Г-н Мирчев, може ли да се направи прогноза за развитието на процесите в страната, когато улицата е основен играч в тях?
Да, улицата е основният играч, активността продължава, атаката вече е срещу „монополите”, т.е. срещу монополната структура на икономиката, новия феодализъм в нашето общество. Подобни граждански протести досега не е имало. Те не приличат на протестите от 90-та година, тогава се сваляше от власт БКП и се мечтаеше за комбинация от демокрация и висок материален масов стандарт. Не приличат и на протестите от 97-ма, тогава се сваляше от власт правителството, което допусна хиперинфлация и пълно объркване на хората и малкия бизнес. И при двата случая уличните протести бяха организирани от партии и политически лидери. Сега не е така. Нито една значима партия не стои зад протестите, не е допускана от тях да ги представлява. По същество все още няма и лидерство на тези протести. Хората на улицата са с усещане за обща беда, за аморфна маса срещу машината на държавата и монополния бизнес, които ги мачкат и дискриминират. Става дума за опозиция „народът срещу системата”. Това е принципната разлика.
Сега хората се самоорганизираха спонтанно и си направиха протестите не само във Варна и София, а в още 40 други града на страната. Вторично към тези протести, едва от третия, четвъртия ден започнаха да се присламчиха разни политически формации, „бойни“ групички, провокатори момчета с качулки. Имаше и опит за убийство във Варна. Някои казват, че това са организирани групи на опозицията. Но със същата степен на вярност може да се твърди, че това са организирани групи на падналата от власт партия ГЕРБ и лично на Цветан Цветанов. Вероятно има и от едните, има и от другите. В края на краищата всички те не можаха да променят общия знаменател и досега тези протести са преди всичко спонтанни граждански.
Що се отнася до новата Кръгла маса, тя е фарсово подобие на онази от 90-та година. Самообявилите се за лидери на гражданските протести са доста смешни и несериозни.
Днешните протести постигнаха нещо уникално. Те свалиха една власт, която всички мислеха за така барикадирана и бетонирана, че няма как поне още един мандат да не управлява, при това безпрепятствено и все по-тоталитарно. Голият се срути и стана смешен, Давид тържествува.
Гражданските протести постигнаха две неща.
Първо, събудиха българите. Активните граждани усетиха силата си и това, че върху политиците може да се въздейства с улични протести и демонстрации. Активните граждани си повярваха, че могат да бъдат ефективна политическа сила.
Второто е, че падна от власт една политическа формация, която има абсолютно всички вътрешни и външни ресурси – много пари, вътрешна и външна подкрепа, корпоративна защита, специални кадри, тайни органи, които я обслужват, криминални структури, които разчистват терена на политиците. Липсва им един единствен ресурс. Застанаха срещу народа и го стъпкаха по най-безпардонния начин от 24 години насам. Цинично се подиграха и с всички форми на демокрация и демократичност. Доказаха ясно и за слепите, че с некомпетентност и калинки съвременна държава не можа да се управлява. ГЕРБ и Борисов до такава степен премачкаха нашия изключително търпелив народ, че той каза „стига толкова”.
Българският социален характер е много особен. Ние обичаме нихилистично да говорим за себе си, че не сме борбени. И докато текат големите протести през последните 2-3 години в Гърция, Испания, Италия и в много други държави, си казвахме, че само ние, българите, сме заспали. Винаги съм твърдял, че българите не сме заспали. Просто ние действаме по друг начин и с едно много по-дълбоко премисляне на нещата. Балансираме и когато нещата стигнат до ръба, тогава българският народ действа радикално.
По този радикален начин именно народът свали и изхвърли Жан Виденов през 1997, развенча и маргинализира Иван Костов след 2001, махна царствения знак от Симеон Сакскобургготски и го беляза със знака на политик-мошеник, а за неговите хора вече малко избиратели си спомнят. Подобна радикална преоценка и присъда сега се стоварва върху „колоса“ Борисов и неговата мутренско-брутална партия. Всичко това е проява на особения български национален характер. И не би трябвало да се самобичуваме, а да усетим силата си като народ. Няма основания да сме комплексирани спрямо гърци и испанци, италианци и португалци, сърби и румънци.
Кой печели и кой губи, ако след протестиращите има не(случайни) организирани групи?
Не проявявам особен интерес към това, дори не искам да си губя времето с такива предположения. Предпочитам да гледам общата картина. Винаги когато има масови улични вълнения и протести има партии, корпоративни сили, специални служби, които се опитват да овладеят хората и да ги насочват. Важен е крайният резултат. А той засега е категоричен: колосът падна и бе политически унизен, неговата партия падна и ще започне да се разпада, външните им поддръжници са притеснени, че инвестицията им е отишла на вятъра, мафиотските структури са смутени, че държавата може да въведе ред.
