Заради демографската катастрофа много райони се превръщат в обезлюдени резервати. Фокусът на управляващите сега е насочен към Северозапада, но Краище и Знеполе също чакат да дойде тяхното време
“...Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма...”
През 1982 г., когато рок групата “Тангра” записва първия си голям хит “Нашият град”, малцина са си задавали въпроса дали текстът на песента е бил част от тогавашната пропаганда. Същата година по поръчение на ЦК на БКП Министерският съвет приема прословутото 22-о постановление, с което дава стимули на желаещите да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени. Стотици семейства подписват договори и тръгват към Републиката на младостта, привлечени от субсидията от 5000 лева, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години.
Всичко върви по план – освен редовите работници в Странджа-Сакар се заселват и хора от интелигенцията. Местните обаче започват да роптаят, че пришълците получават всичко наготово, и започват да се изселват към Бургас. През 1989 г. се слага край на утопичната Република на младостта и днес регионът е един от най-изостаналите и обезлюдените. Постепенно ромите превземат селата, а българите живеят като в анклави.
Картината в Странджа-Сакар започва да се мултиплицира и в други региони. Според последните данни на ГРАО от преброяването през февруари т.г. 53 от всички 264 общини в България са под 6000 души, което е “санитарният минимум”. И въпреки многото планове за редуциране броя на общините управляващите от ГЕРБ се въздържат от подобни мерки. Причината е прозаична – да не се предизвиква недоволство преди местните избори.
Най-силно засегната е Северозападна България, популярна повече като Северозападнала. Преди два месеца европейската статистическа служба Евростат обяви Врачанско, Монтанско и Видинско за най-бедният регион в Европа – с 28 на сто от средния европейски БВП на човек. Румънският Североизточен район – Буковина и Молдова, който през 80-те е бил заселван от режима на Чаушеску по същия начин като Странджа-Сакар, е на предпоследно място с 29 на сто.
Затова и правителството се зае със сложната задача
да възроди Северозапада
чрез специална програма, която трябва да е готова до два месеца. Наскоро вицепремиерът Симеон Дянков анонсира част от 68-те мерки в нея. На първо място – значителни данъчни облекчения за предприемачите, които инвестират в региона. Прагът за инвеститорите от клас А и Б пада драстично, обяви Дянков. Докато в другите региони на страната се изисква бизнесът да влага съответно 25 и 20 милиона лева, за да се ползва с преференции, то в Северозапада е достатъчно капиталът да е 7 и 4 милиона лева за сертификат за двата класа. Този документ осигурява на инвеститорите преференцията 5 години да не плащат корпоративен данък. Освен това държавата ще поеме финансирането на помощната инфраструктура - ток, вода и второстепенни пътища. Правителството ще осигури средства и за създаването на микрофонд за подпомагане на малкия и средния бизнес.
Така съживяването на региона няма да зависи само от изграждането на Дунав мост-2 край Видин. Дянков заяви, че Северозападът има голямо бъдеще в земеделието заради повишаващите се цени на храните. Освен това анонсира, че има инвеститорски интерес към VII и VIII блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Улисано в спасяването на Северозапада, правителството забравя друг район, който е в още по-неравностойно положение – т.нар. Краище и Знеполе. Този планински район започва на север от Кюстендил, минава през Трекляно и Земен и стига до Трън. Част от Краище се намира в днешна Сърбия, т.нар. Западни покрайнини, където все още продължават да живеят българи.
След Освобождението през 1878 г. тези места са били едни от най-гъсто населените в България, но постепенно цели родове мигрират към Североизточна България, за да се заселят в земите, освободени от изселващите се турци и черкези. Така Краище и Знеполе постепенно се обезлюдяват и въпреки усилията на комунистическата власт след 1944 г. да задържи хората в региона, създавайки поминък и предприятия, днес това място се е превърнало в
слабо населен резерват
В общините Кюстендил, Трекляно и Трън по данни от ГРАО има 40 села с по-малко от 10 души население, три от които с нито един жител, а девет с по един човек. Иначе общо в България има над 80 села без нито един жител.
В 19-те населени места на Община Трекляно живеят около 680 души, а през 1994 г. са били 1572. Гъстотата на населението е трима души на кв.км.
