/Поглед.инфо/ Написаното по-долу е по повод статията на Румен Петков „Днес има нужда от общонационална платформа, която предлага спасение на България и шанс за всички българи“, публикувана в „Поглед инфо“ на 19. 08 т. г. Статията на известния наш публицист и анализатор поставя много важен и принципен въпрос за стратегията и тактиката на лявото движение. Аз няма да споря с автора, защото също като него смятам, че вече са нужни решителни (на първо време организационни) мерки за създаването на ляв проект, чрез който да се излезе от тежката криза. Но искам да уточня отговорите на някои въпроси, на които вече е задължително да си отговорим, за да не се объркаме в нетърпението си и в желанието да преминем от говорене към действия и работа.
***
Най-безплодни и безполезни са споровете „за думата“, за названието на идеята или организацията, която ще изпълни представата за едно бъдещо действие за излизане от криза и безизходица. Но има случаи, когато този спор е нужен, защото именно названието дава и смисъла, същността и необходимостта от идеята и нейната реализация.
Политиката е борба за идеи, за тяхното надмощие и оправдание, за да се изгради един нов и различен свят.
Левите идеи са мащабни, планетарни дори. Те настояват за радикална смяна на правилата на живота и устройството на обществото. Тези идеи са революционни и характеризират левицата дори и тогава, когато е очевидно, че тяхното изпълнение е невъзможно в актуалния момент. Откаже ли се от тях, лявото веднага губи сила и енергия, облик и значение като политически субект.
Видяхме до къде стигна то, след като се отказа от всичките основополагащи принципи, предписани от Марксовата теория на социализма. То се обезличи, защото без тези идеи и принципи се превърна в сбор от дребнобуржоазни партии и се принизи и унизи до равнището на поддръжник на капитализма.
Маркс предупреждаваше, че дори лявата партия да вземе властта с избори, тя ще служи на буржоазията и капитала, защото буржоазната държава няма да й позволи дълбоки и същностни реформи, които да я променят радикално. Това разбира се не означава, че участието в избори е безсмислено и безполезно. Напротив, в тях, ако левицата успее да се подготви и да изложи присъщите си идеи, разбирания и възможности, за да управлява, ще й донесат популярност и ще я доближат до постигането на нейната главна политическа цел. Тя ще бъде добре подготвена, само ако изложи реалните си близки и далечни цели и покаже, че е различен политически субект, а не имитатор на лявото с дребнобуржоазно мислене.
Най-голямата лява партия в България – БСП показа през тези тридесет години след политическите промени от края на ХХ век как не трябва да се участва в избори и колко е важно да изразяваш леви идеи и да преследваш леви цели, а не да се приравняваш несполучливо със синдикат, който се мъчи да измъкне от държавата малко повече социални права и придобивки за хората си.
Правя цялото това уточнение, за да покажа в какво състояние се намира днес българската левица и с какви аргументи легитимира своето присъствие и участие в българската политика. Коя е нейната голяма цел, от която никога няма да се откаже и заради която ще се превърне в обединител на всички българи, които приемат целта и се стремят към нея? И то с такава настойчивост и съзнание за катастрофичността на обстановката в държавата, че се налага обединението на леви и не само леви политически субекти, за да изработят проект за преодоляване на сполетялото ни нещастие.
Но ако положението е наистина катастрофално (то е такова отдавна!) и икономиката и държавата са парализирани и не работят, то какво ще спасява един евентуален народен или отечествен фронт, създаден около левицата? И с какво цел? Особено като се изма предвид, че и левицата не е в цветущо здраве.
Такъв фронт, ако е истински и подчинен на изконните леви идеи и принципи, ще радикализира държавата и обществото и ще съсредоточи в себе си очаквания и желания на много хора. Тези очаквания ще са преди всичко за борба, а не за избори, за смяна на системата, а не за разрешаване на актуални социални проблеми – нови заплати, пенсии, здравни и социални осигуровка… Ако той няма намерение да осъществи големите цели, защо ще бъде създаван.
Добре, да приемем, че държавата ни се нуждае от „нов проект“. Тогава левите сили са длъжни да го конструират и осъществят. Но по какъв начин? Като отменят частната собственост върху средствата за производство? Или като въведат централизирано управление чрез държавни корпорации? Нали левият проект изисква леви средства и механизми! Ако този проект бъде успешно осъществен и държавата ни се стабилизира, оздравената икономика ще бъде ли върната на предишните й собственици, за да продължи животът на капитализма?
Ако е необходимо да спасяваме някого, то това е България, българския свят, народа и отечеството, а не държавата и нейната рухнала социално-икономическа и политическа система. Това бе и смисълът на изградения по идея на Георги Димитров през Втората световна война Отечествен фронт, който организира антифашистката съпротива и оглави социалистическата революция. Той организира около себе си антифашистката буржоазна опозиция и всички, които осъзнаха какво би станало с България и Европа, ако Хитлеровият режим победи във войната. Но Отечественият фронт нямаше намерение да спасява буржоазната държава и нейната икономика, които и тогава бяха в катастрофално състояние.
Въпросът е какво ще се случи след евентуалното обединение на левите партии и тяхното обединение спечели изборите и ще им бъде възложено да управляват? Това е хипотеза, която за днешните условия и заради състоянието на самата левица е почти абсурдна. Но въпросът е резонен, защото един ден и това ще стане!
Отговорът на този въпрос ще просветли бъдещето на лявата идея и на левите партии и, надявам се силно, левицата да стане истинска, за да промени същността на българското общество!
Но сега засега, при това състояние на левите партия в цялата им съвкупност, е по-разумно да говорим за обединение на коалиционна основа с програма-максимум успешно представяне на предстоящите избори.
