Десетилетието на ромското включване така и не се състоя, въпреки че у нас са налети стотици милиони долари за интеграцията на тази общност. Държавата умишлено е приела ролята на наблюдател и е оставила инициативата в ръцете на неправителствения сектор.
Кой бизнес е запазена марка за българските роми? Няма еднозначен отговор на въпроса. Металите за скрап, лихварството, проституцията, търговията с бебета, наркотиците, просията, кражбите, джебчийството, измамите с ДДС, купуването на гласове преди избори... Това са клишетата от последните две десетилетия. Преди 1989 г. обществото не си задаваше тези въпроси, защото държавата ги приобщаваше на принципа за “тоягата и моркова” – осигуряваше им дори и с принуда работа, макар и да ги отделяше в техни си квартали, а децата в големите градове учеха в “ромски” училища.
Комунистическата власт сякаш успя да прекърши чергарския им манталитет, но в годините на демокрацията започна “Великото преселение” на Запад. Така “ромският въпрос” се превърна от български в европейски. Днес ромите в България са между 400 000 и 1 милион – няма точна статистика, защото част от тях се самоопределят като турци, българи или власи. Няма и обобщени данни колко от тях са безработни, но според различни източници към 90% от ромите са без работа. Близо 80% от тях нямат начално образование, около 70% живеят под прага на бедността.
Покрай 8 април – Международният ден на ромите, властта отново се сети за тях. Премиерът Бойко Борисов участва в тържественото отбелязване, организирано от Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, чийто председател е вицепремиерът Цветан Цветанов. “Правителството дава своята подкрепа за пълноправно участие на ромите в обществото, това е и дългосрочен приоритет на ЕС и на международната общност“, каза в несвойствен стил Борисов и допълни, че е важно да се намери подход към общността, “да се намерят и онези фигури в общностите, които желаят да се развиват и са наясно, че те самите трябва да полагат усилия за своята реализация“.
“Много важен е личният пример. Тук има млади хора, които учат, които се реализират и се утвърждават по пътя, по който са поели“, обяви премиерът. Той отчете, че са подобрени условията в редица детски градини и училища, където се учат деца от етнически малцинства, и че сред тези общности се провеждат образователни кампании със здравна насоченост за превенция на ранните бракове. Основен принцип на държавната политика е насърчаването на междукултурния диалог, премахването на сегрегацията, взаимното опознаване на традиции и обичаи, каза Борисов.
Това са все неща, които многократно са казвани в последните 6 години, откогато България участва в Десетилетието на ромското включване. През февруари 2005 г., когато премиери и вицепремиери на 8 източноевропейски държави начело със Симеон Сакскобургготски подписаха декларацията за Десетилетието под зоркия поглед на шефа на Световната банка Джеймс Улфенсън и на благодетеля на “Отворено общество” Джордж Сорос, сякаш дойде дълго чаканият старт на ромската интеграция. България обаче от една от най-напредналите страни се превърна в най-изоставаща. Защото за разлика от повечето държави с ромски проблем не поиска активно да участва в този процес, а предпочете ролята на наблюдател.
Топката бе оставена
в полето на НПО сектора
който обаче трудно може да узаконява жилища, да изгражда инфраструктура, детски градини и училища, както и да създава трайни работни места.
Така покрай многото клишета за бизнеса на ромите се появи още едно – “джипси индустрия”. Става дума за парите от чужди донори, които идват у нас по различни програми с една-единствена цел – интеграцията им в обществото. Години наред у нас се наливаха средства, за да се държат по-далеч циганите от “белите държави”, но ефектът от тези инвестиции е като изливане на вода в пясъка. Никой не може да каже колко точно са тези средства – според лидера на партия “Евророма” Цветелин Кънчев те са близо 500 млн. долара, докато икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов смята, че обемът е между 100 и 200 млн. долара. Най-големите донори са Институт “Отворено общество”, Ромският образователен фонд в Будапеща (част от “Отворено общество”), предприсъединителната програма ФАР, фондация “Форд”, Minority Rights Group, холандските фондации Oxfam Novib и MATRA Program, британската European Dialogue, Charles Stewart Mott Foundation, българските фондации С.Е.Г.А. и “Помощ за благотворителността в България” и Посолството на Финландия.
От средствата, отпускани от тях за решаване на проблемите на ромите, са се възползвали хиляди НПО-та, но едва трийсетина от тях са “ромски”.
