от 6 месеца при 3 % лихва…Кредитът е гарантиран от БНБ и трябва да послужи за авансово плащане на един от трите търговски кораби, които шведска корабостроителна фирма изработва за нуждите на българския търговски флот. Българската страна разчита да върне заема със сумата, която ще получи от експлоатацията на кораба и продажбата на българско розово масло в САЩ, Франция и други страни…

Съществено значение за българското стопанство има договорът от 6 декември 1946 г. за закупуване на съветски трофейни локомотиви и вагони за нуждите на БДЖ. Договорът предвижда да станат собственост на българската държава 127 локомотива и 5396 пътнически, товарни, хладилни и други вагони, намиращи се в движение по българската железопътна мрежа и принадлежащи до 9 септември 1944 г. на хитлеристка Германия (през 1942 – 1943 г. тези локомотиви и вагони са дадени на БДЖ от „Райхсбанк” под наем, а след сключване на Съглашението за примирие стават собственост на СССР.) Закупеният от СССР локомотивно-вагонен парк струва на България 1 977 200 000 лв. Изплаща се чрез износ на стоки. За всеки локомотив страната заплаща по 5 – 6 милиона лв. (един нов локомотив струва на международния пазар 30 – 40 милиона лв.) и за един товарен вагон - 200 000 лв. На 15 април 1946 г. министър-председателят отправя писмо до председателя на министерския съвет на СССР Й. В. Сталин с молба да се отпуснат в заем на българското правителство 40 000 т. зърнени храни…

Междуправителствена спогодба за доставка на зърнени храни от СССР за България се подписва на 27 април 1946 г. Тя предвижда през май, юни и юли 1946 г. съветското правителство да предостави на българското правителство по 20 000 тона пшеница и царевица срещу износ на български стоки в СССР…

Из втора глава „Разширяване на стопанското сътрудничество (1947–1948)

Споразуменията от 5 декември 1947 г. и тяхното изпълнение

През 1947 г. настъпват значителни промени в международните политически и икономически отношения на България. Подписването на мирния договор (10 февруари 1947 г.) създава благоприятни условия за разширяване на външната търговия на страната и за сключване на междуправителствени стопански споразумения с по-широк кръг от държави… Българските стоки проникват на нови пазари, обогатява се номенклатурата на вносните изделия…

Промени се извършват и в структурата и организацията на външнотърговския апарат. През 1947 г. се създават редица държавни и смесени външнотърговски предприятия, които концентрират в свои ръце целия стокообмен в определена търговска област. Въвеждат се държавния монопол и планова организация на външната търговия. С постановление на Министерския съвет от 4 април се създават 5 предприятия за внос и износ: „Булгаррудекспорт”, „Булгаррозекспорт”, „Металимпорт”, „Химимпорт” и експортен отдел към дирекция „Храноизнос“ с участие на Централния кооперативен съюз и частни търговци и 3 акционерни външнотърговски дружества…

Подготовката на преговорите за нова търговска спогодба (за 1947 г.) започва през есента на 1946 г….

На 12 април 1947 г. Димитров изпраща писмо до министъра на външната търговия на СССР А. И. Микоян с молба да окаже съдействие на българската търговска делегация за благоприятно решаване на въпросите, поставени от нея при преговорите за сключване на нова търговска спогодба…

Още преди завършването на преговорите по взаимно споразумение двете страни си разменят стоки като аванс по новата спогодба. Така през май по искане на „Български предачници” са експортирани за България 2 000 т. памук, тъй като запасите са изчерпани и текстилната индустрия започва да намалява производството си…

За 1947 г. се набелязва доставка на нефтени продукти в напълно достатъчно количество (103 000 т.), близо 79 600 т. черни метали и изделия, 2940 т. цветни метали, 11 000 т. памук, 22 200 т. хартия и целулоза, 1500 т. каучук, 55 000 комплекта автомобилни гуми,10 000 т. кокс, 18 000 т. изкуствени торове, 500 000 електрически крушки, около 100 вида медикаменти за 400 000 долара и др. България трябва да изнесе 20 000 т. тютюн за 36 000 000 долара, 416 т. зеленчукови семена, 320 т. арпаджик, 300 т. червен пипер, 1500 т. спирт, 2 000 000 лозови пръчки, 6000 т. пулпове, 33 000 т. руди и концентрати, 200 000 агнешки кожи и др…

Протоколът за стокообмен за 1947 г…. предвижда внос и износ до 31 декември 1947 г. за 87 000 000 долара... Уговорен е вносът на необходимата техника за завършване на новостроящата се ТЕЦ „София”, апаратура и машини за разширение на циментовия завод „Вулкан”, една 3-тонна електропещ за стомана, 10 малки ВЕЦ, една радиостанция и пр. Предвиждат се значителни доставки за транспортни и съобщителни средства (44.2 % от стойността на доставяните са машини и съоръжения) - 830 товарни автомобила, 100 пътнически и 1000 товарни вагона, 200 трактора и др., много строителни и металорежещи машини, киноапарати, инсталации и съоръжения за мините, стотици електромотори и бензинови двигатели…

