/Поглед.инфо/ Китай празнува Деня на основаването на Китайската комунистическа партия/ККП/ на 1 юли. Този празник е от голямо национално значение, защото Китайската комунистическа партия - ККП е управляващата партия в страната и едновременно с това най-голямата политическа партия в света. Тази година се навършват 100 години от създаването на ККП през 1921 година, Несъмнено 1 век развитие е време, когато може да се направи историческа равносметка на изминатия път – на грешките и пораженията, на колебанията, но и на преодолените проблеми, на победите и постиженията. От позициите на целия този безценен опит следва да се преценят перспективите и да се заложат бъдещите цели.
Китайските комунисти в борба за национално единение и независимост
Създаването на Партията на китайските комунисти до голяма степен е плод на широка патриотична вълна – Движението 4 май. То се явява мощен антиимпериалистически, главно антияпонски протест, възникнал в Китай през май - юни 1919 г. Причината за този протест е решението на Парижката мирна конференция да не се връща на Китай завзетите от Япония бивши германски концесии в провинция Шандун.
Това решение на победителите в Първата световна война води до поврат във възгледите на китайската интелигенция и студентство, които се в основата на Движението 4 май. Тези социални слоеве, които са тръгнали да преодоляват традиционната китайска култура в посока на възприемане на западната либерална мисъл в един миг осъзнават, че зад усмихнатата маска на западния либерализъм се крие грозната муцуна на звяра на колониализма и империализма.
От друга страна под въздействието на Октомврийската революция в Русия започва масова преориентация на китайската студентска младеж и патриотичната интелигенция в посока на марксизма. Всичко това формира социално-политическата атмосфера за провеждане в Шанхай в началото на юли 1921 г. на Първия конгрес, родил Китайската комунистическа партия. Начело на която застава Чен Дусю, а сред основателите са също фигури като Ли Даджао и Ли Лисан.
От първия ден на своето възникване Партията на китайските комунисти активно се включва в антиимпериалистическата борба на китайския народ. През 1924 г. заедно с буржоазно-демократичната Националистическа партия на Китай /Джунго Гоминдан/ те изграждат Единен национално-революционен фронт. Фронтът си поставя целите за обединение на страната, разпокъсвана от различни регионални милитаристки групировки и за отхвърляне на полуколониалната зависимост от Запада и Япония.
Появата и засилването на антидемократични настроения в Гоминдан-а под ръководството на Чан Кайши, последвалите антикомунистически репресии дават началото на продължителна Гражданска война на китайска земя. В отговор на въоръжените действия на взелите връх в Гоминдан-а реакционни елементи под ръководството на Мао Дзъдун и Джу Де се формира Червената армия на Китай, която съумява да създаде във вътрешността на страната свободната зона на Китайската съветска република.
През 1934 г. силите на правителствената армия на Гоминдан-а започват война на унищожение на Китайската съветска република. С неимоверни усилия китайските комунисти извоюват ценна победа, с която може да се каже, че започва веригата от постижения на ККП, довела днес Китай сред великите сили в света. Става дума за „Великия поход“ (1934-1935), когато Китайската Червена армия е принудена да напусне намиращия се под контрола на китайските комунисти Централен район и да се установи в нова територия между провинциите Шанси и Гансу.
Откритата война на Япония против Китай започва на 7 юли 1937 г. с инцидента на моста Лугоу/моста на Марко Поло/. Японското командване планира да осъществи „блиц-криг“, т.е. да покори цял Китай за три месеца. Националната армия на Китай под ръководството на правителството на Гоминдан-а търпи поражения. В обстановката на жестока японска агресия се стига още веднъж до формирането на Единен фронт с Гоминдан-а. Но въпреки това враждебността остава, като, например, случая през юни-юли 1945 г., когато японските войски, така и тези на китайските националисти провеждат наказателни операции срещу Особения район, намиращ се под командването на ККП. Следва да се отбележи, че от самото начало антияпонската война в Китай има два фронта, които се различават рязко по характер, стратегия и тактика: партизански фронт зад вражески линии, ръководен от комунистите, и фронт от редовните войски, ръководени от националното правителство на Китай.
Въпреки неравната борба със силния, въоръжен до зъби противник, какъвто е японската имперска армия, китайските комунисти демонстрират храброст и всеотдайност, което допринася за рязко усилване на авторитета на ККП и Китайската Червена армия. За 8-те години на военни действия броят на членовете на ККП се увеличава от 40 хиляди на 1 200 000 души, а броят на партийните военни формирования се е увеличават от 30 хиляди на 1 милион.
