проф. Михаил Мирчев
Кандидат за кмет на София
Втора ПРЕСконференция.Част 3
София, Национален пресклуб БТА, 10 часа
23 септември 2015, сряда
Заводът за боклук в София, който чакаме от 10 години. Проблемът е от 16 години в София с боклука.
Вече преживяхме няколко кризи. Дайте да видим, защото ГОЛЯМА ХВАЛБА се пее – какъв хубав завод направихме и какво благо за софиянци, и голяма гордост по телевизора. Кристалина Георгиева чак ни разплака с умилителни слова. Очаквахме г-н Юнкер да дойде. Вероятно и той щеше да се разплаче от умиление – какъв високо технологичен завод е построен в България.
Но като разгледаме малко по-подробно нещата, ще видим, че този завод с модерна технология, с вложени ужасно много пари в него (над 300 млн.), на удобно място в София – всичко това са положителни неща. Да се окаже един пореден паметник, ЛУКСОЗЕН ПАМЕТНИК на 2 неща – паметник на ГЛУПОСТТА и паметник на АЛЧНОСТТА.
И сега ще ви дам малко история. Вижте, 2000 г., великият усмихнат кмет Стефан Софиянски и досега обичан горещо от всички софиянци. Плащат се едни много големи пари от Брюксел, за да могат да направят Система за управление на отпадъците. СИСТЕМА за управление. Не заводче по заводче без никаква връзка, а Система за управление на отпадъците (2000-та година).
Пълен провал. Парите са изхарчени или пък може би не са изхарчени, някъде са отлетели в Космоса. Парите ги няма. Нищо не е направено.
Логично се стига при това положение само 4 години по-късно, 2004 г., до голямата криза с боклука в София и депото Суходол. Толкова беше скандална и толкова софийското гражданство въстана всъщност, излезе на улицата, правеше живи вериги, подписки, че властите на София, на Софиянски, бяха принудени да закрият или поне да обявят, че закриват и прекратяват дейността на Суходол.
И тогава дойде следващата красота – построиха се едни заводчета за балиране. Нали си спомняте? Бали, бали, бали… и те се натрупаха толкова много, че започнахме да ги разкарваме по цялата държава.
Значи първи разход – заводчета за балиране, втори разход – самото балиране, трети разход – складиране и пазене на балите, четвърти разход – разкарване дори до Силистра, ако не се лъжа. От София до Силистра се карат бали.
Може ли някой, завършил 7-ми клас да ми събере – едните милиони, плюс вторите милиони, плюс третите милиони, плюс четвъртите милиони, за да изчисли безобразието на Стефан Софиянски и предишната дясна власт в София. От 2000 и 2004 години и след това?
И тогава идва „спасителят на народа” Бойко Борисов на власт в София – 2005 г. И обещава 2 неща: за 2 години, до 2007 г., ще ви построя модерен завод и приключваме с този проблем, балите ще бъдат обработени и поставя втори срок – до 2008 г. ще сме ликвидирали със самите бали. Т.е. построяваме завод, 1 година ги обработваме и край.
Може ли някой да сметне от 2007-2008 година досега колко години са? И сега се явява нашият завод за боклук. И вместо да ги замеряме с домати, големи ръкопляскания, умилителни слова.
Ако направите елементарен анализ и попитате хора като г-жа Любка Костова, която е до мен и разбира като специалист от тези неща, и какво се оказва – заводът е хубав, но имате огромен проблем на ВХОДА и огромен проблем на ИЗХОДА.
Какво ще влиза в този завод?
Неговият капацитет е 410 000 тона. Боклукът на София по официални гербаджийски данни е около 600 000 тона.
Обаче вижте – този завод не обработва всякакви боклуци. Обработва само около 20-25% от произвежданите боклуци в София. На базата на 600 000 тона колко са 25%? Не повече от 150 000. Тоест при самото планиране на завода ние имаме капацитет 150 хиляди тона боклук създаваме, а е построена преработваща мощност за 400 000.
Веднага възниква въпросът – за да може да ви работи заводът трябва да започне обратното каране от Самоков, от Силистра, от Пловдив и т.н. Не е направен балансът, за да работи ефективно този завод и сега ще го натоварят с огромни допълнителни разходи.
Много му е сбъркана сметката в капацитета.