По-важно е да видим какво ни предстои? През Май 2013 на предсрочните избори вероятно БСП ще стане първа политическа сила. Проблемът е дали с 3% или с 13% пред ГЕРБ. Ако БСП успее да изчисти десетина личности от листите си – 3-4 в центъра и 7-8 в другите големи градове – разликата може да се окаже над 10%. Сега това е основната бариера пред БСП и нейния собствен ляв електорат, значителна част от който се разочарова от 2005 насам и се отдръпна. Става дума за личности, които са или прекалено компрометирани, или са жертва на една систематична антипропаганда срещу тях чрез медиите.
Не казвам тези хора да не се занимават повече с политика или да бъдат лишени от всички позиции и влияние. Но те сега са длъжни да отстъпят на заден план. Такъв процес в БСП вече започна. Очаквам тази седмица да се вземат и конкретни персонални решения. След като Сергей Станишев заяви, че няма да бъде следващ премиер, още 2-3 от централното ръководство трябва да се отдръпнат, още 7-8 при депутатите и още десетина в провинцията. Това е шансът пред БСП. Иначе преднината им на предстоящите избори съвсем няма да е „победа”.
А каква е прогнозата ви за другите политически партии?
Вторият проблем е какъв ще бъде резултатът на ДПС. На изборите от 2009 те постигнаха 610 000 гласа, а сега дадоха заявка за 800 000. Имайте предвид, че уж „печелещите” предстоящите избори ГЕРБ и БСП ще бъдат с число на вероятните действителни гласове близки да тези 800 000. Говоря и за това, че ДПС в качеството си на „турска” партия, сега в България имат не повече от 350 000 гласа на „турски” електорат.
През 2009 те успяха да добавят още 250 000 гласа, а сега заявяват още 200 000. Ако това стане на практика, ДПС от средно-голяма и балансираща партия ще се превърне в една от 2-те или 3-те големи партии в и на България. Значимостта им в политиката няма да намалее, а рязко ще се увеличи. От това ще има повече полза съседна Турция. Заради това Гърция ще се дистанцира от България. А вътре у нас е закономерно да избухнат националистически движения, партии и дори ексцесии. В такава перспектива просто не ми се мисли за така нар. „граждански мир”. Още повече като си спомни човек за крайния ислямизъм сред някои среди на помаците и на циганите – напр. в Пазарджишко.
Следващата голяма питанка е за партията на Меглена Кунева. „Партията на гражданите” е всъщност скачен съд с ГЕРБ, те също са „на гражданите”. Ако ГЕРБ рязко загубят около десетина процента, то на Кунева ще се добавят 2-3 %. Ако ГЕРБ успеят да се стабилизират и отново да си върнат част от загубеното до изборите, тогава Кунева ще си остане със своите не повече от 3-4% и ще остане малка периферна партия.
Последният въпрос е протестиращите дали ще успеят да се самоорганизират, да излъчат сериозен лидер и да намерят организационна форма, за да влезнат в 42-то Народно събрание. Засега всичко това изглежда предотвратено. Самото избързване на Бойко Борисов с подаването на оставката скъси рязко времето до изборите. Гражданският процес от улицата няма технологично време да събере подписи и да се регистрира като партия или политическо движение, да спази сроковете. Вероятно това е била една от идеите на Борисов, за да избърза. На него му предстои да бъде опозиция в нови парламент. По-добре е да бъде единствената силна опозиция там и да няма конкуренти в някакви нови формации. ГЕРБ знаят ползите от монополната позиция, когато не са монополист на власт биха искали да са такива в опозиция. Това би било и своеобразен реванш на Борисов над Улицата, която го свали от власт и политически го унизи.
Излезе ли Бойко Борисов с оставката си реално от властта?
Борисов все още не е излязъл от властта, нито формално, нито реално. По това не бива да има наивности. Виждате Правителството как раздава десетки и стотици милиони, въпреки че е в оставка. Виждате Парламента колко важни закони бърза да приеме в последната минута. Те имат аналогичен проблем с БСП – смяната на колективния лидерски образ. За да има бъдеще Борисов е принуден сега да елиминира няколко личности около себе си. Онези, които просто го влекат към блатото на ниския рейтинг и на аутсайдерската позиция в политиката.
