(И защо съм малко повече оптимист)
Обаче на мен такава България ми харесва – превъзбудена, енергична, протестираща, нахъсена, наелектризирана!
А България ми харесва, все повече ми харесва:
- защото на площадите има много млади хора – те са нашите деца, нека се вълнуват, нека се гневят, нека се самоорганизират, защото имат много работа, докато освестят страната, след като ние я превърнахме в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди;
- защото политическата каста е от другата страната на барикадата – спотаила се, църка притеснено като мишоци, ще се изгризят едни други, като скорпиони в буркан, като потъващ кораб с недостатъчно спасителни лодки;
- защото бунтът е не срещу отделна партия, а срещу фалиралата политическа система на прехода, работеща за 1% от хората, за олигархическото задкулисие, неговите охранители и храненици – левите точат нокти за леви решения след бунта, десните точат зъби за десни решения след бунта, а не си дават сметка, че системата от уравнения е грешна и сгрешена, затова тя трябва да се промени, а не да се търсят неработещи нейни решения;
- защото институции, правила – това са средства, а не цели, те са средства хората да живеят по-свободно и по-сигурно, по-креативно и по-отговорно, по-добре и по-смислено – както пише в една книга, държавата трябва да се оценява не само по брутния вътрешен продукт, а и по това – дали нейните граждани са щастливи, а е очевидно, че българите стават все по-нещастни през тези 23-24 години на прехода;
- защото дори сега хитрите политици отново да се ослушват една седмица и после да превържат ленти на челата и да се изтъпанят най-отпред на протестиращите, следващият път вече със сигурност номерът им няма да мине – отсега нататък всеки, който поеме управлението на страната, ще знае, че започне ли да властва грубо и некултурно, некомпетентно и неумело, в услуга на лобистки интереси и в разрез с националните интереси, ще се натъкне на гнева на обществото, ще види площадите още по-пълни и хората още по-смели.
Този път властниците се крият страхливо като плъхове или се готвят паникьосано като плъхове да напуснат кораба, но следващия даже това няма да успеят да направят – обществото ще ги извади от дупките и ще ги изхвърли зад борда – на кораба и на историята...
Е, може ли такава България да не ми харесва!?