Да не говорим за това, че в София има на вълни опити да си събираме боклука разделно. Кофа за пластмаса, кофа за хартия и кофа за храни и т.н., така че тези 20% които са за този завод да ги събираме в едни отделни, примерно жълти кофи, да минават едни модерни машини да ги събират и да ги карат в завода. Ами сега като изхвърляме всичко в една кофа? Дори този боклук, който е за този завод ние не сме го отделили предварително и всъщност какво става с входа на Завода? Голям проблем.
И вижте сега ИЗХОДА. Този завод е много специализиран. Той като ви преработи боклука, трябва да ви произведе едно ГОРИВО. Едни брикетчета сухо гориво. RDF гориво се казва.
Това гориво е предназначено за една изключителна фирма, с изключителна важност, която тормози по невероятен начин софиянци – фирмата „Топлофикация”. Това гориво трябва да отиде в Топлофикация, Топлофикация да не използва сегашното скъпо гориво, а да мине на новото евтино гориво. И тогава примерно сметките за парно, тъй като производствената себестойност ще падне, могат да се намалят с 20%.
Но както беше казал онзи ваш колега през 90-те години „Да, ама Не”.
Защо? Защото за да може Топлофикация да започне да работи с новото гориво, там трябва да се закупи една скъпа инсталация (поне няколко десетки милиона).
И се пита в задачката – защо г-жа Фандъкова, и нейните заместници, и нейните експерти не са планирали и направили 2 паралелни проекта. Единият строи завода за боклук, другият строи новата инсталация в Топлофикация, където новото гориво да отива да се използва.
Сега колко години ще чакаме новата инсталация да се появи в Топлофикация? Ще ни обещаят две, а ако ги избираме упорито на десетата година ще пуснат новата инсталация в Топлофикация.
Какво означава това? Топлофикация 2 години, 6 години, 10 години няма да ни намалява сметките с възможните 20% и ние ще продължаваме да си плащаме едни безумно скъпи сметки за отопление и топла вода в София.
Вижте колко гениално мислене има в Столична община. Колко систематично планиране. Какъв приложен комплексен подход. Просто се затруднявам да намеря по-хубави и ласкави думи. Благодарим на г-жа Фандъкова!
Нещо забравих ли? Защото се развълнувах от тази тема.
Г-жа Костова, експерт
Не случайно всички софиянци се вълнуваме от тази тема. И особено се вълнуваме, когато стане дума за ТАКСА СМЕТ. Всичките тези неща, които разказа проф. Мирчев, могат разбира се още неща да се добавят, пряко се отразяват върху таксата смет. Защото тези хубави и модерни заводи, наистина съвременни технологии, са изградени по грантови схеми на ЕС. Убеждават ни, че това е безплатно за софиянци, всъщност това не е така. Всеки един такъв проект се съпровожда от финансово-икономически анализ, в който този, който иска грантовите пари, трябва да докаже, че инвестицията му е със съответната възвращаемост. Тя трябва да се възстанови, да бъде изплатена след обозрим срок от време, не по дълъг от 10 години.
По простата причина, че всички инсталации на 10-та година по правило се нуждаят от основен ремонт, т.е. от още пари.
Как могат тези инвестиции да се върнат в управлението на отпадъците? Единствено и само чрез такса смет. Никакви други финансови инжекции не са допустими по европейските директиви и по хармонизираното българско законодателство.
Така че не се учудвайте, драги софиянци, ако след този красив и прехвален завод, г-жа Фандъкова, ако си я изберем за кмет не започне да ви убеждава, че таксата смет е много ниска и трябва да я увеличим поне 2-3 пъти. Защото те не си играят с проценти, увеличават в пъти.
Проф. Михаил Мирчев
Тоест има двойно оскъпяване на практика.
Първо не получаваме намалението на цените от Топлофикация и второ сме в рискова ситуация, днес, преди изборите, се отказаха от 2% увеличение, но утре след изборите ще ни натресат, извинявам се за думата, още едни 2 или 4 допълнителни процента.
Това е сметката, защото ЕС дава парите, но в 10-годишен срок трябва да види, че Общината сама си е събрала чрез гражданството в София същото количество пари. Ето това се крие от софиянци!
Край на Част 3.
Очаквайте част 4
