/Поглед.инфо/ Нема такава държава!
(фейлетон)
Още преди изборите Бойко Борисов очакваше в медиите да изтекат поредните порции записи, в които „всичко е съшито с бели конци“. Както винаги, оказа се прав. В рубриката „Хумор, сатира и забава“ на радио „Ереван“ изтече поредният запис, наподобяващ интонационната среда при премиера. В него няма нищо сензационно, което да не е казвано или да не се подозира.
Според източници на „Апостроф“, записът не е автентичен и става дума за радиофейлетон. Авторите му се оправдаха, че са прибягнали до този откровен фалшификат, понеже традиционните средства като журналистическият или политологичният анализ са безсилни при обяснението на българската политика. Тя можела да бъде обяснена само през призмата на криминалето или на фейлетона. Не случайно в България най-четените политически анализи били карикатурите.
В „записа“ мъж, чийто глас имитира премиера, събеседва с бизнесмен на име Вальо - събирателен образ на глобално отговорния национален капитал и съучредител на сдружението „Глобална Вулгария“, скромно НПО на скромни хора. То се пръкна бял свят точно преди 14 години, като си постави за цел да отговори на въпроса „Какво можем и какво сме длъжни да спечелим в един глобален свят на демокрация и пазарна икономика“.
В „Глобална Вулгария“ се събраха бизнесмени с американски и руски партньори, банкери, монополисти, пазарни анализатори, издатели, строители на гражданското общество. Както обясниха тогава, това е нещо като голф клуб, само дето в него не се играе голф. Ако цитираме казаното тогава от капитален издател, „през последните 10-12 години партиите в страната ни страдат от интелектуална недостатъчност и сега имат нужда от освежаване“. Сдружението изпълни задачите си. Българската политика беше освежена, в нея бяха инжектирани интелектуалност и нормалност, олицетворени от последвалия възход на Бойко Борисов.
Б.Б., премиер: Вальо, сега при теб ще дойде едно приятелче – Веско се казва, от Варна. Той е по лекарствата, ама много иска да продава и бензин за лев и осемдесе. Виж там, какво може да се направи, как да стане, к’во, що...
Вальо, бизнесмен и приятел: Как за лев и шейсе бе, бате? В наш’та верига е два. Най-много да му го дам на едро на лев и деветдесе и девет. Повече не мога да смъкна.
Б.: За него лев и шейсе.
B.: Ама как така?! Това е в нарушение на Закона за картелите и монополното законодателство! Моите в комисията к’во ще кажат... айде мани ги тех, ама после като го погнат колегите от картела, кой ще се оправя?
Б.: Аз ще се оправям, слушай сега. Нали знаеш, че трябват пари за „Локо” (Пловдив), нямат собственик, откак Коко се охарчи по разни певици. Смятам сега Веско да го пращам там да налива, че феновете нещо бучат. Ама трябва да се изкарват от некъде.
В.: Е, па, що от мен да се изкарват? Аз к’во общо имам с „Локо”?
Б.: Ти немаш, ама аз имам. Това е Пловдив, 300 хиляди избиратели има. Половината от „Локомотив”, половината от „Ботев”. Това не ти е Полски Тръмбеш на Станишев! Щото, като вземем изборите, нали, всички идвате да ми висите като сополи на дувара в Банкя. То да не е само „Локо”, после може пак да трябват кинти – във Варна ще има избори, не е лесно, референдуми, контрареферендуми, подписки, контраподписки, за граждански инициативи, за туй, за онуй... Не мога вечно да се оправям с всичко аз и после... моето име навсякъде. Нали ти казвам – приятелче е.
В.: Е, щом е като за приятел... Ама на мене, кажи, каква ми е сметката?
Б.: Тебе нали не те закачат данъчните? Нефтохимът десет години на загуба ли е по документи? На загуба е! Говоря за счетоводна, сега да не кажеш, че верно си спукал резервоара и ти е свършил бензинът, хахаха. Като си на загуба, при това положение данък печалба плащаш ли на държавата? Не плащаш.
В.: То да не съм само аз...
Б: После тая врътка, дето я направихме в законите. Пренасяш си загубите за пет години напред и пак не плащаш. Горанов бърка ли ти се в счетоводството?
В.: Не се бърка човекът. Добре си гледа работата.
Б.: Е?
В.: Довечера да идвам ли за карти? Да взема ли бира?
Б.: Идвай. И Киро ще прескочи. Тая вечер неговите орли играят с „Верея”. Ще ги дават по телевизията, вземи бира.
В.: Здрав мач, викаш, хахаха! Завързан, тотаджийски, както се казва. Ще взема на идване да пусна един фиш.
Б.: Пускай, ама нали знаеш – в интернет и само в азиатските сайтове, най-добри са в Малайзия.
В.: Мала Азия, там не беше ли Ердоган? Как си с него, той дава ли?
Б.: Не Мала Азия, Малайзия, бе – това даже и аз го знам. И го играй на точен резултат за второто полувреме. Пък, като дойдеш тук, ще видим к’во може да се познае.
В.: Знам, знам. Ама, моля те, кажи му на Киро да вземе да пусне тая вечер някой аржентинец, че ми писна да ги гледам тея бразилци само.
Б.: Това му го кажи ти, нали го знаеш колко е докачлив. Чакай да ти кажа – не стига, че му построихме трибуна, ами сега иска и летището в Горна Оряховица да му го направим международно, че на УЕФА били такива изискванията, за да може да играе там в Шампионската лига! В краен случай, вика, в Щръклево може да кацат. „Ама искам да е международно с петзвезден хотел!”