“В единственото ни училище, което е до 8-и клас, учат 32 деца в слети паралелки – казва секретарят на общината Василка Кирилова. – Само 14 от тези деца са от Трекляно, останалите са ромчета от Кюстендил, които извозваме всеки ден с автобус. Целта е поне да запазим училището си, тъй като минималният брой деца по норматив е 28.”
Животът в този район е труден, някогашните цехове са ликвидирани, а земите пустеят. Малцината, които могат да работят, се занимават с картофопроизводство и животновъдство. В Трекляно, където средната възраст е пенсионна, регистрираните безработни са 37, но местата по Програмата за временна заетост са едва 8. Ако се изключи общинският център и селата Злогош и Средорек, в останалите населени места са останали по един-двама, максимум трима постоянни жители.
Картината не е по-различна и в планинските селца северно от Кюстендил. В Полетинци, което е на 25 км от областния център и е на над 1000 метра надморска височина, животът се отмерва от понеделник до петък. Тогава се носят хлябът и продукти от първа необходимост за десетината жители на селото. 10-километровата отсечка от най-близкото село Горановци обаче е в убийствено състояние и дотук линейка няма как да дойде.
Все пак в Полетинци има двама души в работоспособна възраст – 43-годишният Бойко Александров и 4 години по-възрастната му сестра Валентина. От София са, но са се заселили в родната къща на майка си преди повече от 10 години. Казват, че не съжаляват за избора си. Три месеца са на половин работен ден по временната заетост, в следващите три са на социално подпомагане и така минават година след година. През останалото време Бойко работи за каквото го извикат от близките села – за рязане на дърва, за хамалска работа.
В Полетинци засега има ток, вода – от време на време, мобилните телефони имат покритие тук-там, а “социалната мрежа” са налепените некролози в центъра. През 1994-а тук са живели 60 души по думите на бившата кметска наместничка Станка Божилова. Днес са шест пъти по-малко. Последното бебе се е родило през 1950 г., и то е било циганче – на гледачи в овцефермата.
“Ако продължава така, до десетина години цели региони на България ще бъдат на практика обезлюдени”, казва зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов, който наскоро представи книгата си "Демографската катастрофа - третата национална катастрофа на България". Изводите в книгата са убийствени за състоянието, в което се намира страната ни –
обезлюдяване, обезбългаряване и циганизация
Само за последните 20 г. България е загубила 2 милиона души и е лидер в класацията за намаляване на населението в света. До 2014 г. се очаква България да е с най-застаряло население. В момента сме четвърти по този показател. До 2050 г. ще намалеем до 4.5 милиона, от които не повече от 40% ще са българи, твърди Костадинов.
От 2007 г. новородените българчетата са по-малко от 50% от общия брой на бебета у нас. Според Костадинов проблемът не е нерешим. Преди 20 години Гърция е била с 8 млн. души население, а България - почти 9 милиона. Сега гърците са 11 млн., а българите - 7. При южните ни съседи всичко това се е случило заради взетите мерки, които трябва да възприемем и ние. Зам.-председателят на ВМРО настоява да се създаде министерство по демографските въпроси. На първо място в задачите му е специална политика за връщане на емигрантите, като им се предоставят редица икономически облекчения, заселване на българи от нашите диаспори в чужбина и поощряване на раждаемостта сред българското население.
Старата идея за Републиката на младостта отдавна е умряла. В Краище и Знеполе обаче не искат да са Република на старостта. По думите на кмета на Трън Станислав Николов преди години в района е имало същите преференции за заселване, каквито са били въведени в Странджа-Сакар. „Преходът и разрушаването на ТКЗС-тата и предприятията просто ни съсипаха. Днес в Трънско живеят малко над 3000 души, а сме третата по територия община в страната. Убеден съм, че ако се създадат преференции за хората, занимаващи се с животновъдство, земеделие или туризъм в тези райони, мнозина ще се върнат от големите градове”, смята кметът. С програмите за временна заетост и с активността ни по проекти по еврофондовете засега кметът – единственият от ГЕРБ в Пернишко, успява да създаде работа на много хора, но това е временно закърпване на положението. Държавата просто трябва да влезе в ролята си.
