/Поглед.инфо/ Евробюрокрацията оказа силен натиск върху Ципрас да не си позволява провеждането на референдум. Жан-Клод Юнкер дори определи референдума като „предателство”. Странно е защо най-демократичните европейски страни, събрани в ЕС, през неговото ръководство отхвърлят референдума като възможно най-демократичната директна форма на допитване.
Няма по-правилно решение за Гърция от това да проведе референдум, и разбира се, каквото кажат по-голяма част от гърците, това да стане. Много по-безотговорно е Ципрас да приеме условията на европейските нравоучители през главата на нацията, зад кулисите, както всъщност в момента се прави голямата политика в Европа. Решенията се взимат от лобистите на капитала, от купувачите на висши и ръководни политически души, от инструментариума „неправителствени организации”, разбира се, от Америка, под предлога, че е загрижена за Европа, от невежи бюрократи, поставени по върховете с определена цел. Решенията се вземат от всеки друг, но не и от народите.
Народите избират своите представители, а от там нататък колко самостоятелни са тези представители и какво подписват от името на народите малко хора разбират в детайли. Това са несъвършенствата на представителната демокрация. Но истерията на ЕС и подопечните медии относно референдума не е толкова учудваща. Този съюз е всичко друго, но не и демократичен. Може би е свръхбюрократизиран, свръхотделен от действителността, свръхизползван за чужди извъневропейски интереси, свръхрегулативен, свръхдесуверинизиращ за отделните държави, свръхобъркан накъде да върви и какво да прави със себе си. Но последното, което може да се каже за този съюз е, че е демократичен.
От съюз, който беше създаден за да засили икономическия просперитет на обединените държави, ЕС се превърна в съюз, който има непрестанни съображения, които саботират именно икономическото развитие на същите тези държави. Какво гръцкият народ ще реши на 5 юли не е толкова важно. Има много страни, които не са в ЕС и са добре, например Норвегия, има и много страни, които са в ЕС и са относително добре, например Германия. Но бунтът на Гърция, дори да не се увенчае с успех, е просто съвсем нов етап в отношението към идеализирания дълги години образ на ЕС.
Това отношение вече е критично. Вече някой някъде изразява съмнение в грешната схема на общите отношения. Затова и по световните медии тече ужасен обем антигръцка пропаганда. Дори на Гърция да й се наложи да изплаче ходовете си, държавата на Ципрас ще се запише в историята като страната, която първа се осмели да противоречи на диктата на Тройката. „Ципрас разбра – пише Corriere della Sera –че това е края и иска да напусне полето като герой, загубил сражението по волята на гърците, а не от Германия.” По нататък медиите тръбят, че гръцкият финансов министър настоява Гърция да въведе драхмата и че солидарността около Ципрас се разклаща.
Всъщност, ако Гърция каже „НЕ” на ЕС, в Атина моментално ще започне „украинизация”, както Варуфакис нарича очаквания сценарий на безредици. Никой няма да остави страна от НАТО с американска база на нейна територия да се измъква по чорапи в посока на врага. Джеймс Ставридис, главнокомандващият НАТО в Европа от 2009-2013 г., който в момента е председател на Военно-морския институт на САЩ, казва пред „Блумбърг”, че ако Гърция бъде отхвърлена от ЕС, ще се насочи към Русия. И тогава под заплаха ще се окажат както членството й в НАТО, така и военно-морската база на САЩ на остров Крит. Това ще бъде сериозен стратегически удар, подчертава Ставридис. Което подсказва, че САЩ ще натиснат ЕС да направи всички възможни отстъпки за Гърция.
Гърция отново ще спечели, блъфирайки напускане на ЕС. Всъщност най-големият губещ е Европа. Европа е васална, зависима, слаба, дестабилизирана, незнаеща накъде върви, отчаяно демодирана в схващанията си. Европа наистина изостава. От мащабните промени, които се случват в света. Европа се държи като обект, а не като субект.