В.: Тц, тц, тц, няма спирка тоя човек.
Б.: Това ти казвам.
В.: Ми, като толкова иска летище, игрище и петзвезден хотел, да дойде да играе при мене в Правец! Нема да обеднее. И за мен добре, и за него. Пък ти ще помогнеш и на мен за някоя трибуна.
Б.: Ми да. Те пак ще го гледат сто човека, ама поне и от София ще може да води. Знаеш ли що изоглавен народ се мота цял ден по улиците тука и само иска да ми свирка под балкона на „Дондуков”, аз затова рядко ходя там. Барем за нещо да са полезни.
В.: Даже и Роналдо, като дойде за Шампионска лига, ще има къде голф да играе при мен.
Б.: Верно. С него некое мачле може да направим при тебе, ей така за приятели и за кеф. И за медии да дойдат да снимат... Ще докарам и „тигрите”, ама тоя път няма да е с авиоотряда, че да ни ми пишат вестниците после всекакви глупости.
В.: Имам всички условия, знаеш. И прасета има в гората, и шарани в гьола, храниме ги редовно и едните, и другите. А там при Киро в Делиормана к’во имат – нищо! Некакви хора, дето са съгласни да работят за 600 лева и после немат пари на един мач да отидат. Може ли такъв да е човек, бе?!
Б.: Така е. Айде ще затварям, че не си само ти. На домашния ми звъни Ердоган.
В.: Я само кажи, че ми е интересно – на него к’во ще му искаш?
Б.: Той ще ми иска. Даже знам к’во ще ме пита – един канал се е спукал на границата. Ей, почнах да разбирам от всичко... За к’во ли не ме търсят.
В.: Чакай бе, на него нали Меркел му дава, за к’во му е още?
Б.: А на тебе за какво ти е? Хем най-ниските данъци – нали това искаше „Глобална Вулгария”, хем не ги плащаш... Сещаш ли се?
В.: Сещам се.
Б.: Значи това от Меркел си е едно на ръка. Официално, по документи. Като при тебе в комбината... Другото си е друго, трябва да си го вземеш. Значи при него има два милиона – сирийци, афганистанци, пакистанци, бимбинистанци, секакви. И продължават да му идват. Всеки му идва с минимум 3000 долара в джоба. А стига в Германия с нула. Значи 50 хиляди от тях да пропуснеш натам, сметай. После... по веригата и така. Има за всеки. Не че са толкова много пари...
В.: Ама що да ги пропускате. Грехота е.
Б.: Да, не е човешко. Ама ти си гледай бензина. Не гледай в канчето на другите.
В.: Не се оплаквам.
Б.: Има си хас.
В.: А к’во ще правиш до довечера?
Б.: Първо ще му вдигна на Ердоган. После ще идва Цеца.
В.: Пак ли ще пее в „Арена Армеец”? Ей, добре, че я направи тази зала...
Б.: Не Величкович. Цачева. Ще я правим майка на нацията.
В.: Майка???
Б.: Глей го пък тоя к’во си мисли, хахаха. Майка на нацията, президент искам да кажа.
В.: Ми, що не?
Б.: Па, да.
В.: А ако не я изберат?
Б.: Ще я изберат, щото ще им кажа, че не избират нея, а мене.
В.: А ако и теб не те изберат?
Б.: Тогава отиваш при работодатели, синдикати и им казваш да ме помолят да остана. Може и устно, може и писмено, ако трябва, и на френски. А аз ще си помисля. Ще звъннеш на спортистите и на артистите – Пулев, Мамалев, Халваджиян, Бозаджиян. Искам ги всички! Само Боби Михайлов да не ми се влачи и да не ми играе кючеци пред камерите, а да пише – от футболния съюз.
В.: Боби к’во да напише?
Б.: Той нищо не може да напише! Ти ще напишеш: „Когато националният ни отбор е в период на реконструкция и саниране, е нужна преди всичко стабилност и търпение, за да изградим спокойно бъдещето на нацията!”.
В.: А пък Сугарев може и некоя гладна стачка да врътне.
Б.: Да. Нищо нема да му стане. Малко ли го хранихме? Колко бел леб ми е ял и той от ръката...
В.: Ехеее... те колко още има такива. Ама се правят на тежки, интелектуалци били.
Б.: Да бе, мани ги. Тия стигат.
В.: Ма к’во й има на Цецка? Що да не я изберат?
Б.: Ами нищо й нема и аз това казвам. И образованието, и биографията, и контактите в Европа, и езиците, всичко. Аре, че се заприказвахме много... Чакай само, забравих най-важното – за довечера вземи и слънчоглед. Тука в Банкя съм сам като куче, нема кой до бакалията да изтърчи. А долу всичко имат – кеф ти „Кауфланд”, кеф ти „Лидл”, кеф ти „Метро”, кеф ти „Била”, на всеки ъгъл съм им построил. И метро им направих, ако не им харесва слънчогледа в „Кауфланд”, хващат влака и отиват в „Лидл”.
В.: А те пак недоволни...
Б.: Да, бе. Лев и шейсе им било скъпо билетчето. Ми то и семките вече струват повече. Егати държавата!
В.: Ми то и аз се чудя вече к’во още правиме тука... Ама поне к’вото можахме – направихме.
Подслушал емисиите на радио „Ереван” Калин Първанов
