/Поглед.инфо/ Най-често срещаните идиоми в българското политическо говорене са „поемам вина“ и „нося отговорност“. Наричам ги „идиоми“, защото съставящите ги думи поотделно имат своето конкретно значение, но съчетани заедно в политическата практика са напълно безсмислени и безнравствени. Затова и така охотно се използват.

Ако за всяка „гнила и празна дума“ или не на място и с изопачено значение употребен израз се носеше „отговорност“ и се признаваше „вина“, то политиците, които управляват или са в опозиция, отдавна щяха да са на съответните места и щеше да стане приятно тихо и спокойно. Вероятно по тази причина, а и защото и ние, които ги чуваме и слушаме, не обръщаме внимание на вербалните им изяви, те си продължават да ни заливат със словесните си порои и да се правят, че не са казали и обещавали онова, което реално съдържат думите и изразите им в българския език.

На другия ден след печално завършилите избори за европейски парламент Корнелия Нинова силно впечатли своите привърженици и апологети с решението си да подаде оставка като председател на БСП. Причината? Тя, като председател на партията, „носела най-голямата отговорност“ и затова „поемала вината“ за поражението.

„Да носиш отговорност“ (но не според Нинова!) означава, че, когато си обещал нещо или си натоварен от тези, които са те поставили на водещото място, не го изпълниш, защото си допуснал грешки и провали, да отговориш пред тях защо това не е станало и да признаеш, че грешките са твои, както и недалновидността, неумението, неспособността да бъдеш това, за което са те посочили. И да се оттеглиш от поста, за да дадеш другимо възможност да свърши работата. Така ти приемаш смирено да понесеш неизбежното и политическото наказание да бъдеш за известно време или завинаги изолиран и неподходящ повече да решаваш и водишу за заслужено.

Какво направи Корнелия Нинова?

Най-напред обясни, че нейната „отговорност“ е най-голяма, но вината не е в нея, защото въпреки всичко БСП увеличила броя на гласовете, дадени на изборите за нейната листа и бил избран един депутат повече отколкото на предишните европейски избори. И още: БСП била на пето място сред другите европейски социалистически и социалдемократически партии по брой гласове. Т. е. Нинова „пое вината“, но не била виновна. Затова ще се кандидатира отново за председател. В следващите си изяви по медиите тя упорито подчертаваше, че БСП била започнала своето обновление „преди три години“, т. е. от мига на нейното възкачване на върха; че показала колко е демократична; лицето на партията вече било друго; БСП станала по-силна, по-активна и повече опозиционна от преди (разбирай, когато други са я ръководили). Но три години били твърде кратък срок, за да повярва народът, че трябва да й гласува доверие.

Какво е обновлението на БСП по Нинова? Въвеждане на мандатност за народните представители, забрана на народните представители да бъдат едновременно и членове на ИБ на НС, избиране лидера на партията с пряко гласуване на всички партийни членове. Тези промени изглеждат справедливи и демократични, но БСП няма чак толкова подготвени политици, за да си позволи да се лишава от тези, които има. Още повече че почти не се грижи да подготвя перспективните си кадри. Вижда се сега по състава на депутатския й корпус колко малко са тези, които не просто са активни, но и подготвени политически, умеещи да анализират политическата ситуация и да се съобразяват с нея, когато взимат решения. Прякото гласуване за председател ще създаде хаос и излишно напрежение в цялата партия, но няма да я активизира. В БСП избирането на лидер винаги е било от делегати, а не от членската маса. Ако разбъркването на реда и нарушаването на традициите е обновление, то Корнелия Нинова има основание да бъде горда от себе си.

И какво излиза накрая? Че е хем отговорна, хем невинна.

Защо тогава е тази оставка?

Струва си да поразсъждаваме над този необичаен до фантастичност феномен.

Корнелия Нинова демонстрира неуважение към членовете и симпитазантите на БСП, залъгвайки ги с фалшиво покаяние и демонстративна оставка – уж тя била проява на нов морал. Ако беше такъв морал, тогава тя щеше вече да е освободила кабинета си. Повторното й явяване на избор за председател неизбежно ще внесе сериозно напрежение в партията, ще отклони вниманието на БСП от подготовката за местните избори, ще я обезсили още повече. Ако си морален човек, защо ще подлагаш на подобно изпитание толкова хора? За да демонстрираш сила и увереност в себе си и в непогрешимостта си ли? Тогава това е политическата почтеност, новият стил и новият морал? Аз още веднъж го наричам лицемерие?

