/Поглед.инфо/ Давам си сметка, че това, което ще прочетете по-долу, ще прозвучи предизвикателно, защото е в пълно противоречие с доминиращата днес либерална пропаганда в почти всички медии и официални източници. Общественото съзнание до такава степен промито, че дори не забелязва, камо ли да анализира адекватно очевидните глобални процеси. Необходимо отрезвяване и възвръщане на нормалното мислене, говорене и политическо поведение. Особено сега, когато назряват радикални промени в устройството на света.

С конфликта в Украйна приключва цяла една епоха, в която човечеството живее от края на Втората световна война. Тази епоха изцяло промени правилата както на общественото устройство в националните държави, така и на геополитическо съжителство. Установена бе нова йерархия на геополитическите субекти и бяха потвърдени и узаконени в условията на тази йерархия зоните на влияние на великите сили. Тези зони почти съвпадаха с цивилизационната принадлежност на народите и държавите, поставени в тях. Но придобиха почти изцяло икономически и военно-политически статут. Тези условия предполагаха светът да се ръководи от две свръх сили: СССР и САЩ. Но статутът неочаквано и рязко се промени след разпада на социалистическата система и извършените в нейните държави контрареволюции, която реставрираха капитализма. Изведнъж се оказа, че свръх силата е една, но и че зоните на влияния, поради слабите позиции на Русия като наследница на Съветския съюз, не могат да запазят цивилизационните значения и характер. Русия доброволно или по-точно поради обективната си слабост бе принудена да отстъпи за известно време своята зона заедно с мястото си на хегемон в световните дела. Това рязко промени съотношението на силите в света.

Напълно естествено и дори задължително бе тогава да се проведе следващата Ялтенска конференция, която официално да потвърди новото разделение на света и да очертае границите на зоните на великите държави. САЩ обаче надменно прецениха, че Русия е безапелационно победена в студената война и повече не е никаква велика сила – макар да остана постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Но ако това беше станало тогава, сега щеше да е съвсем различно и щяха да се избегнат повече от конфликтите през последните 30 години.

По този начин моделът, утвърден от Мирната конференция в Ялта от 4 – 11 февруари 1945 г. с участието на победителите във Втората световна война СССР, САЩ и Великобритания, продължи (макар и формално) да функционира и след разпада на СССР и Варшавския договор.

Разпадът на СССР постави под съмнение възможността светът да живее по стари правила, когато единият от установилите ги не е способен да изпълнява ролята си на свръх сила, управляваща човечеството. А и извършената реставрация на капитализма в зоната на съветското влияние наложи промяна и във взаимните отношенията на държавите от различните зони. Наруши се рязко балансът.

А когато Русия отново се изправи на крака, се установи друг ред и се задействаха нови правила. Заедно с Русия значение като велики държави придобиха бедните и малко значещи преди Китай, Индия, Бразилия, Иран, Турция. А САЩ и Западна Европа, която бе под тяхното ръководство, започнаха да губят от икономическата и особено от военната си мощ и да изпитват чести и продължителни кризи.

Възстановената икономическа, военна и политическа мощ на Русия съвсем логично отново предяви претенции за свое място под слънцето на геопотиликата.

Вече живеехме в нова епоха, която, за да се разгърне и осъществи, изискваше нов геополитически ред, правила и норми.

Историята показва, че от критичните ситуации винаги се излиза, след като се огледа и осъзнае реалното състояние на целия свят. Тогава се отчитат и анализират всички възможни съгласия, противоречия, непримиримости; преценяват се реалните сили на държавите поотделно, но и в съвкупност, в икономиката, геополитиката, военната област. Макар и негласно и почти неофициално, но затова пък гневно, тази преценка бе направена най-напред от САЩ. Но за рязък поврат към радикална промяна и установяването на нов ред е необходим подтик, детонатор на статуквото, за да се създадат вражди между великите сили и те бъдат поставени в невъзможност да продължават по старому.

Така се получи и този път!

Острите и непримирими сблъсъци между великите държави и особено тези между Русия, САЩ и западните държави от НАТО са видимото политическо, икономическо и военно проявление на очертания по-горе процес. Видяхме как той през последната година навлезе в безизходица. Страните си говореха, шантажираха се, открито се заплашваха, обвиняваха се взаимно, нападаха се вербално и икономически Разговорите им обаче бяха като на глухи с неми. Никакви отстъпки, никакво разбиране.

