(Или защо е това натискане за Конституционния съд...)
Стигащото до цинизъм драпане на Венета Марковска и на всякакви знайни и незнайни юристи, близки до властта - вече 2 десетилетия подред! - да бъдат конституционни съдии, може да бъде и полезно за обществото.
Защото би могло да помогне на обществото да се взре в Конституционния съд и да си даде сметка колко изкуствена, паразитна, изхабена и ненужна е тази институция.
И това е мое мнение не от днес и не е от вчера!
В Конституционния съд в течение на 9 години хора с висше юридическо образование, добавено към свръхблизките им отношения с политическия елит и най-вече с конкретната управляваща партия, се наместват в синекурно райско кътче, разглеждат по половин дело на година, практикуват институционализирано бездействие. И в същото време са обслужвани и обгрижвани по най-високата тарифа – кабинети – офиси в центъра на София, секретарки, бюрократичен апарат, коли и шофьори от Националната служба за охрана!!!
Представете си: всички 12 конституционни съдии, а не само председателят на Конституционния съд се охраняват от НСО!
Откъде-накъде България може да си позволи 11 синекурни длъжности (не броя председателя на Конституционния съд), които наистина са си чиста проба безделничестващи?
Защо точно ВСИЧКИ конституционни съдии се охраняват и обслужват от НСО? Дайте тогава пълно обгрижване с гардове и шофьори и на прокурорите от Върховната прокуратура или пък на всички висши съдии? По каква логика редовите конституционни съдии да бъдат в такава аморална тежест на българския данъкоплатец. Да не говорим, че както и да го гледаме, това са най-незаетите хора в държавата.
Абсолютно съм убеден - в раздутата българска държавна администрация Конституционният съд е мястото, в което се бездейства най-много срещу най-високо заплащане!
Аз никога не бих проявил такава бруталност пред лицето на обществото, - да се държа с нокти и зъби за перспективата 9 години да си натрупам много парички за никаква работа и да ме дундурка Националната служба за охрана. Но случилото се с Венета Марковска само спука цирея и потече гной. А циреят е започнал да бере много преди нея. Венета Марковска просто се вписва прекрасно с уродливата обществена среда, която награждава със синекурност или тлъсти порциони верните слуги на политическата класа. И затова политическата класа гласува едноцветно за своите съдебни покровители. Венета Марковска е избор именно на политическата класа, превърнала се в политическа каста, в политическа клика.
Стремежът към Конституционния съд е преди всичко порив за привилегии, а не за работа. Защото се знае, че това е най-синекурната институция в държавата, че е царството на безделието.
И за какво са тези несметни привилегии?
За изпълняване на откровени политически поръчки и за вземане на политически мотивирани решения. 90% от взетите решения и направените тълкувания на конституционността на законодателството са именно такива – не да удовлетворяват правото и не да отговарят на обществения интерес, а да обслужват тясно партийните цели и изгоди на онези, които са ги пратили в Конституционния съд.
Не, тази оценка не е пресилена. Струва си само да се види количеството и качеството на решенията на Конституционния съд и тълкуванията, които той дава.
Ама нямала морал Венета Марковска!
А ченгетата, сред които и откровени доносници, които търкаха уютните кресла на Конституционния съд – те имаха ли морал?!
Да разбиваш с доноси човешки съдби и да претендираш за висок морал, какъвто се изисква за да бъдеш конституционен съдия!?
А съдии, издавали политически мотивирани присъди, прокурори, забатачвали дела за разхищения в особено големи размери – те имаха ли морала да бъдат конституционни съдии?
А юристи, писали на коляно с користна цел закони, които съсипаха селското стопанство и позволиха хищна приватизация – те имаха ли морала да бъдат конституционни съдии.
Подобните персони нямаха морала, но бяха конституционни съдии.
Да не говорим, че има и решения на Конституционния съд, взети в личен интерес на неговите членове. Да си припомним какво реших те по отношение на своите досиета в Държавна сигурност. По този начин не само не отстояха обществения интерес, но и посяха морална поквара в обществото...
Така че Венета Марковска е от същия кюп, от същия гьол, от същия дол – лика-прилика на своите предшественици. Затова тя има нелечим ментален и манталитетен дефицит, който и пречи да разбере, че колкото и сладко да е да си конституционен съдия, заклеването й ще доопозори институциите в държавата.
Аз съм убеден, че Конституционният съд може да бъде спестен на държавата ни. Национално отговорни и високо професионални юристи са в състояние убедително и правно издържано да обяснят как можем да минем и без Конституционния съд и от това демокрацията да не пострада. Не всяка демократична държава има такъв съд или поне точно такъв съд - постоянно действащ (бездействащ) с мандат на всеки негов член от цели 9 години!
Като начало, уникално не-нравствените привилегии на Конституционния съд трябва да бъдат орязани до прилично ниво – такова, което да отговаря на стандартите на страната ни. Такива безделничещи аристократи-перове на нас не са ни необходими. Когато привилегиите се орежат до прилични нива, Конституционният съд няма да бъде разглеждан като щедро заплащан синекур, а като мисия.
Тогава и партийните послушковци-юристи ще предпочитат да изповядват сделки с апартаменти на честни и почтени министри и вицепремиери, а не да се наместват в кресла, които сега им позволяват специален имунитет, неимоверно висок статут, 24 часа в денонощието свободно време, офиси в центъра на София със секретарки, плюс кола, която е на разположение, за да ги „джитка” из страната, плюс момче-гардче за всякакви поръчки – да им пазаруват, да возят половинките (легални и нелегални), да водят децата или внуците на училище. И срещу това тези 12 полуцарствени особи я да въртят бизнес; я да си четат лекции в университети в градчета и паланки; по света и у нас; я да си списуват на воля кандидат-професорски книжчици; я да си почиват обилно и обстоятелствено – лете в летни курорти, зиме – в зимни...
Българската държавна администрация, цялата претоварена и пренаселена мрежа от институции, агенции, комисии, съвети, центрове и т.н. се нуждае от одит – за нейната ефективност, за нейната оптималност. Резултатът от свръхпроизводството на държавни структури и органи, което е раздуло държавата до непознати размери е потрисащ – държавната (плюс общинската) администрация днес е по-голяма от тази по времето на развития социализъм, когато 100% от собствеността бе държавна и държавата бе всьо и вся.
Трябва да си преформатираме и рестартираме държавата, за да действа тя ефективно, за да бъде рационален производител на сигурност и развитие, а не да бъде безнравствено раздута и аморално безотговорна.
И когато си направим този одит, ще се види, че макар и да не е най-големият проблем на държавата, Конституционният съд в този си вид е скаран и с правото, и с морала, и с потребността, и със справедливостта. Той е преди всичко място за отдих и нищонеправене на юристи, които по презумпция са елитни.
Разбира се, през тези две десетилетия в Конституционния съд е имало редица достойни хора, една част от тях са били чудесни юристи. Но за човешко достойнство и висок юридически професионализъм могат да се намерят друг тип награди, а не да се създава синекурен остров на блажените, за които плащаме всички и от които всички нямаме особена полза.
