/Поглед.инфо/ Военните действия на Русия срещу Украйна имат своите дълбоки, обективни и твърде сериозни причини. Тези причини не бива да се формулират и изразяват прибързано, емоционално, еднозначно, както го прави западният свят и нашите управници.

ХХ век, а след и ХХI си въобразиха, че са победили и развенчали цялата предходна човешка история и са поставили на съвсем ново състояние човечеството. Дори не се посвениха да обявят, че е дошъл краят на историята и че от тях започва нова, напълно нова епоха. Каквото било, било! Сега ще бъде различно. Други ще са правилата, по които ще се движи времето и ще живее човекът. Други ще са и законите, които ще устройват човешките общности, а нациите и техните държави няма да са толкова важни и значими, каквито бяха през XIX век. Капитализмът пожела нова свобода, нов въздух, нови условия, в които да се развива. И ги получи с цената на цялата история – в това число и с нерешените основополагащи за съществуването и взаимодействието на нациите и цивилизациите въпроси.

И хората, които от ХХ век насам управляват света, се съгласиха на този ултиматум .

А тези, които бяха задължени да мислят преди тях и заради тях – интелигенцията, философите, историците, публицистите, предпочетоха да ползват облаги, обещавани и осигурявани им от управниците, вместо да напрегнат главите си и умовете им да открият, формулират и озвучат на целия свят истината.

В историята въпросите никога не остават нерешени. Може решението им да се отлага дълго, но рано или късно то бива намирано. Докато това не стане, рецидивите му продължават да измъчват света, народите и държавите и предизвикват конфликти, от които всички страдат. Който мисли, че щом нещо се премълчава, то престава да съществува, не само се лъже, но и спокойно може да бъде наречен глупак – дори и да е могъщ владетел в света.

Пропагандата, а и условията, в които светът живее и вчера, и днес, прикриват този проблем, изчистват го от истинския конфликт, който поражда, и го напудрят като най-обикновено геополитическо противопоставяне на силите на демокрацията с тези на диктатурата, застоя, комунизма и религиозния фундаментализъм. По такъв начин си въобразяват, го правят достъпен за разбиране като борба между доброто и злото. И дори го превръщат в добродетел.

Но ако сме умни, илюзии не бива да храним. Защото идеолозите, политиците и държавниците (поне някои от тях) на САЩ и Западна Европа гледат на това противопоставяне именно като на цивилизационно. От там произтича и тяхната агресивност, която е видна особено отчетливо през последните 30-40 години най-вече срещу ислямския свят. Тя се маскира като политическа борба срещу тиранията и за освобождаване на народите от тираните и установяване на демократично управление. И разбира се за контрол и господство над петролните кладенци. Без съмнение обаче, целта е унищожаването на цялата ислямска цивилизация. Защото заедно с православно-славянската е най-големият враг на англо-саксонската и романо-германската.

Ето причината за не преставащата агресия срещу Русия, Православието и славянския свят. Днес тя се проявява все още вербално и пропагандно, защото Русия е достатъчно силна, за да отговори на пряка военна намеса. Но историята помни войната на Наполеон през 1812 г. и Великата отечествена война от 1941-45 г. Резултатите от тях все още сдържат техните наследници, но знае ли някой докога?

Агресията срещу Русия не е отскоро; не и от началото на ХХ век, когато побеждава болшевишката революция се създава Съветския съюз; и по-късно - от втората половина на века и световната социалистическа система. Конфликтът е от древността и се обозначава като конфликт „Изток – Запад“, а в по-тесен смисъл – особено след XI век и като конфликт „Русия – Европа“.

За съжаление за всичко това се говори и се анализира почти винаги като политически и геополитически проблем, чието решаване зависи единствено от добрата воля на великите държави. А липсата на такава воля се обяснява с какво ли не, но винаги се пропуска, че великите държави, за разлика от малките – каквато е и нашата, въпреки всичко имат съзнание за отговорностите си към цивилизацията, към която принадлежат и която представляват и са отговорни за нея. И знаят, че нищо не бива да се прави преждевременно и по субективно желание. Не ги слушайте какво говорят, какво обещават и как заплашват, а гледайте какво мислят и вършат!

Една част от държавите и народите, принадлежащи към Православно-славянската цивилизация предпочете да получава материалните блага на модерната епоха, а не да служи на вечната кауза и на своя цивилизационен избор. Затова някои от тях толкова лесно се отказаха от себе си и възприеха изцяло т. нар. „европейски ценности“. След разпада на СССР дори Русия прояви такива желания и за известно време бе изцяло в магията на глобализацията, общия европейски дом и съюза със САЩ.

Пренебрежителното отношение към обективните реалности доведе до разкъсването на православния и славянския свят. Народите вътре в него се настроиха едни срещу други, отдалечиха се от Русия и се настроиха враждебно срещу нея. За някои тя дори стана най-големия противник и враг. В края на ХХ век почти всички с провинциален апломб обявиха (но то е поради вечната глупост и невежество на техните политически и държавни ръководители) нов цивилизационен избор. Ефектът от тази извратена манипулация се отрази в общественото съзнание, което става все по-малко православно и славянско.