Китайската комунистическа партия на борба за социално освобождение на трудовите хора на Китай и за модернизация на страната
Поражението на милитаристка Япония и краят на Втората световна война не носят дългоочаквания траен мир на Китай. Политиката на конфронтация водена от Гоминдан-а води до започване на Втора гражданска война през 1946 г. Въпреки първоначалните успехи на силите на Гоминдан-а зад китайските комунисти застава огромното селско население на Китай. Започнатата в районите под контрола на ККП аграрна реформа, експроприираща земята на едрите земевладелци и преразпределяща я в полза на тези, които обработват земята, става решаващ фактор за подкрепата, която оказват огромните трудови маси на комунистите. Курсът на ККП, воден под лозунгите, предложени от Мао Дзъдун „Селото обкръжава града“ и „Винтовката ражда власт“, се оказва успешна стратегия, довела до победата на ККП в Гражданската война с Гоминдан-а и създаването на 1 октомври 1949 г. на Китайската народна република. Това става едно огромно постижение за китайския народ – създаването на първата държава на трудовите хора на китайска земя.
Политическите и социално-икономическите процеси в първите години след като ККП взема властта се отличават със своята не-еднозначност и суровост, което е характерно за всяка революция, доколкото става дума за осъществяването на качествени промени в закъсняло традиционно общество, което се стреми да излезе от „пашкула“ на своя консерватизъм и архаичност. В страната е въведен т.нар. „централизиран планов модел“, заимстван от опита на СССР. Не може да не подчертаем, че този модел е изключително ефективен в условия, когато обществото се нуждае от екстензивен тип растеж. Относително ограничените мащаби на икономиката в началото на индустриализацията, определената еднозначност на задачите и приоритетите на икономическия растеж, както и огромната разлика в ефективността между индустриализираните и не-индустриализирани отрасли, създават обективни условия директивната централизация на ръководството на стопанството да съдейства за значителната динамика на социално-икономическите процеси.
Първоначалният период на развитие на КНР от 1949 г. до края на 70-те години се характеризира с две сложни и вътрешнопротиворечиви събития – т.нар. „Голям скок“ и „Великата Културна пролетарска революция“. Тук ще подчертаем, че по своята същност това е време на мъчителна революционна трансформация, която на Запад, въпреки „подхранването“ от страна на колониите, отнема над един век. Но събитията в рамките на западноевропейските страни се характеризират със смяна на феодализма с капитализъм. В случая с Китай революцията съчетава по сложен синтетичен начин опит да се прескочи през цял един исторически етап на развитие – капитализма, като се използват колективистичните настроения и традиции на селската община, т.е. т.нар. „архаичен аграрен комунизъм“ в лицето на Датун“ (大同) - „Велико Единство“, т.е. китайското традиционно виждане за обществото на социална хармония, основаващо се на приоритета на общото над частното.
От друга страна Китайската революция несъмнено има за втора своя цел да сложи край на зависимото полуколониално положение на Китай спрямо ядрото на световния капитализъм в лицето най-вече на Запада, но също и на съседна Япония. Подобна трансформация е съпроводена с изключителни социални напрежения и сблъсъци, както в обществото, така и в управленското ядро – ККП. Въпреки колебанията и отклоненията този период изиграва ключова роля за това КНР да осъществи решаващ модернизационен скок, който става платформа за по-нататъшното развитие на страната. Целият този период преминава под влиянието на противоречива, но едновременно с това, знакова, величава и монументална личност - тази на Мао Дзъдун. По този повод в КНР отбелязват, че Мао бе човекът, който, когато Китай бе на колене, накара страната да се изправи.
На етапа на екстензивното развитие на страната планово-директивната държавна централизация отговаря на изискванията и целите на социално-икономическия прогрес. В резултат на това КНР за относително кратък срок преминава на ново равнище на социална динамика. Въпреки трудностите, неизбежните грешки и недостатъците, централизираното планово-директивно управление изпълнява голямата си историческа задача. За кратък исторически период в Китай е осъществена първичната индустриализация, поставяща основите на по-нататъшното развитие.
ККП – инициатор на реформен процес откриващ нови хоризонти пред социално-икономическото развитие на Китайската народна република
Навлизането на централизирания модел на социализма в структурна криза предвид трудностите по постигане на интензивен тип развитие поставя пред ККП задача за реформи. Дън Сяопин става партийния лидер, който поема предизвикателството по осъществяване на тези реформи. Важен момент за да се пристъпи към реформистка дейност е признанието, че КНР се намира едва в самото начало на социалистическия път на развитие. В резултат на което се допуска възможността да се използват най-широк набор от механизми и практики, ако те съдействат обществото да ускори своето социално-икономическо и технологическо развитие.
