/Поглед.инфо/ Новият политически сезон за министър-председателя Бойко Борисов започна с показателно интервю. Диана Найденова показа актуалния образ на Борисов, неговите представи за проблемите и решенията. Въпреки стила на журналистката, който за мнозина е дразнещ, трябва да се признае, че за сега тя е от малкото професионалисти, които могат да покажат съществени характеристики на интервюираните и техните намерения. Тя извежда на преден план въпроси, които интересуват обществото и не позволява политикът да се измъква с общи приказки. Този път Борисов не успя да се скрие зад спортните зали и магистралите, въпреки че ги изброи за пореден път като студента, който за каквото и да го питали, отговарял за краставицата.

Няколко са основните изводи, които могат да се направят от показания пак нов публичен образ на министър-председателя. Той настоятелно претендира, че си е взел поуки от предния мандат. За съжаление, Б. Борисов не е променил манталитета си, той показва ново поведение за публиката, възприел го е като необходимост, за да е на власт и за да стане президент. Но новото му поведение много силно се засенчва от старите му изблици и стереотипи. Естествено е човек на половин век да не се променя, а много да иска да демонстрира промяна, която сега неговите фенове искат да представят едва ли не като еволюция. Щеше да е добре за България да има развитие в Борисов, но няма. В политиката той е научил много факти, но тяхната интерпретация остава на нивото на лидера от махалата и на полицая, който командва малко подразделение и където гласът му по определение е закон. Този тип дребнави ръководители се водят от собствения си страх и затова винаги намират начин да насаждат страх у подчинените си, да подчертаят опасности и да се явяват в ролята на спасители или жертви. В първия си мандат Б.Борисов беше спасител, сега е в ролята на жертва на обстоятелствата – външни и вътрешни.

Като политик Борисов остава опасно некомпетентен. Той продължва да повтаря заучените фрази на строител и се опитва да ги допълни с енергийната ефективност, с невинността си по аферите Костинброд и подслушванията. Убеден е във верността на главния прокурор и забравя за градския прокурор и Мишо Бирата. Твръди, че ГЕРБ се е променил, а няма никакви такива факти. Да, няма, както каза той, фидоски, но това, че тефтерчето на Златанов изчезна, не значи, че го няма. Делото на Цветанов е спряно, но той е осъден на първа инстанция ефективно. А новият Борисов е целият в бяло. Да, трудно е с Радан Кънев, но пък М. Кунева и съветниците на реформаторите толкова искат да са на власт, че Радан не е фактор.

По въпроса за тероризма и събитията във Франция естествено Борисов е куртоазен, изразява съчувствие по футболна фалнелка и със скръбна физиономия. И веднага, след протоколното съжаление за случилото се, следва възхищение от това колко са умни водачите на терористите. Той им се възхищава искрено, те го превъзхождат и той отново е впечатлен от качествата на стратезите на терора. А Борисов не може да реши сам дали да отиде в Париж в деня на световен протест срещу тероризма заедно с другите световни лидери. Той направо заявява – ще питам службите и тогава ще реша. Той не може да вземе едно човешко, та камо ли политическо решение, без да пита службите. Било важно за България не той, а службите да кажат дали да замине днес за Париж, защото тук е трудно, конфликтите са на 2000 км.

И от тук нататък си даваме сметка, че основната политическа тактика, която е приел и отработил Борисов, е да всява страх в целия български народ. Има тероризъм, мен ме е страх, та какво остава за вас. Аз не вземам решения, защото е страшно. Да, аз назначих Писанчев, аз ще реша за него, нищо че законът сега е друг. Но и мен ме е страх да пипам.

Най-опасната фраза за един министър-председател е, че нещата биха могли лесно да излязат от контрол. Борисов внушава, че има омраза и сблъсък и за съжаление ще има. Опасно близо до нас са Косово, Сирия, Египет. Борисов умело вплита в едно изречение, че не трябва да се поддаваме на страха и заедно с това трябва много да ни е страх. Тези психологически похвати, хвърлени в пространството, са просто манипулация за всяване на страх. Борисов не дава решения, не поема отговорност, че той и цялото му поверено правителство ще защитават националната сигурност и гражданите. Той предпочита да има страх и той да е бащицата. Но този път образът на бащицата не му се получава, защото Борисов иска да избяга от отговорност за съдбата на българите и държавата, спира го страхът, че властта ще му се изплъзне, а отдавна е казал, че без нея той не може да съществува.

