Само да не се помисли, че на умряло куче нож вадя.
Близкото ми обкръжение :) , както и слушали мои съответни лекции, а така също и чели нЕкои мои статии и статуси знаят за отношението ми към Кирил Йорданов и за уродливата симбиоза на общинска власт и ТИМ. Винаги съм го наричал Кметът на Н.В. Групировката.
За друго ми е тук думата.
От битието и съзнанието ми във, около, край и покрай политиката съм се убедил колко силно амортизираща е тази дейност.
При моя, така да се каже, антикорупционен фундаментализъм (както вика една моя леля за мен: "Ако беше òправен, да се е оправùл!" :) ), знам колко трудно е да си спестиш обвързвания и преплитания, частни влияния и корпоративни въздействия, различен род зависимости и поддавания, изкушения и съблазни.
Политикът неизбежно започва да развива специфично мислене, насочено към колкото се може по-дългото оставане в политиката, това го кара да прави компромиси, да лавира и се огъва, само и само да се задържи сред политиците; така интересите на държавата, обществото и хората започват да минават на заден план, да се отлагат като обект и цел на отстояване; по-високият жизнен стандарт засмуква и става още по-голяма цената да поемеш риск като политическо действие, с което можеш да навредиш на политическата си кариера.
Да не говорим, че не само огромните възможности за забогатяване в политиката те карат да погазваш своя и обществения морал и "да лапаш", но и продължителното седене в политиката те откъсва от реалността и действителността, в един момент вече си абсолютно неспособен да живееш другояче и да работиш нещо друго, затова с още по-големи усилия правиш всичко възможно да останеш в политиката.
- Както ми казваше някога един виден отвсякъде политик: „Ти какво правиш, с твоите позиции ще отпаднеш от следващия парламент! А аз (сиреч той) ще правя всичко като политик, за да не ми се наложи никога вече да се качвам в автобус 213 или 280!”...
- И както, също така, една червена дама молеше преди време мой влиятелен червен приятел да я уреди в депутатските листи, дори ако трябва и в земеделски район, ще се научи и от царевица да разбира, но само да е в парламента. А той й казва: „Защо толкова искаш на всяка цена да си депутатка, ето ние с Кольо не искаме?”. Отговорът беше: „Защото за нищо друго не ме бива!”...
Някога, в по-бавното и по-предсказуемо и предвидимо време, можеше да градиш дълга политическа кариера и почти до живо да си оставаш политик. Не напразно най-непроменимото, ригидно и застояло общество - социалистическото накрая го докара практически навсякъде до управление на жалки геронтофили, които бяха внасяни в легнало положение в залите на конгресите и тракаха с изкуствени ченета, хвърляйки пръски от слюнки във всички посоки.
Затова съм стигнал до извода, че по-дългото участие в политиката в наши дни неизбежно изражда нравствено и обезобразява морално човека. И това е една от причините да не мисля от много години за ново участие в парламента, както и да се огранича с 1 мандат като президентски съветник.
И съм се убедил, че едно от най-самопризнателните и мъдри въведения на демокрацията е мандатността.
Демокрацията, ако е пълноценна, е проумяла това много отдавна и редица длъжности е ограничила до два мандата. За жалост, не всичкиот най-важните и най-амортизиращите.
При това сега дори вторият мандат вече нанася сериозни, направо трудно лечими изкривявания.
В днешната динамика, в това бързо променливо, драматично, ускоряващо се време даже два мандата са много! Но със сигурност не повече от два - твърдо смятам за себе си така. И ако мен ме питат - два мандата за всички високи изборни длъжности - не само президент, но и премиер, депутат, кмет...
- Вижте Кирил Йорданов за няколко мандата какъв уродлив облик придоби, как се разплу, как остана без елементарни човешки достойнства, стана емблема на омерзителния самодоволен и нагъл управленец, каквито в България се плодят с по-висока честота и в по-голямо количество от парченцата от навлязъл в околоземното пространство метеорит.
- Вижте какъв стана през втория си мандат Георги Първанов - партиен олигарх с лице на докоснал шлифера на бога мъдрец, който пет пари не дава за обикновените граждани (вкл. и съграждани) - от загрижен за социално слабите, той стана натрупала лой около сърцето част от социално силните.
- Вижте за мандатите си като лидер на БСП как Сергей Станишев запуши партията си и я лиши от механизми за самообновление, а самият той придоби сметкаджийски манталитет и самодоволни разсъждения на човек не с 10 години по-млад от мен, а с 10 години по-възрастен.
- За нравствените, стигащи понякога до чудовищни патологии, изменения у Ахмед Доган не ми се говори, за да не мина за патриотар...
За мен е нелепо да виждам как остарели за 20 или дори за 10 години в политиката до болка омръзнали персони, част от Партията на властта, докарала България да сегашното състояние, да се изживяват и самопредлагат за спасители на България.
- Те са с едно поколение (като години) и с две поколение (като амортизация заради участието си в политиката) по-стари от политическия, психологическия, моралния и възрастовия профил на съвременния политик, който може да управлява България модерно, европейски, демократично и перспективно.
- Те са безнадеждно off-line в сравнение с днешната младост на България, която е on-line.
- Те са закотвени, затворени, зациклили в завоите на Прехода, докато младостта на България е енергична и енергийна, нахъсена и потентна, смела и силна.
- Те вече са сдали багажа, а товарът, който трябва да се носи от политиците е неимоверен, за да може България да се изправи на крака от неприличната поза, която е заела.
Както проблемите на България, така и решенията на тези проблеми са от друг род и сорт, те са в друго по измеренията си пространство и в друго по скоростта си време.
- Старите едно си знаят, едно си баят. Младите са иновативни и risk-taking.
- Старите искат да спрат времето, защото им се струва, че тече много бързо. Младите искат да ускорят времето, защото им се струва, че тече много бавно.
- Старите са в днешния ден. Младите са в утрешния ден.
- Старите мислят за това - да има по-малко проблеми. Младите мислят за това - да има повече решения.
- Старите мислят повече за оцеляването на страната. Младите – за нейното развитие.
- Старите мислят за страната клаустрофобично – до границите й. Младите са част от глобализиращия се свят и виждат България навсякъде, където има българи, които милеят за нея.
Биологията е неумолима. А пък политическата биология днес е безпощадна.
Затова са ми малко смешни и много жалки всички тези наши политици-старчоци, глъътнали слонска доза политическа виагра, които като видяха, че властта се търкаля по улицата, подскачат със старческо нетърпение да я докопат с треперещите си ръчички - за да я облигавят със старческата си немощ.
Да, знам, че в политиката, както навсякъде важното е моженето. Но и моженето обективно е свързано с възрастта. За 20, а някои за 10 години в политиката достатъчно са се амортизирали, затова е нелепо да искат пак и пак да са във властта!
Ако наистина можеха състарилите се физически и морално наши политици, да са превърнали България в модерна, демократична, европейска и просперираща държава.
Вместо това те я превърнаха в нехигиенично, неестетично, небезопасно и нежелано място за живеене за един милион българи!
Хайде стига, хайде холан!
Ако старите и остарели политици действително все още стават за нещо – да помагат. От съвети, експертиза, подкрепа има нужда. Да помагат - вместо да натрапват своите 55-60-65-70 години на страната.
Днес в България младите са на ход.