Такива механизми и практики става внедряването на пазарни механизми и частна собственост, както и интеграцията в капиталистическата система на разделение на труда. Прие което, обаче, се търсят положителните моменти, които носи интеграцията със Запада – преки чужди инвестиции, по-високи технологии, излаз до платежоспособни пазари и т.н.
Едновременно с това се гледа да се избегне опасността да се изпадне в положението на периферия на развития капитализъм. За да не се реализира тази угроза ръководството на ККП и КНР се опира на големите мащаби на Китай, на различни специфични социално-културни фактори, но най-вече на провежданата държавна политика на постоянно ускорение на социално-икономическата динамика и на повишаване на технологичното равнище на страната.
Реформеният процес в Китай минава през няколко етапа:
(1) Първоначални стъпки на стопанските реформи в Китай от края на 70-те до средата на 80-те години на ХХ век. В рамките на този етап ККП се ръководи от принципа „Държавното регулиране е първично, а пазарното е вторично“. Казано с други думи избягват се всякакви действия от „шоков тип“. Провеждането на реформите се осъществява внимателно. Целта е не реформата сама по себе си. Целта е тя да доведе до позитивен ефект от позицията на интензификация на социално-икономическите процеси. Реформите започват от аграрния сектор, където се въвежда „семейна аренда“ на основата на факта, че обработваемата земя в КНР е национална. Още на този етап се привличат преки чужди инвестиции, идващи основно от страна на „хуацяо“, т.е. китайската диаспора от страни като Сингапур, Тайланд, Индонезия и други, както и от о. Тайван.
Следва да се каже, че въпреки внимателния подход в осъществяване на реформите се стига и до остри политически моменти, какъвто става „инцидента от 4 юли“ 1989 г. на площад Тянанмън. Но партията и страната успяват да преодолеят този остър момент и да продължат стабилното развитие на реформения процес;
(2) Широко разгръщане на реформения процес в Китай през от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век.Принципът на основата на който се осъществява реформата е „Държавата регулира пазара, а пазарът управлява дейността на предприятията“. Тази фаза се характеризира със задълбочаваща се децентрализация на държавния контрол. Правителствата на провинциите се включват в стопанската дейност, което води до регионални стратегии за икономическо развитие. По-важното е, че правителството започва да приема и подкрепя разделянето на собствеността и управлението на държавните предприятия/ДП/, при което се започва превръщането на ДП в акционерни дружества.
Селското стопанство функционира напълно в пазарен режим при доминиране на системата на „семейната аренда“. Основен канал за привличане на преки чужди инвестиции стават „свободните зони“, където все повече се засилва присъствието на капитали от Япония, Западна Европа и САЩ. Държавната политика е насочена към повишаване на технологическото равнище на страната, както чрез реформа на иновационно-технологическата структура на страната, която да започне да функционира в пазарен режим, така и чрез стимулиране привличането на чужди капитали да инвестират в технологически интензивни отрасли и дейности;
(3) Стабилизиране на реформения процес от средата на 90-те години на ХХ век до края първото десетилетие на ХХI век. Този етап се характеризира с няколко тенденции. От една страна се наблюдава усилена приватизация, т.е. продажби и прехвърляне на собственост на държавните предприятия. Значителна част от малките държавни предприятия от държавни стават недържавни субекти. Те са закупени от частни инвеститори, но някои от тях са трансформирани в колективни.
Едновременно с тона са приети преференциални политики за запазване на
големите държавни предприятия играещи стратегическа и структуроопределяща роля за страната. Създава се Комисия за контрол и администриране на държавните активи при Държавния съвет. Целта е да се усъвършенства управлението на държавните предприятия, както и да се насърчи консолидацията, т.е. сливанията и поглъщанията сред големите държавни предприятия.
През този период - 90-те години на ХХ век и началото на XXIвек, интеграцията на КНР в световното стопанство стига до момент, когато започва да се говори за „Кимерика“(Chimerica), т.е. тясна обвързаност на американската икономика с тази на Китай. При което американските корпорации, водени от стремежа за максимизация на печалбата, изнасят производството си на китайска земя. Като резултат САЩ започват да се деиндустриализират. От друга страна се повишава технологическото равнище на китайското стопанство. Обективно се получава, че американските капитали работят за укрепване на КНР като икономика и общество.
В крайна сметка именно през този период се изгражда в относително устойчив формат така наречения „социализъм с китайска характеристика“.
Китайските комунисти и КНР в условията на глобални предизвикателства
Първото такова предизвикателство става „Глобалната криза 2008-2009 г.“, представляваща сложно структурирано явление, при което чуждите пазари започват да се свиват и затварят, и рязко намаляват чуждестранните капиталовложения. Китай изпитва мощен шок от загубите на външните пазари, от спада на фондовите борси и т.н. Противно на западния неолиберален подход за справяне с кризата, изразяващ се в принципа „Съкращаване на /социалните/ разходи“ в КНР се предприема друг подход, изразяващ се чрез принципа „Разширяване на перспективите“.Решенията за преодоляване на кризата се търсят чрез поддръжка на финансова стабилност, разширяване на вътрешното потребление в отговор на снижаващото се външно търсене, както и стимулиране усъвършенстването на технологичната база на производството. Именно чрез модела на излизане от „Глобалната криза“ китайският модел на пазарен социализъм доказва своето превъзходство над доминиращата Западния свят система на неолиберален капитализъм.
В отговор на нарастващата геоикономическа мощ на КНР ръководството на САЩ отговаря със стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“("Pivot to East Asia"), както и последваща политика на т.нар. „сдържане“ на Китай, наречена от американската журналистика „Облачна война“ (The Cloudy war). На този конфронтационен курс ръководството на китайските комунисти и държавата в лицето на Генералния секретар на ККП и Председател на КНР Си Дзинпин отговаря със стратегическата инициатива „Един пояс – Един път“/ЕПЕП/, която се основава на платформата „Взаимноизгодно сътрудничество в името на развитието“/Wim-WinDevelopment/.
Несъмнено ККП като ръководна сила на страната се срещна с такова глобално предизвикателство като COVID-19. Следва да се подчертае, че взетите срочни мерки позволиха Китай да минимизира загубите, както и сравнително бързо да излезе от „локдаун-а“ предизвикан от коронавируса, така че да се започне динамично възстановяване в социално-икономически план.
Пред китайските комунисти и страната възникват и други предизвикателства от вътрешен характер като, например,проблемът с корупцията. Ръководството на ККП и КНР ясно разбира, че няма друга алтернатива освен безкомпромисна и непрекъсната борба с корупцията, включително такава на най-високи равнища.
Междувременно политиката на САЩ за „сдържане“ на Китай през 2018 г. придоби формата на т.нар. „Търговска война“. Въпреки смяната на президентската конфигурация на САЩ на изборите в края на 2020 г. политиката на „сдържане“ продължава да се провежда като придоби нови черти, който някои анализатори наричат „Хибридна война“.
Следва да кажем, че въпреки тези глобални предизвикателства в Китай постоянно се демонстрират поредица от постижения:
Първо, през 2020 г. бе отчетено ликвидирането на абсолютната бедност и постигането на т.нар. „сяокан“, т.е. общество със средно равнище на развитие.
Второ КНР устойчиво реализира преход към формиране на развитие на основата на високотехнологични платформи в различни области.
Трето, също така във все по-голяма степен локомотив на развитие на Китай става не толкова външната търговия, но вътрешното потребление.
Четвърто решават се въпросите с екологичното замърсяване, макар окончателното решаване на този проблем ще изисква време
Вместо заключение
Като цяло китайският социално-икономически модел на развитие – т.нар. „социализъм с китайска характеристика“, роден и раждащ се от реформите, започнати в края на 70-те години на ХХ век, през изминалите повече от три десетилетия доказа своите предимства от гледна точка на стопанската динамика и създаването на материално богатство пред доминиращия света неолиберален модел. Така, например, за периода 1990-2018 г. Китай се превърна в най-динамично развиващата се страна в света, като увеличи своя брутен вътрешен продукт (БВП), изчислен по паритет на покупателната способност(ППС) през този период 21,6 пъти. КНР от 6-та икономика в света през 1999 г. се превърна в първа сила през есента на 2014 г. За сравнение световната икономика за същия този период нараства 3,7 пъти, икономиката на Индия - 6,27 пъти, на САЩ - 2,44 пъти, на Русия - 2,37 пъти, на Германия - 1.92 пъти, и на Япония - 1,27 пъти.
Досегашните постижения и победи, постигнати в навечерието на 100-годишнината на ККП създават атмосфера на оптимизъм за бъдещите перспективи на Китай. А именно чрез цялостната реализация на социалистическа модернизация(全面实现社会主义现代化) да се постигне следващото постижение – равнище на състоятелно общество (中等发达社会–джундън фада шъхуей). Същото се планира да се осъществи към средата на XXI век, т.е. към 2049 год., чрез което ще се отбележи 100-годишнината от създаването на КНР.