/Поглед.инфо/ Поставянето на въпроса били ли са българите роби по време на Османската империя отново повдига проблема за употребата на историята. След като всички социални науки напоследък минаха по реда на политическата употреба и очерняне – политология, социология, икономика и пр., дойде ред и на историята. И тя трябва да бъде монопол на днешната политика и да влезе в правилна употреба. И България трябва да има един политик – Б.Борисов и един историк - Божидар Димитров – осанна! Така скоро ще можем да обсъдим понятието „свободен роб“ и да стигнем до извода, че това е либерална социална роля в съвременна България.
Да беше работата толкова проста, ама не е. За съжаление,Б.Борисов и Б. Димитров и всичките им подгласници стават част от унищожаването на българската нация и държава. Средствата за това ги разбира президентът Р.Плевнелиев. Той е по-хибридните войни, само дето не знае, че тези войни са родени и изпечени на Запад и все още Изтокът трудно може масово да ги използва. Ако пък отречем първенството на Запада в хибридните войни, медийните манипулации и пр., това означава да отречем водещото място на САЩ в технологичното развитие на планетата, а то е наистина водещо. Иначе нашият президент като каже Велика сила и хибридна война пред българските воини на 6 май – смята, че е казал Русия, но пък останалото по-образовано население знае, че не е така.
Част от съвременна война естествено е войната за мисленето на хората. И в тази война са ангажирани всички средства – военни, медийни, икономически и разбира се политически. За тази война се правят стратегии и те се знаят от хората, на които това им е професия. Но къде в цялата работа е въпросът: „Имало ли е турско робство и кой как трябва да нарича времето от 14 до 19 век в България?“
Стратегически този въпрос се появява днес в българското публично пространство, след като са решени еднозначно няколко други.
Въпрос №1. „Кое е най-лошото за един народ“?
Правилен отговор: „Да има държава.“ С този въпрос – българите да нямат държава, се справят вече повече от 20 години либерални политици и идеолози.
Въпрос №2. Какъв е единственият регулатор на нашия съвместен живот?
Правилен отговор: „Пазарът“. И този отговор се набива 25 години от либералите, които междувременно се издигнаха в неолиберали пак с догонващо закъснение.
3-ти въпрос: „Трябва ли ни да сме българи?“ Коректен отговор: „Не, защото сме недоразвити“. Не можем сами да се управляваме, не можем сами да си избираме закони и да ги спазваме, не можем сами да се браним.
И така стигнахме до ключовия 4-ти въпрос: „Кои сме ние?“ И правилният отговор: „Не знаем, защото не можем да мислим.“
Ако кажем всичко това на по-научен език – дошло е време да посегнем на нашата идентификация като народ, която става преди всичко чрез историята. Когато се лишим от история и идентификация или просто се объркаме кое е правилно и кое не е, тогава можем лесно да се лишим от самоличност един по един. Така процесът на обезлюдяване на една територия ще бъде завършен с „мирни“ средства. Победител в тази „хибридна война“, както казва президентът Плевнелиев, ще бъде една Велика сила. Добре, че Великите сили са повече от една и ние с него не мислим за една и съща.
За да не допуснем нашето доброволно затриване като българска общност, трябва да съхраним колективната памет за нашата история и гордостта от дедите ни, които са правили историята ни. Ако се интересуваме от това трябва ли да променим названието на периода 14-19 век в България – няма нужда. Историците – изследователи като академик Христо Христов, чл.кор. Николай Генчев, проф. Цветана Георгиева и много други подробно са разказвали и разказват, че от 14 до 18 век българският народ е бил рая. Тази рая не е била собственост на спахиите, а на султана. И султанът е притежавал и имота, и живота на селяните - както на раята, така и на правоверните. Султанът е съдил и отсъждал в името на аллаха. Само че към правоверните аллах е бил милостив, а към християнската рая – не. Раята е губила периодично земите и живота си, раята са представлявали робите в Османската империя. Българите, сърбите, гърците и други народи дълго време са били робски народи.
Естествено, петте века имат своя история и през 18 и 19 век в османската империя започва проникването на капиталистически отношения. Тогава раята се разслоява и започва борба за национално освобождение. Тогава с идеите на Раковски и Левски за българска държава и демократска република започва съществуването на българската нация. Така че няма нужда да се отричаме от нашата история, от Ботев и Вазов, или пък да правим нова история. Ние имаме история, трябва да я четем и преосмисляме с днешна дата. За да можем да мислим, защото, на пук на пазара, само мисленето ни прави свободни.
Възрастните поколения трябва да знаят, че могат да дадат на младите само история, останалото младите сами изработват за себе си. Заблудата, че можем да оставим материални ценности, освен културно-исторически артефакти, вече я преживяхме. Компютрите и ай-фоните младите си направиха сами. И какво ли ще направят и ще измислят още по-младите? В наследство те се нуждаят преди всичко от история, език и култура, за да знаят кои са. Само когато знаят, че имат собствена история и самоличност, те ще могат да работят за себе си и за децата си. Иначе ще бъдат роби, т.е. ще работят за някого, а не за себе си като личности и общност.
Това трябва да знаят любителите-аматьори на едноличната компрадорска политика на Б.Борисов и Б.Димитров. Такава политика ни превръща в съвременни роби и тогава историята престава да има значение.