За съжаление и Русия изостави или много плахо поставяше тази цивилизационна идея. През втората половина на ХХ и в началото на ХХI век тя много повече говори за евразийството, като създава и евразийска политическа, икономическа и културна зона. Но евразийството не е православно славянска цивилизация, а нещо различно, в което има много повече икономически и политически интереси и духовни стремления. За разлика от идеята за славянството.

Няма как да не поставим в така очертания контекст и събитията в Украйна след обявяването й за независима държава в края на ХХ век. Усилията, които положиха САЩ и европейският запад да я отделят от руското влияние, да я извадят от руския свят и дори икономически да я откъснат от Русия – да не говорим за отчуждаването й от руската култура, език, цивилизация, в никакъв случай не са обикновени политически и геополитически опити за пренареждане картата на Европа и преначертаване зоните на влияние. Това не е и просто изместване на Русия от суровините и пазара на Украйна. Смисълът е друг и е твърде коварен!

Операцията е с намерението да се преформатира една цивилизационна общност, да се разложи тя и се създаде в нея напрежение, които да я разколебае и разруши. Тази работа в случая е повече инстинктивно планирана и извършвана, но е очевидно колко силни са цивилизационните инстинкти у водачите на държавите от англосаксонската и романо-германската цивилизация. Тези инстинкти избуяват, особено когато трябва да бъде рушена православно-славянската цивилизация. Да не забравяме, че Киев е градът, в който е извършено покръстването на руския свят и Православието става общодържавната религия на цяла Русия. Даваме ли си сметка какво означава това не само за православно-славянската цивилизация, но и за православния християнин, където и да се намира по света.

Напомням, че САЩ и Европа не се посвениха да отнемат от сърбите Косово и така да разрушат Югославия. Косово е свещена за сърбите земя, защото върху нея са се покръстили в православната вяра. Отнемайки им Косово, те ги наказаха много по-силно и безпощадно отколкото с бомбардировки, санкции, разрушения. И дори ги изкараха виновни за „разпалване на междуетническо напрежение“. Съвпаденията не са случайни! Те показват, че всичко се прави съзнателно и целенасочено.

В Украйна бе разрушен твърде бързо славянският дух. И то по същия начин, по който това се случи преди в другите славянски държави. На негово място бяха внедрени ненавист, вражда, омраза против Русия и православието, руския език и руската култура. Стремежът към независимост и самостоятелност бе използван за насаждането на отрицание на историята, народностния произход, цивилизационните традиции на православно-славянската цивилизация. Удар бе нанесен на самото православие и на Православната църква. Всичко това доведе до фашизиране на обществото и държавата и в превръщането й в някаква политическа бухалка срещу Русия. Но държавата се разпадна, икономиката напълно рухна.

Само такава държава с разпаднало се общество могат да бъдат все още поддържани единствено с някаква силна негативна идеология. Такава идеология е русофобията. Но русофобия не само като страх от Русия, каквото е номиналното значение на думата, а изключително като животинска омраза, злоба, отвращение и желание за отмъщение към руското. Чувството е доведено до крайна степен и се е превърнало в инстинкт, който само чака удобен момент, за да бъде приложен в действие. Народ с такъв инстинкт не може да бъде братски за православния славянин.

Действията на Русия в последните събития в Украйна в никакъв случай не са проявление на имперски амбиции и диктаторство. Техният смисъл е друг! За съжаление заедно с българските власти такъв подход имат и българските анализатори. Едните отричат причините за военните действия на Русия, други ги оправдават. Но по същество ги формулират почти еднакво, защото или повтарят чужди формули, или мислят елементарно, повърхностно и невежо. Дори и да наречем всичко случващо се в Украйна като „война“, то тази „война“ не е обикновена. Тя не е познатото „продължение на политиката с други средства“, а израз на друг дух и разум. Днес Русия се управлява от друг тип държавници, които осъзнават себе си като пазители на цивилизация, а не само като водачи на народ, икономика, армия…

В някаква степен подобно съзнание за себе си имат и управниците на САЩ. Макар че при тях повече действат „цивилизационните инстинкти“ отколкото разумът и съзнанието. На тях им е ясно, че руската реакция е правилна и неизбежна, понеже цивилизационната воля на Русия е върху нейната зона на влияние, върху православно-славянския свят. Ала са принудени да демонстрират сила и да вдъхнат увереност у сателитите си. Бъдете сигурни, че между САЩ и Русия има някакво споразумение за разрешаването на конфликта (в скоби ще напомня, че не е случайна евакуацията на американските дипломати именно в Лвов. Там сега се крие и Зеленски. Нима това не е знак за някакво разбирателство… ).

Русия си възвърна правото да ръководи и пази православно-славянската цивилизация, защото придоби предишната си политическа, икономическа и военна мощ и сила. Тя отново заема мястото си на велика държава в геополитиката. И уверено се настанява в своята зона на влияние.

Приключи една епоха и е сложено началото на нова.

Започна ускореното възстановяване на цивилизацията, от която се опитаха да не откъснат.

Който има очи, ще види; който има уши, ще чуе!

Още по темата: https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/predstoi-nova-yaltenska-konferentsiya.139933

https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/saotnoshenieto-na-silite-v-sveta-e-promeneno.137894