Бягството от отговорност на изпълнителната власт е много по-страшно за държавата от всякакви терористи. Оказва се, че висшите държавни институции – министър-председател и президент, не са на висотата на политическата отговорност, която носят и остава да се опираме единствено на решенията на нашите съюзници. Вярно е, че сме се отказали от мисълта, че имаме собствени интереси, но при това управление българските граждани могат да се окажат и срещу интересите на собствената си държава. Опасност за нашата национална сигурност е представата на Плевнелиев и Борисов, че българската държава е със статут на подчинена на ЕС и НАТО територия. Крайно време е да се разбере, че ние изпълняваме определени договори, но не сме загубили суверенитет. Тази грешка се повтаря и от политици, и от анализатори. Договорите не лишават от суверинитет, те се спазват, докато са в сила. Никой европейски политик не си позволява да говори за загуба или ограничение на суверенитета на народа, даден от Конституцията. Когато си в договорни отношения – ги спазваш, докато това ти е отредил собственият ти народ, а не външни фактори.

Борисов говори на едро – е, Плевнелиев е държавен глава, той може да говори всичко. Как така всичко, когато става въпрос за границата на България. По въпроса за опазването на държавната граница Борисов и Плевнелиев говориха различни неща и дори не седнаха заедно, за да си уточнят позициите предварително, а това са задължителни процедури. Какво като е държавен глава Плевнелиев, щом той е още по-некомпетентен от Борисов. За разлика от него обаче, Пленелиев не съзнава това и е смешно самоуверен. А сега разбрахме, че и можел да говори всичко. Ами Борисов като стане президент и той ли ще говори всичко – от незнание по география и лъжи за биография, до опасни за България глупости. А сега като министър-председател Борисов ще построи пътища и за бежанците – да не стоят в калта. Изказването граничи с цинизъм. За бежанците трябвали пари и тези харчове са от джоба на българина. Но „чистите раси“ за Европа са минал проблем и отвън ни съветват да интегрираме ромите. А интеграцията на ромите е един от най-актуалните български проблеми, но не знам какво разбира Борисов под интеграция.

В стратегическото за 2015 г. интервю на Борисов чухме пак за „гьола в Белене“, но за „Южен поток“ не събра смелост да гъкне. Искаше да уважи Михаил Миков, но първо изрази уважение към себе си и после се поправи. Изказа като по сценарий измислиците за европейските фондове, които сега, благодарение на неговото правителство, били пуснати, а те бяха пуснати заради действията на правителството на Орешарски, който поправи скудоумията и незачитането на правилата от Томислав Дончев. Похвали се с бъдещите санирани панелки, които са си чисто и просто купуване на местните избори в големите градове. Не каза нищо как ще санира жилища на едни граждани, когато други нямат къде да живеят. Последствията от наводненията са катастрофални и буквално довеждат до смърт стари и самотни хора в наводнени през 2014 г. райони. Два милиарда лева за саниране са престъпление, когато в наводнените провинции хората – българи, цигани, турци и други, могат да не доживеят и нямат перспектива за никакъв нормален покрив над главите си . И това е цинизъм. В името на местната, пък и на централната власт, при избори две в едно на есен.

Вторият мандат на Борисов се различава коренно от първия. В първия той беше самоуверен, велик, безкомпромисен – само на думи. Направи магистрали, а дори направи и извънреден съд, който да съди неизвестно още кого. Във втория си мандат, той е диалогичен, т.е. запазва правото си да говори сутрин едно, вечер друго – така той разбира диалога. Борисов вече управлява не само партия, а цяла коалиция, която трудно запомня като партии и лица. Но капацитетът му за управление и разбирането му за политика остават същите – да се всява преди всичко страх, къде с действия , къде с думи. Рекетът над бизнеса отново започна. Проличава, че приоритет на Борисов този път са банките и европейските средства. За банките – лошо – според него били финансирани и други банки, освен КТБ. И тук трябва да се пита къде е Искров да обясни какво става. Или той вече е част от консенсуса с ДПС.

Ясно е, че Борисов е решил да прави всичко, което му е полезно за властта. Мечтата му е не само да стане президент, а да направи и президентска република. И все пак българската нация в по-голямата си част е по-грамотна от Борисов. Със страх в днешно време се управлява до време. Колкото и да не усещаме, вече българските граждани се учат от европейските. А това постижение на гражданите поставя под въпрос мандата за власт на Борисов въобще.