“Те са “обичайните заподозрени”
когато става дума за проекти”, твърди Цветелин Кънчев. През октомври м.г. депутатът от Коалиция за България Милена Христова, която е представител на партията на Кънчев “Евророма”, връчи на премиера Бойко Борисов справка за това, че са усвоени близо 4.7 млн. долара от 22 ромски организации само по десегрегационната програма на Ромския образователен фонд – Будапеща. Борисов веднага разпореди на вътрешния министър Цветан Цветанов да бъде направена проверка на средствата, усвоени през последните години по различните програми, отнасящи се до ромската общност. Беше обещано, че проверката ще приключи до края на 2010 г., след това срокът бе преместен за края на февруари т.г., но и до момента не е ясно има ли резултат от нея. Все пак от прокуратурата съобщиха, че се работи по проверката и вече се разследват две от фондациите, фигуриращи в списъка на “Евророма”. Наблюдаващите прокурори обаче отказват да съобщят повече подробности заради следствената тайна. Списъкът с фондациите, който бе предоставен на Борисов и Цветанов, е интересен, защото сумите, които са прибрали за около година и половина за десегрегацията на ромчетата и изпращането им в български училища, са сериозни.
Рекордьор е Асоциацията на ромските студенти, която за около 2 години е взела 538 908 долара. Сред бенефициентите са още: ДРОМ-Видин с 380 972 долара, Младежка ромска организация-Сливен – 237 852 долара, фондация “Амала”-Плевен – 371 257 долара, фондация “Шам”-Монтана – 260 983 долара, фондация “Нангле”-Монтана – 329 637 долара, фондация “Реймбол”-Стара Загора – 48 872 долара, фондация “Лозенец”-Стара Загора – 288 061 долара, фондация “Толеранс”-Хасково – 44 116 долара, фондация “Романи Бахт”-София - 342 905 долара, Фондация за регионално развитие-Пловдив – 354 093 долара, фондация “Дром Дромендар” и НПО “Рома” – 35 240 долара, регионален център “РОМА”-Кюстендил – 49 800 долара, сдружение “Студентска организация за развитие” – 219 800 долара, Гражданска организация-Столипиново – 90 000 долара, асоциация “Минерва-3000” – 104 576 долара, Ромски културен и образователен център – 154 369 долара, Европейски ромски център за проучвания-Будапеща – 99 940 долара, фондация “Бъдеще”-Дупница – 120 000 долара, фондация “Стъпка по стъпка”-Лом – 98 160 долара, Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък”-Пазарджик – 204 975 долара, и Интернационален ромски център на МОН – 250 000 долара. Три училища също са бенефициенти и са взели общо 66 700 долара.
Тези проекти са само капка в морето
на ромските фондации. Цветелин Кънчев смята, че ефектът от подобни проекти е почти нулев, но за сметка на това много шефове на фондации са се обзавели с нови коли и луксозни къщи. “Тази проверка стартира по молба на хора, с които се срещаме ежедневно в махалите – казва лидерът на “Евророма”. - На тези хора им прави впечатление, че човекът Х, който преди 10 години е бил гол и бос като тях, в момента, в който е регистрирал фондация, започва да демонстрира висок стандарт на живот, да пътува често в чужбина, дори на почивка със семейството си, става много заможен, и колите му станали нови, и къщата му добила друг вид.”
Кънчев се надява, че лично главният прокурор Борис Велчев ще наблюдава как вървят тези проверки, защото партията му тепърва ще дава на правоохранителните органи още материали. “Държавата трябва сериозно да погледне на това, защото ако всичките средства за ромите бяха отишли по предназначение, тази общност щеше да се развие по съвсем друг начин по време на 20-годишния преход”, смята той.
Самият Кънчев твърди, че представители на партията му по никакъв начин не са свързани с подобни проекти и че до тях достъп имали само избран кръг от НПО-та, за които се лобирало силно пред международните донори от страна на представителството на Европейската комисия у нас. От българския офис на ЕК заявиха, че за лобиране и дума не може да става: “По принцип сме запознати с 13-те точки на “Евророма”, в които излагат вижданията си за интеграцията на ромите. Проектите не са в нашия ресор. Европейската комисия обаче насърчава работата на НПО в процеса на интеграция на ромите.”
Мит ли са стотиците милиони долари, за които се твърди, че са потънали в нищото? От “Евророма” смятат, че моделът е порочен и че ако правоохранителните органи се заровят по-сериозно, а не през пръсти, вероятно ще се стигне до сериозен европейски скандал. Защото може да се окаже, че съвсем малка част от парите стигат до предназначението им и че
голям процент от тях
се връщат към донорите
Освен това има много съмнения, че по един и същ проект се усвояват пари от два различни донора. Засега всичко това не е доказано, но все повече хора в ромската общност смятат, че има предпоставки за корупционни схеми на най-високо ниво.
Според Михаил Георгиев - председател на фондация “Романи Бахт”, която фигурира в списъка, предаден на Борисов, подобни твърдения са твърде пресилени. “Няма как да се случи подобна схема – малка част от парите да стигат до ромите, а по-голямата да се връща на донорите. Европеецът не е толкова тъп. Когато идват например пари от Холандия, картината е много ясна – трябва да свършиш нещо конкретно, за да получиш следващия транш. Ако те не видят конкретен резултат, ти просто не участваш повече”, смята Георгиев.
