Преди 30 години във Франция 60% от произведеното се е връщало на хората на труда под формата на възнаграждения. Днес този процент е паднал на 40.
България е страната от ЕС, която се представя най-зле и по този показател. У нас само 30% от произведеното се връща на трудещите се, докато 70% отиват в ръцете на капитала.
Това обяснява и високата скорост на социално разслоение в страната ни, което намира най-ярък израз в драматично увеличаващата се в пъти разлика между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението. Как така тогава, когато разрушената след Втората световна война Европа е произвеждала много по-малко, е имало за всички и неравенствата не са били толкова големи, колкото са сега?Защо се получава така, че днес Европа е най-богатият континент, произвеждащ драстично повече стоки и услуги, а за някои не стига? Проблемът е именно в това заграбване на по-голямата част от благата от тясната прослойка банкери, спекуланти и индустриалци.
Процесът може да бъде описан добре с думите на Франц Мюнтеферинг: „До преди падането на Берлинската стена капитализмът бе поставен в условия на състезание със социализма и тогава, за да надделее, той разви свой социален вариант в цяла континентална Европа. Сега, когато въпросът за съперничеството е решен, капитализмът няма нужда да се прикрива зад социално наметало”.