Ако внимателно наблюдаваме и с разбираме четем събитията, изказванията на държавниците на великите сили; ако не преднамерено, а обективно и с познаване на историята, нейната философия, логика и механизмите, по които тя се разгръща и довършва започнатото, щяхме да отчетем функцията на украинския конфликт в неговия истински смисъл. Този смисъл се дава не от човеците; той изпълва явленията обективно и дори пряко волята на хората, държавите и техните водачи. Великите сили знаеха какво е нужно и го изведоха като най-важното в своята геополитика. Но малките държави, в това число и нашата, слушаха какво говорят техните лидери, без да отчитат реалностите такива, каквито са. Когато великите сили им казват, че нещо е черно, когато то е бяло, те безпрекословно се съгласяват. И дори не си правят труда да помислят дали е така.

Великите сили определиха Украйна да стане онзи крайно нужен детонатор в отношенията им, който да развърже противоречията и в един момент да се случи онова, които те желаят. А именно: слагане началото на новата епоха и, което е за тях е най-важното, утвърждаване на новия световен ред, новото разчертаване на зоните на влияние и „влизането в длъжност“ на новите световни хегемони. Т. е. насрочването на нова „Ялтенска конференция“!

Тук е целият смисъл на събитията от последните тридесет години и особено от 2014 г. насам – най-вече на конфликта в Украйна.

Новата „ялтенска конференция“ няма да реши от само себе си проблемите, които предизвика сблъсъкът между великите сили. Но участващите в нея държави вече се стремят още преди началото й да вземат стратегически позиции, да наберат сили, енергия и мощ, за да бъдат думите им тежки и безпрекословни. В крайна сметка, онзи, който е най-силен, ще извлече от нея най-големите ползи. Затова са и сега тези изтощителни едностранни или взаимни икономически санкции, безразборните обвинения, заплахи, поставяне на икономически и политически мини, които в бъдещето време ще бъдат взривявани. Води се борба за надмощие, което да се зачете на самата конференция като фактор в разчертаването на зоните на влияние и определяне техните реални граници. А за прикритие се използва заплахата за Трета световна война. Тази заплаха е въздействието върху света и общественото мнение, а не е изобщо реална.

Най-вероятно в следващата „Ялтенска конференция“ ще вземат участие трите днешни супер сили Русия, САЩ и Китай. Това означава, че в Европа ще се извърши (то дори вече се е извършило в някаква степен) радикално пренареждане на статуквото. На дълбоки реформи ще бъдат подложени Европейският съюз и НАТО. А това означава, че те ще бъдат преформатирани, което ще доведе до съкращаване на съставите им и промяна на политиката им. Но не бива да е изненадващо, ако бъдат разпуснати, за да се създадат на техните места нови и по друг начин формирани подобни съюзи и блокове.

Нов облик, смисъл и съдържание без съмнение ще получи ООН. Тази организация изгуби твърде много от своята сила през последните тридесет години и почти престана да бъде фактор в решаването на световните проблеми.

Всички държави ще претърпят значителни изменения, защото самата социално-икономическата и политическата система в света ще се реформира радикално. След очевидния крах на либерализма и неолиберализма в икономиката, политическото устройство и в духовния живот е време за нов тип политика, политици и държавници. Либерализмът наплоди скорозрейки, необразовани и недалновидни ръководители. Днешният упадък на Европа се дължи и на тяхното невежество и неспособност да преценяват явленията.

Няма съмнение, че процесите, за които тук говоря, не ще отминат и нашето многострадално отечество! Него го очакват изпитания и сътресения, промяна в облика му и движение по нов път с нови съюзници. То неизбежно ще се преустрои върху нови основи и нови принципи. И ще влезе в нова зона на икономическо, политическо и духовно влияние. Ще му се наложи да извърши задълбочена преоценка на миналото и настоящето си, за да открие и формулира грешките и отклоненията от верния път. Горчива ще е чашата, която ще трябва да изпият политиците. А май на всички ще се наложи да пият от нея! Но такава е съдбата на малките народи, общества и държи в подобни времена. Българските водачи от последните тридесет години се оказаха напълно неспособни да ръководят държавата ни, защото повечето от тях бяха случайни и неподготвени хора и се стремяха да угодят на себе си и на своите господари.

Искаме или не искаме, вярваме или не вярваме, но преоценката и пренастройването и на българското общество ще се извършат по модела на новата конференция от типа „Ялта“, която предстои да се проведе след края на конфликта в Украйна!

Още по темата: https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/konfliktat-s-ukraina-reshava-tsivilizatsionni-problemi.139809

https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/saotnoshenieto-na-silite-v-sveta-e-promeneno.137894