Ден преди изборите по традиция и по закон политическата агитация е непозволена. Мисленето обаче не само няма как да бъде забранено, но и е препоръчително повече от всякога. Неслучайно наричаме тези часове "ден за размисъл". Пък и съвпадането на Великден и Гергьовден, и то в непосредствена близост до гласуването, дава основание за по-глобални разсъждения, а не просто кой и с колко ще бъде победител във вота.
В първите години след промените в навечерието на Рождество и Възкресение Христово телевизиите се надпреварваха да излъчват филми с библейски сюжети. В последно време тази практика кой знае защо беше нарушена. Може би програматорите смятат, че на драгия зрител вече всичко му е ясно. Или пък, обратно, са на мнение, че колкото и да показват проповедите и поученията на Божия син и да популяризират християнските ценности, това не само не променя нищо, но и дори влошава ситуацията. Доказателство за което е упадъкът на нравите, и то не единствено в политическите среди и в света на големите пари, но и почти повсеместно.
Приятно изключение направи Националната телевизия, която ни припомни "Исус от Назарет" на режисьора Франко Дзефирели - една от най-успешните екранизации на Евангелието. Разсъждавайки върху посланията на филма, не можем да не се запитаме за две хиляди години какво толкова се е променило. Да, смята се, че премахването на робството и ограничаването на социалната дискриминация до голяма степен се дължи на християнството. А също и коренната промяна в положението на жената и детето в обществото и семейството. Че Христос е пример в грижата за бедните и онеправданите, за слабите и болните, за грешниците. И в стремежа към свобода и независимост, към социална правда. Че няма друга личност в историята, която да е оказала такова въздействие върху културното и духовно развитие и наследство на човечеството.
Тази промяна изглежда огромна. Но човекът като че ли си е останал същият. След като например все още са актуални басните на Езоп, живял половин хилядолетие преди Христос. И до днес продължаваме в своето мнозинство да бъдем в плен на егоизма и омразата, на сляпата подвластност на парите. Вместо да съжаляваме забогателите по нечестен път, ние им завиждаме. Което показва, че имаме готовност, ако ни се удаде възможност, да сторим същото. Склонни сме да разкъсаме корумпираните политици, но не защото сме принципни противници на кражбата, а тъй като самите ние не сме в позиция, от която да можем да се нагушваме.
Не само персонажите от филма на Дзефирели, но и ние трудно заменяме Мойсевия закон "Око за око, зъб за зъб!" с Исусовото "Ако някой ви удари едната страна, обърнете му и другата!" И днес се придържаме към старозаветната поръка "Обичай ближния си и мрази врага си!", вместо към думите на Христос "Обичайте и враговете си, и добро правете на ония, които ви мразят!" Това дори ни изглежда безкрайно неразумно и несправедливо, което показва, че сме готови да бъдем съдници, колкото и Божият син да казва: "Не съдете и няма да бъдете съдени!"
И днес пътят от "Осанна!" до "Разпни го!" е кратък, а преходът - бърз. И днес ни предават с целувката на Юда. А юдите внушават, че го правят с добри намерения - да можем да се защитим пред синедриона, сякаш не знаем, че "грижата" им към нас е заплатена с 30 сребърника. И днес поредната Саломе се самопредлага на поредния похотливец, искайки в замяна той да отстрани от пътя й онзи, който е почтен и честен. Както във филма цар Ирод, заради плътските си желания към доведената си дъщеря, не се поколеба дори да отсече главата на Йоан Кръстител. И днес по-силни от другарството и приятелството са страхът и грижата за собственото оцеляване и благополучие. Дори Божият син успя да събере едва дванадесет апостоли, но се оказа, че в трудните моменти при залавянето си в Гетсиманската градина и в пътя си към Голгота даже и на тях не може да разчита. И днес може да си помогнал много на хората, но ако си несправедливо набеден и от тях зависи дали да бъдеш помилван ти, или някой престъпник като Варава, те ще гласуват престъпникът да получи свобода, а ти да бъдеш разпънат на кръста.
Ето колко трудно се променя начинът, по който хората мислят. А това беше една от най-важните мисии на Исус Христос. След като той и последователите му не успяха кой знае колко в продължение на хилядолетия, как ли да го сторят политиците за един или дори за повече мандати? Особено когато избирателите са склонни не да подкрепят едни или други реформи, а да търсят все нов и нов месия? В деня за размисъл трябва не само да си зададем този въпрос, но и да потърсим решение. И то не за ден-два, а за години напред. Стига да повярваме, че това зависи и от нас, а не само от онези, които избираме.
Други текстове от автора на ivoatanasov.info
Дума