С новата търговска спогодба СССР оказва на нашата страна нарастваща икономическа помощ. Разширяват се доставките на метали, химикали, памук, кокс и др., което… спомага да се достигне довоенното производство…

На 5 юли е подписана и спогодба за предоставяне на стоков кредит от правителството на СССР на правителството на НРБ. Кредитът е в размер на 5 милиона лева и трябва да се изплати за 4 години… с износ на тютюн, руди, концентрати и хранителни продукти…

През 1947 – 1948 стопанските връзки със СССР не само се разширяват и придобиват траен и стабилен характер, но се обогатяват с нови форми на сътрудничество и икономическа помощ…

В началото на 1948 г. започват преговори за сключване на договор за търговия и корабоплаване. Подписването му се извършва на 1 април в Москва... С него България и СССР „взаимно си предоставят безусловен и неограничен режим на най-облагодетелствана нация по всички въпроси, отнасящи се до търговията и корабоплаването между двете страни, както и по отношение на промишлеността и другите видове стопанска дейност на техните територии”…

На 2 юли 1947 г. е сключена спогодба… за обслужване на самолетите на „Аерофлот” по линията Москва - София при полетите им над територията на България… Тя предвижда откриване на представителство на „Аерофлот”, заплащане на услугите, които извършва българската страна….. Малко по-късно (на 21 август) правителствата на България и СССР подписват съглашение за безвъзмездно предаване на НРБ на 2465 вагона, принадлежащи в миналото на БДЖ, но взети като трофеи от Съветската армия през 1944 – 1945 г…

През септември 1948 г. в Москва е постигнато съглашение за оказване на помощ от съветските власти в освободените от съветската армия страни за връщане останалите там поради военновременните условия около 2400 български товарни вагона. До края на 1949 г. по-голямата част от тези вагони е издирена и върната на БДЖ.

Съветският съюз оказва помощ за олекване на продоволствените трудности, възникнали поради голямата суша през 1947 г. По настояване на българското правителство започват преговори за внос на зърнени храни, които на 15 януари 1948 г. се увенчават с успех чрез сключване на споразумение за доставка на 75 000 т. пшеница. Срещу това България поема задължение да изнесе в СССР 4892 т. тютюн, 3000 т. цинков и 800 т. оловен концентрат през първата половина на 1948 г. Общата стойност на доставката е 9 150 000 долара (по 122 долара на тон пшеница, без стойността на превоза от съветските пристанища на Черно и Азовско море до българските пристанища)…

През 1947 г. българското правителство поставя пред правителството на Съветския съюз настойчиво въпроса за предоставяне на кредит на индустриални съоръжения за изграждане на редица важни промишлени предприятия… В писмо А. И. Микоян министър-председателят Г. Димитров… моли съветското правителство да отпусне на България стоков кредит в размер на 20 млн. долара за срок от 5 години.

Първото споразумение за инвестиционен кредит е сключено на 23 юли и предвижда през периода 1948 – 1953 г. СССР да внесе в България съоръжения за азотноторов завод с годишно производство 30 000 т. синтетичен амоняк, 65 000 т. азотна киселина, 10 000 т. сярна киселина и др., електростанция с мощност 25 000 kW (ТЕЦ „Марица 3” в Димитровград) и опитна станция полукоксуване на въглища, както и да окаже „техническо съдействие за тяхното изграждане… За заплащане на тези обекти… на България се предоставя кредит в размер на 25 000 000 долара при 3 % годишна лихва. Кредитът трябва да се погаси за 7 години… Изплащането на заема трябва да се извърши чрез доставка на обичайни български експортни стоки (тютюн, оловен и цинков концентрат, медна руда и др.) със злато или свободно конвертируема валута….

Българската правителствена делегация, посетила Москва във връзка с подписването на съюзния договор връчва на председателя на Министерския съвет на СССР паметна бележка за доставка на кредит на голям брой нови големи промишлени обекти и на земеделски, строителни и транспортни машини и съоръжения (10 големи завода: мартенов и прокатен, оловно-цинков, хартиено-целуозен, содов, авторемонтен и др., 1 разширение на ТЕЦ, екскаватори и локомотиви за открити рудници, обогатителни инсталации за въглища, железни конструкции и проводници за електрически далекопроводи с високо напрежение, 120 трактора, 1000 камиона и др.) Отправя се е молба на България за огромен за тогавашните възможности на СССР нов инвестиционен и стоков кредит в размер на 200 000 000 долара с десетгодишен период на изплащане.

Исканията на българската страна са удовлетворени частично…. За заплащане на заводите се отпуска кредит от 40 000 000 долара при 3% лихва и срок за погасяване 10 години…

По настояване на българското правителство в началото на 1948 г. започват преговори които на 1 април завършват с подписване н спогодба… Спогодбата предвижда търсене и изучаване от съветски геолози на находища от полезни изкопаеми…

Работата на съветската геоложка експедиция има съществено значение за проучването на нашите подземни богатства, за разкриване на нови находища от ценни метали, коксуващи се въглища и др…Тя открива находища на нефт (при с. Тюленово, Толбухински окръг), на медни и оловноцинкови руди и др…

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели