/Поглед.инфо/ Колкото и противоречията в БСП да ни изглеждат като битка на лобита и интриги, това е само повърхностната картина.
Десницата продължава да опява края на БСП. В същото време битката за ръководството на партията и за курса, който ще очертае следващият конгрес на БСП става все по-драматична. Странно е защо за една партия без перспектива се води такава битка – отвътре и отвън.
Просто защото БСП продължава да представлява лявото в борбата за парламентарната и изпълнителна власт, за леви закони и леви политики. Още повече – БСП започва да представлява гражданите , които искат да влияят на политическите процеси през изборите и смятат, че диктатурата на ГЕРБ, РБ, АБВ,ПФ и БДЦ, както върху бизнеса, така и върху избирателните процедури и съдебната власт, трябва да се прекрати.
БСП, макар и не особено убедителна като опозиция, е единствената партийна опозиция. Опитите на Борисов и главният прокурор да издигнат Волен Сидеров в ролята на мъченик и опозиция на властта се провали. Актьорите бяха слаби.
Обществото в момента престава да се интересува колко сили има БСП, то започва да изисква от левицата в БСП да защитава обществото от икономическите провали, от задлъжняването и престъпната бюджетна политика на ГЕРБ. И не като анализатори, каквито най-често са сега политиците от БСП, а с политически решения.
Обществото се чувства без водачи, Борисов не може да замести цялото управление на държавата. Множество министерства нямат сериозни министри, те представляват наши и чужди лобита без оглед на световната ситуация. Далеч от необходимите задължения са министрите на здравеопазване, отбрана, МВнР, МВР, икономическо министерство, регионално развитие, европолитики и пр. Финансовият министър се възползва от слабостта на другите министри и води антинационална политика. Не се задава смислено харчене нито на българските пари, нито на европейските пари. Страната задлъжнява трайно, Борисов е в паника, но глутницата около него е безпощадна към водача си в затруднение. Ще действат по закона на глутницата. Това е състоянието в момента на изпълнителната власт – коалицията между ГЕРБ, Реформатори и хората на президента Първанов.
Президентът Плевнелиев също е подчинен на собствени лобита и политиката между президент и министър-председател е в пълен дисонанс.
В това състояние България трябва да се справи с предизвикателства, близки до съвременната война. И не е толкова важно кой ни напада, важно е как се отбраняваме. Колкото и да плачем, днес вече няма кой да ни чуе. Нито от Запад, нито от Изток. Всички имат проблеми и с политици, които не знаят къде са, не се занимават.
Поради ситуацията в България и в света, една от най-интерсните и най-перспективните партии в момента е БСП. Тя представлява това ляво, което има ресурс да се бори за власт и да управлява. Затова към нея са насочени толкова интереси, толкова медийно време и толкова злоба и лъжа. Това отвън и от дясно.
От вътре. На повъхността са играчите от Изпълнителното бюро на БСП - хората, които го напуснаха, парламентарната група и хората около председателя Миков. Няма нужда да се идентифицират, защото не представляват себе си. С просто око се вижда, че конфликтите вътре в БСП между по-леви и по-десни, хайверени и нехайверени леви, се подклажда от двата центъра в сянка.
На първо място президентът Първанов иска да се върне и да оглави БСП, което означава веднага коалиция с ГЕРБ. Това електоратът на БСП няма да приеме. Тук няма никакви идейни съображения, има тежко минало в отношенията Първанов-Борисов.
На второ, но не последно място, са претендентите за председателското място на БСП от страна на бившия вече председател Сергей Станишев. Претенциите са нормални, Михаил Миков спечели трудно председателското място и страната на Станишев не е слаба фракция в БСП. Всичко това са процеси, които важат за всяка партия и навсякъде, битката за водачестсвото е партиен процес, който не бива да се демонизира в никакъв случай. Нека има алтернативи, различни идеи и пр. Да, ама в случая с хората на Станишев идеи няма. Добре, групата, която не е доволна от сегашния председател не е толкова лява като Миков. Но проблемът е, че противниците на лявото не казват какво искат и какви са. Какви са идеите им ? Дали техните фирми ще финансират партията – през 60-години беше така на Запад. Нищо лошо. Ще има плосък данък или ще колаборираме с различни бизнес интерси – добре, ако е в интерес на партията, но до кога и с какъв резултат ? Добре, компромиси се правят, но докъде ? Съмнявам се, че крилото на Станишев в БСП има идеи – леви или десни – извън намеренията на председателя на ПЕС да има влияние в една критично малка лява партия, доведена до състоянието на ПАСОК.
В подготовката на конгреса на БСП са необходими леви и национални идеи на една европейска, но не колабориционистка левица. Тези идеи могат да дойдат от стараната на левите симпатизанти и на тези организации на БСП, които на свой риск и средства постигнаха второто място на местните избори. Те бяха тежка загуба, но те бяха постижение за низови звена на БСП, постигнали резултат въпреки нереформираното ръководство.
БСП, както и България, се нуждае от идеи за бъдещето, от лидери, които могат да поемат леви и национални решения в света на днешния ЕС, НАТО, Русия, Турция и пр. Силата на сегашния председател на БСП М.Миков, на много негови последователи, е в тяхното автентично, антиноменклатурно, антифашистко и демократично мислене. Този капитал постави БСП в положението на единствената, демократична и перспективна опозиция на сегашното продажно корумпирано управление на, повтарям – ГЕРБ, РБ, АБВ, ПФ и БДЦ.
Младежката и технологична вълна в партийното пространство на България все още предстои, но това е друг разговор.
