/Поглед.инфо/ В политиката има стратегии. Стратегията на Борисов от момента на неговото влизане във властта е да стане президент. Нормално е всеки политик да се стреми към върховния пост. Но Борисов се движи към тази цел с всички средства.
Като главен секретар на МВР той се обърна първо срещу бившите си приятели. Впрочем, когато правителството на Орешарски поиска да назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, използва убедителния опит на Симеон Сакскобургготски. Т.н. цар се противопостави на една организирана престъпност чрез вътрешния си човек Борисов, назначен за главен секретар на МВР, за да пребори една частна мафия и да създаде друга. В митингите срещу Пеевски никой не забеляза историята на тази практика в България.
Днес най-богатите хора в страната, които напълно я управляват, са Пеевски и Борисов – това вече е стил в политическата система. И аз съм сигурна, че следващи кандидати за подобно развитие в България има много. В този тип демокрация взаимодействието между бизнеса с офшорки, сивата икономика и политиката се реализира на най-високо ниво – сега президентът ни Плевнелиев има офшорни фирми и готов човек за изпълнителната власт – олигарха Иво Прокопиев. Чия стратегия ще се случи – няма значение. Дали на Пеевски, Борисов, Плевнелиев, Прокопиев или други ще успеят – няма значение. Моделът е един и същ.
Политиката мина в нелегалност, остава медийното управление при пълното сливане на всички власти в едно. Няма къде да получи справедливост никой в тази държава. Останаха депутатите на БСП в парламента и Мая Манолова. Каквито са - такива, но само на тях човек може да се оплаче, разбира се, без последствия, защото нямат нито правомощия, нито воля и сили за противопоставяне на авторитарния модел, който настъпи и с тяхната безпомощност.
Да наблюдава всичко това отстрани остана огромното число интелигенция и останал грамотен народ. Не изключвам и себе си от стоящите отстрани. Оставям настрана тези грамотници, които работят за модела Борисов. Отговорността си е тяхна.
Какво предстои да видим ? Демокрацията си отиде с идването на Борисов на власт, разбира се, поетапно. Но процесът вече приключи. Остава една година, след която Борисов ще стане президент на България и с всички останали власти замяната на парламентарната демокрация с авторитарна президентска република остава проста „демократична“ операция. Партиите вече не са фактор в политиката. Нищо, че авторитетни леви политолози говорят, че ГЕРБ вече се е превърнала в центристка партия. Според мен, още от създаването си ГЕРБ не е партия, това е движение на клиентелистки принцип, без идеология, само с популизъм и компрадорска политика. Този сбор от властолюбиви субекти взема властта като партия.
Много говорих за неспазването на Конституцията през последните години. Това беше част от процеса на убиване на политиката. В областта на икономиката и трудовите отношения Борисов отдавна вече приложи модела на Бенито Мусолини и ликвидира ролята на парртиите. Корпорацията България начело с ГЕРБ, КРИБ и КНСБ действа силно. За нея работи и лявата партия АБВ начело със социалния министър Калфин в управлението и доктора по история, президентът Първанов. Вече работодателски организации и профсъюзи работят заедно срещу работниците. Вече работодателите правят стачки срещу държавни решения. Корпоративната държава е факт. Който се съмнява - да попита моити студенти от трети курс политология, те са наясно с параметрите на корпоративния модел на Мусолини.
Партиите загубиха значение. На изборите на 25 октомври 2015 година победи корпоративния вот. Според мои колеги, които изследват гласуването на местните избори на терен, на тези избори са гласували преди всичко хора, които са свързани с клиентели на управляващите и които работят в апаратите на партиите. Затова купеният вот в по-голямата си част се превърна в корпоративен, клиентелистки и избирателната активност удари дъното, ЦИК още не я обявява конкретно.
В София и страната вече трети ден не се знаят резултатите от изборите, законите отдавна са нарушени, от министри, от софийска община и ЦИК. Защо? защото не е ясно дали две партии – Зелените и ВМРО, са близо, на около 100 гласа разстояние – не знаем имат повече или им липсват много малко гласове – за да имат по 1 съветник в СОС. А залогът на тези 2 места е голям – те решават дали ГЕРБ ще има мнозинство в СОС или не. Така че циркът и престъпленията в зала „Армеец“ не спират дотук. И циркът не е цирк, взема се здравето на хората без бой, с други средства.
В политиката сценариите не винаги успяват. Даже рядко успяват, защото приятелите на сценаристите от своя страна имат други сценарии. Много се надявам по тази причина и намеренията на Борисов да не се случат на България до край.