Той обаче се съгласява с твърдението, че начинът, по който се усвояват парите, не е най-практичният и не решава конкретните проблеми на ромите. “Голяма част от тези пари идваха за правенето на изследвания и се даваха на проверени фондации и тинк-танкове. В началото циганинът нямаше как да стигне до тези международни донори, тъй като той дори английски не знаеше. Винаги посредникът е бил някоя българска НПО – Български хелзинкски комитет, фондациите „Аксес” и С.Е.Г.А, Работилница за граждански инициативи. Това са все хора, които във времето са проправили пътя на тези фондации до донорите. Между нас седяха едни големи организации, които бяха преди всичко преводачи, социолози, политолози - хора, които умеят да опишат и анализират даден проблем и да му дадат решение накрая. Те си наемаха различни ромски лидери, на които се дава една малка част от сумата, за да организира съответния проект”, твърди Георгиев.
Според него един проект трудно може да надвиши 50 000 долара. С 30 000 долара например по програмата за десегрегация за една учебна година “Романи Бахт” трябва да осигури на 300 деца от столичния кв. “Факултета” достъп до т.нар. български училища. С тези пари се поемат транспортът, закуските и учебните помагала, както и разноските за придружител. Георгиев, а и много от жителите на квартала смятат, че от тези образователни проекти има голям смисъл, защото отивайки в нормални училища,
ромските деца се
променят бързо
в положителна посока.
Друг проект, финансиран от френското правителство, за над 73 000 долара, обаче фондацията е прекратила още на първата година. Той е предвиждал много мъже в квартала, които от години се занимават надомно с производство на мека мебел и тапицерски услуги, да се сдружат и с помощта на Занаятчийската камара да намират по-лесно пазари за продукцията си. Квартал “Факултета” от години е известен с този занаят, защото преди 1989 г. повечето служители на някогашния мебелен завод “Москва” са били роми. Французите обаче са искали освен обучението фондацията и да превъзпитава мъжете, убеждавайки ги колко е хубаво да не напускат България. “Всичко това ми се видя много глупаво – да учиш циганина в неща, в които самият ти не си убеден – твърди Георгиев. - Можем да напуснем България по собствено желание и поради ред причини. Защо да не могат и циганите, защо към тях мерките са избирателни?”
Проектът със занаятчиите се случва много преди френският президент Никола Саркози да депортира българските и румънските роми през лятото на 2010 г. Но всъщност голяма част от държавите донори са наливали тези средства у нас именно с такава цел.
Още през 2003–2004 г., когато идеята за Десетилетието на ромското включване е достояние на тесен кръг от хора, председатели на български фондации са били командировани да обикалят европейските държави. Целта е била на семинарите, организирани от Световната банка и “Отворено общество”, които са главните инициатори на Декадата, нашите НПО да бъдат убеждавани, че трябва
да притиснат правителството
да поиска заем
за да реши социалните проблеми на ромите. Заемът, естествено, се предлага от Световната банка. Такива опити са правени още по времето на кабинета на Жан Виденов, но се засилват особено при правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Те обаче отказват. Дори и кабинетът на Иван Костов, който е бил най-близък до Световната банка, не се е съгласил на такъв заем. “Нашите управляващи казваха: “Абе, ние ще се оправим с проблема. Сега няма как да теглим заем за циганите, няма кой да го връща после - обяснява Георгиев. – Общо взето, идеята на западняците бе, че те вече не могат да се справят с емиграционния наплив и искат да принудят България да задържи ромите си. Всички донори имаха очакването, че страната ни ще се включи по някое време във финансирането на тези програми, но се излъгаха и постепенно започнаха да се оттеглят. Тезата, че ромите не са проблем на България, а на ЕС, бе лансирана по времето на Костов и се превърна в удобна еквилибристика на всички следващи правителства.”
Дори и икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов смята, че проблемите с образованието, здравеопазването, жилищата и заетостта на ромите за шестте години, изминали от Десетилетието, не са мръднали в положителна посока. От това държавата губи, защото колкото повече роми бъдат вкарани на пазара на труда, толкова по-бързо страната ни ще дръпне икономически. През 2006 г. Ангелов и колегата му от Industry Watch Лъчезар Богданов изчислиха, че ако в интеграцията на ромите се инвестират около 1 млрд. лева, положителният ефект за десет години напред ще е близо 22 млрд. лева. Сега Европейската комисия иска до края на 2011 г. да се навакса изоставане от 6 години, но това едва ли ще се случи. Защото държавата все още не е наясно къде вижда своето място в нишата, заета от “джипси индустрията”.