Трябва да изгони Симеон Дянков. Той е прекият изпълнител на премазването на българския бизнес, преди всичко на огромната маса дребен и среден български бизнес. Той е прекият екзекутор на увеличението на заплатите, на официалните трудови доходи, на пенсиите, майчинските и др.под. Той у нас е онзи „аустерити” министър, срещу каквито сега западният свят се вълнува и хвърля камъни.
Вторият фаворит за изгонване е Цветан Цветанов. Но това е толкова трудно за Борисов. Той е лично зависим от Цветанов. Не съм уверен, че Борисов има силата и смелостта да откъсне Цветанов от себе си. Ако наистина няма такава сила и смелост, е обречен на отслабване и отпадане. Времето на полицейската диктатура мина, сега отново идва време на демокрация, Цветанов е непригоден човек за това ново време.
Има и още 2-3 имена, които са станали нарицателно за презрението към ГЕРБ, за възмущението от властта им, за недоумение как Борисов може да ги изтърпява. Но той се оказа до такава степен лично зависим от тях, че буди подозрение всъщност кой е бил по силен по време на управлението им – Той или Те? Има и хипотеза, че Борисов толкова избърза с оставката на Правителството, като единствено средство да ги свали от власт и след това да се отърве от тях. Тази хипотеза не е лишена от здрав смисъл.
Освен това сега в ГЕРБ започва процес на болезнено разбягване. Много техни хора ще започнат да се оттеглят от партията, защото видяха, че това не е толкова силна крепост и ще спасяват себе си. При формации като ГЕРБ при първото падане от власт започва процес на разпадане. Предстои да видим доколко ще бъде масов и болезнен. Това е формация, която се храни преди всичко от голямата власт и от многото пари. Когато властта се стопи и изчезнат парите половината хора губят мотивация. Напр. сега много кметове, които през 2011 изприпкаха при ГЕРБ, сега се молят да бъдат „отлюспени” от ГЕРБ, за да могат да героизират себе си и да останат по-дълго на власт. Отново имаме ситуация от типа „да се смееш ли, да плачеш ли”.
А според вашите прогнози за бъдещия парламент, какъв кабинет се очертава да видим?
След вота ще има вероятно четворна коалиция – всички от по-големите без ГЕРБ. Тя ще е излъчена в парламент от 6-те или 7-те партии, които очаквам да влязат- БСП, ГЕРБ, партията на Меглена Кунева, Атака, която има шанс с ВМРО, почти със сигурност ще влезе Националният фронт за спасение на България, алтернатива на Атака от Бургас. И вероятно още една или две партии, ако успеят да си намерят партийна формула за участие в изборите. На Синята коалиция ще й е по-трудно сега и ще й е необходима вече не двойна, а тройна коалиция. Вероятно ще намерят начин да го направят.
Досега вече имахме двойна, имахме и тройна коалиция, сега ни предстои четворна. Съставът й ще бъде крайно неудобен за всеки от участниците в коалицията. Но няма друг практически вариант. Могат да успеят, но само ако се сплотят около някакво програмно управление с ясни приоритети и правила. Това би бил вътрешният стабилизиращ фактор. Отвън ще ги стабилизира силната опозиция на Борисов и остатъчния ГЕРБ. Не се съмнявам, че ГЕРБ ще бъде активна и дееспособна опозиция. Всеки, който се готви да влиза във властта, отсега още да се готви как ще се справя с тях. Който в момента подценява ГЕРБ, е по-скоро наивник. От изключителна важност ще бъде и личността на премиера в една такава коалиция – те ще се нуждаят от наистина силна и авторитетна личност, не авторитарна, а авторитетна.
Очаквате ли президентът Плевнелиев да легитимира независимостта на решенията си в тази ситуация?
В такива ситуации човек показва може ли наистина или не става. Плевнелиев или ще съумее да стабилизира ситуацията и ще остане крупна фигура в нашата история, или ще стане смешен и разгневяващ хората от улицата. Последното не бива да се забравя. При лош кадрови избор на Служебния кабинет улицата може отново да се взриви. Така че той или ще покаже потенциал и заслуга за стабилизиране на България, или ще загуби окончателно имиджа си.
Какви клишета от прехода се разбиват в протестите на улицата?
Хората вече знаят, че могат да оказват натиск върху властта, излезнаха на сцената, вече няма да стоят само мърморещи в кухнята или в кръчмата.
Иначе очаквам да си вървим в старото русло, условия за нещо радикално различно все още не виждам. Въпросът е политиците да го правят с по-малко диващина, злоупотребите им да са по-умерени, държанието им да е цивилизовано и не брутално просташко. Така цената на продължаващия Преход и на продължаващата Криза ще бъде по-ниска и поносима.
