/Поглед.инфо/ Това, което разиграват пред очите ни пощръклелите лидери на Европейският съюз, няма как да не ни напомни популярната поговорка за орела рака и щуката. Въпреки че трудно може да оприличиш Мерц или Макрон на орли. Последно време те повече мязат на квакащи кокошки, и то от мокрия вид.

И Орбан не е съвсем като рак, защото дори и да е против другите двама, посоката му на движение е напред, а не назад. Даже Тръмп накара персонален подарък да му направи с отмяна на санкциите. Иначе кандидати да приемат образа на щуката има достатъчно, преди всички Урсула фон дер Лайен, Кая Калас и другите около тях. Само че за разлика от орлите и рака съдбата на щуката е предсказано незавидна. При нея винаги има опасност някой да я закачи на кукичката. Засега в рибарската мрежа попадна заместничката на Урсула. И за Калас се чуват доста притеснителни неща, що се отнася до боравенето с парите към и от Украйна. Ако се вярва на новинарските сайтове американските любители на риболов вече са хвърлили въдиците около нея и е въпрос на време да увисне на някоя кукичка. Като сме тръгнали по криловски да анализираме демонстрираното поведение на ангажираните с конфликта в Украйна, не можем да пропуснем главния герой. Няма как да потърсим съвет от Крилов, но днес се подсетих за едно интересно животинче, което се нарича богомолка. Не знам богомолката на кой бог се моли, но едно е сигурно, че изяжда своите партньори. Както се казва, коментарът е излишен, ако тръгнем да сравняваме нейните характеристики с онова, което ни сервира еженощно шоуменът.

Последните изпълнения на европейските лидери или по-конкретно на онази част от тях, която е в елита на „желаещите“, не са повод за шеги, те събуждат основателна тревога. Европейското обществото съвсем се обърка. Никой вече няма представа накъде точно са решили да ни поведат тези хора. В момента като луди без умора се щурат напред назад, преследвайки своите откачени планове. През ден се организират какви ли не срещи и разговори с една едничка цел - пари и оръжие за Украйна. Без значение от къде и по какъв начин ще се съберат. Вече се говори, че и в националните бюджети ще се бръкне по-надълбоко. Всичкото това се прави с нагло нахалство от хора, за които и откъм Брюксел и откъм Украйна гърмят корупционни скандали. Без да се сравнявам с безспорния топ-анализатор професор Витанов, също имам под ръка по някоя и друга историческа аналогия за всеки случай. Например, едно време се разказваше един стар виц за Фердинанд, който пожелал да научи своя шофьор на немски, а след една година се оказало, че той проговорил шопски. Близкото, да не кажа, политически интимното общуване между лидерите на ЕС в лицето най-вече на дамското присъствие с хубавеца Зеленски, не личи толкова да е повлияло върху развитието на неговите демократични възгледи за управление на страната, но със сигурност той ги е научил как бързо и удобно се превъртат пари по украински. Тепърва ще слушаме и ще гледаме разкритията, които се провеждат в момента по линия на ФБР и европейската прокуратура. С ФБР си имаше работа и Тръмп по едно време както и други политици. Като приятелско предупреждение към евролидерите, в това число и към българските им подгласници, би било нужно да се напомни, че тази организация е известна с това, че, ако захапе определен случай, като булдок не пуска докато не стигне до истината.

Не мина и ден откакто Макрон и Мерц в сърцераздирателен дует предупредиха Зеленски да се пази от коварните планове на Тръмп. Апропо, Макрон след това се отметна, но това си е в реда на нещата при него. Тази сутрин обаче сайтовете ни информираха за новата изява на пишман-орела Мерц. Той буквално изплакал дълбокото си възмущение, че белгийците не дават руските авоари. Нещо повече, още сутринта той с Урсула се затичаха през улицата да търсят премиера на Белгия за да му обяснят каква опасна грешка прави като пази националните си интереси и не дава да се откраднат руските пари, а пътем да го предупредят да не си и помисля, че може да вземе да се договори с Тръмп и на него да ги даде. Явно двамата дълбоко са били впечатлени от продължителността на срещата в Москва, за която, колкото и пестеливо да е, в комюникетата бе съобщено, че почти половината време е било посветено на бъдещото икономическо сътрудничество. При тяхната развинтена фантазия им е лесно да предположат, че като нищо Тръмп и Путин би могло да са се договорили да превъртят по брюкселски парите на руснаците през САЩ и да ги вложат в общи свои проекти. Всъщност няма нищо лошо, ако е вярно.

Гражданите на Европа вече доста са набрали срещу брюкселските политици. На протестите у нас хората искат друга България и са на крачка да се влеят в общия протест на европейското общество, което са за друга Европа. Защото в момента в Европейския съюз не могат, независимо от честите „единни“ фотографи, да излязат с обща позиция не че подкрепят Украйна, а че трябва да не допуснат войната да дойде в нашия европейски дом. Точно тук в този пункт е пълното разминаване. Всички уж са за мир, но едните твърдят, че мир ще се постигне в Европа само, ако Украйна победи Русия, което априори изключва вероятността това да се случи, ерго няма да има и мир. А другите настояват Европа да оцелее с цената на всичко и да реди политиката си съобразно интересите на своите членове. Чак тогава, от такава позиция да се заеме и с конфликта в Украйна. Защото в тежко време и особено когато на бойното поле се отстъпва и се понасят загуби, умните хора злато плащат и всякакви уговорки подписват, само и само да съхранят онова, което е останало, да запазят живота на хората си и по този начин да се стигне до преговори. А на преговори всичко е възможно, в това число и да спечелиш нещо, а не да загубиш. Къде ги обаче тези умни хора на европейската сцена? И да има някой, който адекватно да разсъждава, веднага го избутват настрана.

И тогава отново възниква съдбоносният въпрос: „На къде си се запътил, Брюксел!“ Наглед формално зададен към конкретните лидери на Европейския съюз, той се превръща в сакрално послание към всички граждани на Европа. Защото такъв въпрос иска ясни отговори и, ако не можеш да ги очакваш от Брюксел, ще трябва европейските народи да търсят сами решението. Може би и протестите в България да са крачка или, нека да го наречем по друг начин, българска лепта в търсенето на отговора на този жизненоважен казус.