Корнелия Нинова ни кара да се правим, че нищо не се е случило и че щом БСП е получила малко повече гласове, всико е наред и че тя върви напред и успешно се справя със задачите, които историята й поставя. Това не е вярно и резултатите от тези избори са изключително тежко поражение за БСП. Те доказаха погрешността на водената в продължение на тези три години политика и начин на организационен живот. Почитателите на Нинова трябва да знаят, че през това време БСП се срути. Тя изгуби много свои организации, други съществуват само формално. Затова и партията не е способна да активизира не само симпатизантите си, но и себе си и своите членове. Та тя дори членовете на секционните комисии и застъпниците намира с голям зор. Да не говорим за хора за политически акции, агитации, убеждаване.

Нали затова БСП избягва масовите прояви по улици и площади. Тя се страхува, че хората няма да излязат. Страхува се основателно. Няма защо да се лъжем и замазваме истината: организационното й състояние е такова, че самата тя знае, че няма хора за митинги и демонстрации. Затова и не смее дори да се включи към синдикалните протести на професионалните гилдии. Страхува се да не стане смешна с рехавите си редици. Това също е съществена промяна в БСП под ръководството на Корнелия Нинова. Но тя я премълчава, когато твърди и се хвали с нея.

С Нинова кризата само се ускори и придоби застрашителни измерения. За тази криза нарочно не се говори и не се предприемат никакви мерки, за да бъде спряна и се спре разпадът. Напротив, поощрява се. И резултатите от това нехайство ще се виждат все повече.

За трите години, през които Корнелия Нинова е начело на БСП, рейтингът на партията не се е вдигнал дори с един процент. ГЕРБ се сриват, държавата изнемогва, скандалите следват един след друг, корупицията е ужасяваща, а Нинова се изявява единствено като оратор в Народното събрание и на пресконференции. Такава е „опозиционната“ активност на лявата партия в условията на тежка социална и политическа криза. Чудно ли е тогава, че народът не я призната за алтернатива на ГЕРБ. И как ще я признае, когато не е показала, че предлага нещо коренно различно и че притежава сила и енергия, воля и възможности да промени живота на хората. И друг път съм писал, че т. нар. „Визия за България“ в никакъв случай не стратегически документ, не е реална политическа програма, защото е лишен от идеология, от основна идея, от идея за пътя, по който България ще върви в управлението на БСП. Поради това не само не е гаранция за дълбока и съществена промяна, а и не предвижда такава промяна. Промяната е само външна, имитационна, вербална заради някакъв пропаганден ефект, какъвто обаче изобщо не излъчва.

Ако Корнелия Нинова е органична и убедена социалистка, щеше поне да се обръща към членовете на БСП с прието от партията оше от основаването й с обръщението „другари и другарки“. Другари и другарки са съпартийците, единомишлениците, съидейниците, тези, които имат обща политическа цел и работят за благото на народа. Дори на връх Бузлуджа тя не използва това обръщение. Не го използва и в посланието си в социалната мрежа към членовете на БСП, в което съобщава за оставката си. „Скъпи социалисти“ не е „другарки и другари“.

Лидерът на партията трябва да я познава издълбоко, за да я ръководи и за да не допуска грешки, които разколебават членовете й, разделят ги, настройват ги едни срещу други, лишават ги от единство и целенасоченост.

Но да се върнем към значенията на думите и изразите.

Когато носиш отговорност и поемаш вината, трябва да бъдеш честен към себе си, но най-вече към другите и да покажеш, че знаеш какво говориш и имаш доблестта да приемеш неуспеха на партията като свой личен неуспех. И то по същия краен начин, както прокламираш успехите на партията като свои лични успехи.

Пиша с болка, защото усещам, че нещата ще продължат по старому и БСП ще изгуби още сили, енергия и своите членове заради амбициите на нейните ръководители. Тези ръководители разчитат на „всенародната любов“. Нека обаче не забравят, че тази любов не е безгранична и не е вечна. Тя лесно може да се обърне в нещо друго.

И непременно ще се обърне.

Ала ще бъде твърде късно за всички.